„Част от инструментите за постигане на качествени работни места са до голяма степен в ръцете на работодателите (заплащането на труда, обученията), друга част са въпрос на политики (покритие на социалната защита, политики за насърчаване участието на пазара на труда), политики за конкурентоспособност на предприятията, вкл. до качествено образование и до таланти – възможност за привличане на мигранти с правилните умения“, каза Мария Минчева – зам.-председател на БСК, по време на дискусия на тема „Качествени работни места – как да ги създадем“.
Организатор на форума бе EURACTIV България, съвместно с Eurofound. След панелистите, освен Мария Минчева, бяха Ивайло Калфин - изпълнителен директор на Eurofound (Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд), Антон Касел - началник на кабинета на еврокомисаря за работните места и социалните права Никола Шмит (online), Иванка Шалапатова - министър на труда и социалната политика, Светлозар Петров - главен изпълнителен директор на Jobtiger, Пламен Димитров - президент на КНСБ, д-р Мария Трифонова - гл. ас. Катедра "Икономика и управление по отрасли" в Софийския университет, научен сътрудник към програма "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията.
Европейската комисия обяви 2023 г. за Европейска година на уменията, като посочи: Тази година е посветена на това да помогнем на гражданите да придобият правилните умения за качествени работни места и да помогнем на компаниите, по специално на малките и средните предприятия, да се справят с недостига на умения в ЕС. Анализът на данните от Европейското телефонно проучване на условията на труд показва, че недостигът на работна ръка е особено разпространен в секторите с ниско качество на работните места. В него се установява, че секторът на здравеопазването е най натоварен, следван от транспорта, селското стопанство, търговията и хотелиерството. За ефективното справяне с тези предизвикателства е необходимо ясно разбиране на причините за недостига на работна ръка в конкретни сектори и професии, както и на политиките в сектора.
В своето експозе Мария Минчева напомни дефинициите на ЕКП/ETUC[1] и на OИСР/OECD[2] за „качествени работни места“. Тя подчерта, че най-лошо се позиционират на пазара на труда (най-ниски нива на заетост, най-ниски възнаграждения, значителен риск от безработица) младите хора и тези с ниска квалификация. Обратното – висококвалифицираните работници се справят добре във всички отношения – заетост, заплащане, нисък риск от безработица. „При жените картината е смесена – коефициентът на заетост е значително по-нисък от този при мъжете, жените са засегнати и от разликата в заплащането“, отбеляза Мария Минчева.
Зам.-председателят на БСК очерта актуалната картина на трудовия пазар в България, а именно:
- Застаряващо население: намаляване на броя на навлизащите на пазара на труда и увеличаване на броя на ползвателите на системите социалната защита;
- Нови поколения и различни генерации на едно и също работно място: Нови очаквания към работното място и работното време от младото поколение, хибридният начин на работа ще се налага като водещ;
- Трансформация на икономиките – зелен и дигитален преход. Изкуственият интелект налага скорост на тези процеси, която е невъзможна, когато става въпрос за възможност за адаптация на работещите;
- Нови умения: двойният преход не е възможен без хора с правилните умения.
В рамките на изказването си Мария Минчева представи част от становището на Европейския икономически и социален комитет, на който тя е член, относно това какъв тип умения са необходими за бъдещия пазар на труда:
- Способността да се надграждат дигиталните умения съобразно изискванията на пазара на труда и въвеждането на нови технологии ще е едно от безспорните предизвикателства в бъдеще.
- Зелените умения се определят като знания, способности, ценности и отношение, които са необходими да живеем, да се развиваме и да подкрепяме устойчиво и ресурсно ефективно общество. Има 4 основни групи умения, които се възприемат като важни за зелени работни места: инженерни и технически умения, научни умения (science skills) умения за управление на операциите (operation management skills), умения за наблюдение (monitoring skills).
- Ще се изискват все повече конгнитивни умения, които позволяват да се работи и да се вземат решения в непредвидима, нерутинна и динамично променяща се среда.
- Мета умения – тези, които увеличават и ускоряват придобиването на други умения.
„Стратегиите за развитие на уменията и тяхното прилагане трябва да са интегрална част от общите икономически стратегии. Важна е ролята на прогнозиране и класифициране на уменията срещу риска от отпадане нот пазара на труда“, посочи още Мария Минчева, като допълни, че новите форми на труд, надлежно защитени, произтичащи от промените в естеството на работа могат да предоставят възможности за заетост, в това число и чрез развитие на собствен бизнес, разнообразяване на източниците на доходи и включване на неактивни хора – хора с увреждания и пр.
*********
[1] Дефиниция на ЕКП/ETUC: Добри заплати; Сигурност на работното място чрез стандартна заетост (пълно работно време и безсрочен договор) и достъп до социална закрила; Възможности за учене през целия живот; Добри условия за труд в здравословни и безопасни условия; Разумно работно време с добър баланс между лични и професионалния живот; Синдикално представителство.
[2] Дефиниция на ОИСР/OECD: Качество на доходите (неравенства) – доколко доходите допринасят за благосъстоянието на работниците, сравнено със средните доходи и тяхното разпределение сред работната сила; Сигурност на пазара на труда – риска от безработица и икономическата цена за работниците. Определя се от риска от безработица и получаваните обезщетения в случай на безработица; Качество на работната среда, която обхваща неикономически аспекти ан работната атмосфера – естеството и характера на работата, договорености свързани с работното време и други отношения на работното място.
