Второто издание на Годишна конференция за строителство и инвестиции събра над 300 души от строителния сектор в България. Събитието се проведе на 3 октомври в Hyatt Regency Sofia в четири дискусионни панела, модерирани от Иван Велков, член на УС на БСК, председател на БГФМА и FIABCI. БСК е институционален партньор на форума.
Оптимистични прогнози за развитието на жилищния пазар въпреки текущата му ситуация очертаха лекторите първия панел "Жилищен пазар – пренареждане”. Предварителните договори намаляват с 50%, а възможността на хората да си купят жилище – с 20%.
По думите на Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институт за икономическа политика, мениджърите в Европа не виждат несигурността в пазара на недвижимите имоти като потенциален риск за икономиката на ЕС. Колкото до тази на България, най-актуална към момента е прогнозата на ЕБВР, според която БВП на България ще нарасне с 1,6% тази година и 2,6% през следващата.
„Гражданите трябва да мислят за себе си като за собственици на цялата сграда, а не само на собственото си жилище“. Това заяви Добромир Василев, директор на дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ, по време на втория панел – „Енергийната ефективност на първо място“. „Няма как с 1 млрд. публични средства да обновим 50 или 60 хил. сгради. Парите, които имаме в момента, ще стигнат за 700 до 1000 жилищни сгради“, обясни Василев. Той подчерта, че трябва да се стремим към широко използване на банково финансиране.
Инвестициите във ВиК сектора, начинът на управление на активите и държавната политика в тази област бяха основна тема в третия панел "Ефектът на водата". Лекторите засегнаха и изцяло новия проект на Закон за ВиК, който от 2020 г. няколко пъти е подлаган на обществено обсъждане.
"Законодателството във ВиК сектора трябва да бъде уредено така, че да дава рамка, която позволява така, както е във всички държави-членки на ЕС, ВиК активите да се стопанисват или директно от общините, както е в някои държави, или чрез концесии какъвто е примерът със "Софийска вода", или чрез обединения между общини с междуобщински компании, каквато е практиката в скандинавските държави, или чрез публично-частни партньорства. Това защитаваме ние през последните повече от 15 години", каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
"Ние сме на различно становище. Законът за водите е наш. Измененията тръгнаха от МОСВ по искания за консолидация на районите, а това беше отключващо условие за периода 2014 -2020. ЕК имаше възможност да поставя условия в началото на същия програмен период за това при какви условия да продължи финансирането с европейски средства на българската ВиК инфраструктура. ЕК ни каза, че или намираме начин проектите ни да са по-ефективни, или ще се справяме с национален ресурс", обясни Галина Симеонова, главен директор на Главна дирекция ОПОС в МОСВ.
Цифровите двойници на града ги има на много места, а ние слагаме България на картата с използването на тези технологии - това заяви проф. Силвия Илиева, директор на Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“, по време на четвъртия панел – „Умни градове - кога ще ги стигнем?“.
Тя даде за пример т. нар. 15-минутен град. „Имаме данни от НСИ, които интегрираме – къде има деца в София, на каква възраст са. Имаме данни от общината – къде са детските градини и какъв е капацитетът им. С прилагане на други данни - нормативни изисквания, пешеходната мрежа на града, и прилагайки алгоритмите на изкуствения интелект, оценяваме и даваме на общината информация на база 15 минути пеша къде има недостиг на детски градини, къде да се построят нови, къде се разширят съществуващите, така че да няма задръствания и да не замърсяваме града“, обясни Илиева. Това може да се приложи и за училища, болници, магазини, спортни съоръжения.
Снимка: списание „Мениджър“
