2050 ГОДИНА

 Настоящето трябва непрекъснато да е фокусирано върху подготовка за бъдещето. То трябва да се приема като период, нужен за поставянето на основата на всеки бъдещ проект, казва Спирос Номикос, генерален мениджър на групата Solvay за България

Текстът е публикуван в бр. 36 на сп. Business Global.

Преди утрешния ден
Как си представяме бъдещето? Вероятно всеки различно.
А то идва към нас – понякога бавно, друг път с космическа скорост,
и ние не трябва да бъдем нито изненадани, нито неподготвени за всичко, което то ще ни донесе.
Точно затова BGLOBAL събира около себе си визионери, лидери в различни области, хора, които непрекъснато минават напред във времето, за да разкажат какво виждат там.
„Преди утрешния ден“ е рубрика в списанието, но и обществена инициатива с различни прояви, която събира и огласява знания за това, което ни очаква.
Практичните мечтатели са тук. Нека ги чуем.
В този брой към тях се присъединява Спирос Номикос, генерален мениджър на групата Solvay за България и изпълнителен директор на „Солвей Соди“.

Господин Номикос, като лидер на голям бизнес в професионалните Ви задължения и в личните Ви интереси вероятно влиза изследването на бъдещето. Какво виждате там, какво очаквате да се случи в следващите години? Какво може да е следващото голямо нещо, което да промени живота на човечеството?

Анализаторите прогнозират, че 2024 г. може да бъде по-трудна за сектора, в който оперира „Солвей Соди“. Заради високата инфлация, по-ниското потребителско доверие, енергийната криза, повишеното геополитическо напрежение и войната в Украйна. Няма да ви изненадам, ако кажа, че изменението на климата ще оказва все по-силно въздействие върху живота на хората (в някои части на света повече, отколкото в други). В „Солвей Соди“ ще продължим да се сблъскваме с проблеми с доставките, с високите цени на суровините, което вероятно ще се отрази на резултатите ни. В тези кризисни времена е изключително важно да продължим да инвестираме в бъдещето на завода. Ето защо много вярваме, че ще успеем да реализираме обявената през миналата година Пътна карта за екологично и устойчиво развитие и да намалим въглеродния отпечатък от производството на калцинирана сода и натриев бикарбонат. И така да запазим конкурентоспособността и последващото развитие на завода. Пътната карта е катализатор за реалното прилагане на принципите на кръговата икономика в района, изпълнението ѝ ще има значителни социални, екологични и икономически ефекти и на национално ниво.

Има ли следващи етапи в развитието на химическата индустрия – област, в която Вие работите? Какви ще са те и как Вие се готвите за тях?

Калцинираната сода и натриевият бикарбонат са ключови съставки в ежедневието ни. Те се съдържат в стъклата на прозорците, в перилните препарати, в литиево-йонните батерии, както и в много други продукти. Така че няма да е пресилено, ако кажем, че животът без тях е почти немислим. Тъй като „Солвей Соди“ планира да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., от съществено значение е да водим нашия бизнес към устойчиво бъдеще. Постепенното премахване на въглищата, което трябва да стане до 2030 г., няма да е достатъчно, за да постигнем нулев въглероден отпечатък. Компанията ни наскоро обяви следващата стъпка – нашите изследователи патентоваха по-устойчив метод за производство на калцинирана сода, революционизираха оригиналния процес на „Солвей“ и така се доближаваме до нашата голяма цел за 2050 г.
Содата бикарбонат има още едно много важно приложение – може да се използва за много ефективно пречистване на димните газове. Това е още една стъпка в нашата програма за намаляване на въглеродните емисии.

Неотдавна бяхте избран за „Пионер за устойчивото развитие“ от Глобалния договор на ООН. Какво Вие правите, което никой друг не прави, за да сте най-добрите?

Ключовите проекти за енергиен преход в нашата Пътна карта за екологично и устойчиво развитие включват преобразуване на котлите, така че да могат да работят и с биомаса, проект за иновация в процеса на производство и проект за високоефективно оползотворяване на предварително преработени неопасни отпадъци, които да се използват за производството на енергия, вместо да се депонират. Отделно предвиждаме заедно с компанията „Агрополихим“, съседeн на нас завод, да реализираме много иновативен проект за улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид.

Проектът за производство на енергия от отпадъци е най-предизвикателният, включва участие на общините и държавата. Свързан е с оползотворяването на алтернативно гориво, така наречения RDF. Той ще помогне, от една страна, за решаване на проблема с управлението на отпадъците в региона на Североизточна България, а в същото време ще намали нашия въглероден отпечатък. „Солвей Соди“ възнамерява да използва алтернативно гориво от предварително преработени неопасни отпадъци – това, което остава след рециклирането на хартия, стъкло, пластмаса, метал, и да го оползотворява с висока енергийна ефективност (85 – 90%), далеч над изискванията на стандарта на ЕС (от 65%). Компанията ще инвестира стотици милиони евро в модерна инсталация за алтернативно гориво. Примери за подобни инсталации има на много места в Европа, включително в почти всеки голям град – Париж, Виена, Копенхаген и др.

Какви са плановете за развитие на „Солвей Соди“ до 2027, 2030 и 2050 година? Колко различни ще са производството и бизнесът, какво от сегашния опит ще запазите и от какво ще се откажете?

Вече споменах някои от крайните срокове - целите ни са да намалим въглеродния отпечатък на производството с 40% до 2027 г., да прекратим използването на изкопаеми горива до 2030 г. и да постигнем неутралност по отношение на климата до 2050 г. В тази връзка проектът за увеличаване на комбинираното изгаряне на биомаса вече е в действие и ефектът от него е сериозен, тъй като той наистина беше първата конкретна стъпка в нашата Пътна карта до 2030 г. и 2050 г. Той доказа, че наистина можем да окажем положително въздействие върху декарбонизацията на площадката в Девня и да намалим въглеродния си отпечатък. Този проект спестява повече от 200 000 тона въглеродни емисии годишно.
Надяваме се през тази година да започнем работа по проекта за оползотворяване на RDF за производство на енергия. В Европа има над 500 инсталации за термично третиране на отпадъци, в които се изгарят около 100 милиона тона, вместо да се депонират, така че не виждаме защо да нямаме поне една такава инсталация в България. Технологията е надеждна и модерна и използва един от продуктите, произвеждани в завода, сода бикарбонат, с който се постига 99% пречистване на димните газове.

Казват, че най-важният момент не е в миналото или в бъдещето. Най-важният момент е сега. Мислите ли, че наистина е така? С какво сегашният момент е особено важен за Вас?

Миналото си е минало… Ние научаваме много от опита си, който е важен и ни помага за бъдещето. Настоящето трябва непрекъснато да е фокусирано върху подготовка за бъдещето. То трябва да се приема като период, нужен за поставянето на основата на всеки бъдещ проект.

Сегашният момент е от решаващо значение за бъдещето на нашия завод. Не можем да гарантираме конкурентоспособността и дългосрочния си производителен капацитет сами. Силни партньорства с правителството, местните общности и потребителите винаги са били и ще продължат да бъдат движещи сили за постигането на достъпен и конкурентен преход към устойчивото производство на калцинирана сода. Намаляването на въглеродните емисии на енергоемките производства трябва да стане приоритет за България, както е в други страни от ЕС. Много промишлени предприятия в момента са притиснати до стената, тъй като в България няма механизъм за подкрепата на национално ниво, какъвто има в Полша, Чехия и дори в Румъния. Надявам се, че в близко бъдеще ще успеем да започнем дискусия по тази тема с политиците и обществото.

Вие лично и компанията сте трайно свързани с Белгия. Как се променят белгийските и българските служители. Има ли български специфични черти, по-силни и по-слаби страни? Новите поколения започват ли повече да си приличат, кои са общите им качества?
Белгийците и българите определено имаме много общи черти, неслучайно девизът и на двете страни е „Съединението прави силата“. Новите поколения, особено от поколението Z, си приличат, но и имат доста различия. Това е първото поколение, което не работи за ежедневните си нужди, а по-скоро, за да се усъвършенства и да се забавлява. Това, което мотивира другите поколения, не работи при тях. Подобно на видеоигрите поколението Z очаква бързи победи и награди в работата. То е сериозно предизвикателство за управлението на компанията и мотивацията за работа.

Каква отговорност Вие лично носите за младите хора, които срещате в живота си и с които работите. Опитвате ли се да им давате съвети и да ги променяте? Кой е Вашият личен начин да влияете?

Баща съм на три момичета, учим се ден след ден да бъдем родители. Разбира се, опитваме се да ги възпитаме в правилното поведение в живота, да им предадем ценности и се надяваме, че ще станат добри хора.
В професионалния живот наставничеството е много важно, съществена роля и отговорност на всеки ръководител. Като компания следваме нашите основни ценности като безопасност, здраве, грижа за околната среда. Ценим доброто образование и работим в тази посока.

От години имаме различни проекти, свързани с младите хора. Един от тях е „На задната седалка с предпазен колан“. Инициативата има за цел да повиши осведомеността и чувствителността към безопасността на малките деца в автомобила. Тя беше реализирана в област Варна, където 14 000 деца от първи до четвърти клас от петдесет училища преминаха специално обучение. От 2018 г. инициативата е под патронажа на президента на Република България.

Друг наш проект с поглед към младото поколение е Академията „Иновация в действие“. Това е национално състезание за младежи с иновативни идеи. 500 ученици и студенти преминаха обучение в Академията по предприемачество и устойчиви иновации от 2012 г. до сега. В последното издание имаше 290 кандидати, 105 участници в семинарите, 20 финалисти, 6 избрани проекта, 3 награди, като първата от тях е летен курс в Solvay Summer School в Брюксел.

Има ли разлики между Вас на 25 и сегашните 25-годишни, с които работите? Какви са те?

Основните и най-важни житейски цели и стремежи на 25-годишните, от поколението Z, са щастие, независимост, свобода и любов. Те споделят универсални житейски ценности, но са необременени и гледат към бъдещето, противопоставят се на статуквото и на всичко, което се опитва да ги впримчи и да им попречи по пътя към идеала да превърнат света в едно по-добро място. Те отстояват своя начин на действие.

Основните ценности на хората от това поколение са смелост, изобретателност, прагматизъм. Под смелост те разбират да отхвърлят статуквото, да не се примиряват и да експериментират. Поколението Z е любознателно и любопитно, фокусирано е върху постоянното учене и развитие, но не по онзи консервативен, традиционен начин.

Сегашните 25-годишни са доста различни от това, което сме били ние на тяхната възраст.

Кое е Вашето гориво в бизнеса, което искате да пренесете и в утрешния ден? Кои качества на служителите Ви ще са най-важни в бъдещето? Спокоен ли сте, че хората, с които работите, ще се справят, и откъде идва вярата Ви в тях?

Вярвам, че и в бъдеще най-важните качества на нашите служители ще бъдат упоритостта, любопитството, желанието постоянно да се учат и развиват. Макар че съм наясно, че начинът, по който се учат, е и ще продължава да бъде все по-различен.
Опитът ми с по-младите хора, които наемаме, ми дава увереност, че те ще се справят добре, защото са знаещи, амбициозни, търсещи развитие. Трябва да намерим правилния баланс между по-опитните служители, които предават знанията си, и по-младите, които невинаги са достатъчно търпеливи. По-възрастните също имат какво да научат от младите си колеги особено що се отнася до дигиталните умения, които ще стават все по-важни за развитието на всяка компания.
Начинът на работа също трябва да се промени, за да пасне на новите поколения. Нашият завод например трябва да използва много повече дигитални инструменти... Но ценностите на „Солвей“ и необходимите професионални умения трябва да останат задължителни.

Какво от навиците си трябва да променят българите и България, за да преминат на световно ниво – като хора, като бизнес и като държава?

Мисля, че българите вече се чувстват като граждани на света. Те са отворени и любознателни да научат повече за различните народи и хора. Затова смятам, че те вече са „граждани на света“. В политическо отношение обаче България би могла да се справи по-добре при определянето на приоритетите си.

Нека дам пример с Плана за възстановяване и устойчивост. Той беше създаден, за да подкрепи прехода на страната към зелена икономика и да насърчи намаляването на въглеродните емисии в енергийния сектор. Но големите компании с проекти за енергийна трансформация, които не са свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и/или нейното съхранение, не са включени и не могат да кандидатстват за финансиране. За момента в България не са планирани субсидии за подкрепа на индустриалната декарбонизация, особено за предприятия, които използват топлинна енергия за производствени цели. Това не би било проблем, ако имаше стимули (включително финансови) за енергийния преход на всички участници в промишлеността. В България обаче, за разлика от останалите европейски страни, подобни стимули напълно липсват.

Както казах и преди, е изключително важно да се започне дебат за нуждите на промишлените компании за намаляване на въглеродните емисии. За тази и за всяка друга тема политическата стабилност е предпоставка, без която развитието не би могло да се случи.

Спирос Номикос е гражданин на Кралство Белгия, роден е в Лубумбаши (Конго) през 1961 г. Магистър по финанси от Solvay Business School. Част е от Solvay от 1989 г., когато става асистент на финансовия директор. След това е асистент на финансовия мениджър на „Солвей Испания“ в Барселона. От 1992 г. до 1999 г. е главен административен и финансов директор и мениджър покупки в Pipelife-Атина, съвместно предприятие между Solvay SA и Wienerberger Group. В продължение на година е и мениджър интеграции в Lostock – CCP в Брюксел. Пристига в България през 2000 г. като директор „Финанси“ в „Солвей Соди АД“, изпълнителен директор на „Солвей България“ и изпълнителен директор на „Девня Варовик“. През 2006 г. става ръководител „Бизнес развитие Минерали“ в Пекин, Китай. През 2012 г. се връща в България, за да заеме позицията на изпълнителен директор на „Солвей Соди“ АД и генерален мениджър на групата Solvay за България. Женен е и има три дъщери.