Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК, с интервю за Bloomberg TV
Предложеният от Министерство на финансите проектобюджет с дефицит от 3% и инфлация от 4.8%, с прогноза да падне до 3% в края на 2024 г., може да подпомогне влизането на България в еврозоната, тъй като се вписва поне в критерия за дефицит. Но ръстът на заплатите (11%), пенсиите (11%), максималния осигурителен доход (10%) и минималната работна заплата (19.6%) надвишават повече от два пъти прогнозния ръст на БВП от 3.2% и повишенията не изглеждат оправдани на фона на очакванията за спад на инфлацията. Вероятността е "по-скоро висока" да се повтори ситуацията със забавянето на Бюджет 2023 г., ако се съди по заявките на политическите партии в парламента в момента и очакваните сериозни дебати. Това коментира Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК, в предаването "В развитие" (Bloomberg TV) с водеща Веселина Спасова.
"Единственото хубаво на дефицит от 3% е, че спазва критериите от Маастрихт за членство в еврозоната. Иначе 6.2 млрд. лв. е доста сериозен дефицит и би могъл да е повече, ако се вгледаме внимателно в приходната част на бюджета. Според нас тя е доста амбициозна - правителството прогнозира събираемост общо на данъчни приходи и приходи от социални и здравни осигуровки над 60 млрд. лв., като подобна събираемост не сме имали никога досега. За 2022 г. събираемостта е малко над 46 млрд., а до 30 септември 2023 г. е 37.3 млрд. лв. Доста амбициозна цел е именно по отношение на реализирането на тези съвкупни приходи от 77.6 млрд. лв., които да противостоят на разходи от 83 млрд. лв."
МФ вече прогнозира около 2 млрд. лв. неизпълнение на приходната част на бюджета за 2023 г., въпреки че беше приет през юни, предупреди той.
Промените в данъчните закони още не са обсъждани в комисия в Народното събрание и има опасност отново да се гледат заедно с бюджета. Има доста допускания, за които не е ясно как са попаднали в бюджета като минималната корпоративна ставка от 15%, добави Попдончев.
Спорно е дали някои от данъчните промени ще доведат до изсветляване на икономиката, а други - като т.нар "данък върху бакшишите" може да се третира, че легализира корупцията, предупреди той.
"Дефиницията, която предлага Законът за данъците върху доходите на физическите лица, е изключително широка и като че ли не обхваща само бакшиши, тъй като става въпрос за допълнително платени доходи за добро обслужване, които са предварително неопределени и могат да бъдат плащани, включително, от трети лица, тоест - не от работодателя. Законодателят предвижда такъв тип доходи да се считат за доходи от трудови правоотношения и да се облагат, но според нас подобна толкова широка дефиниция всъщност може да доведе до узаконяване на корупцията. Ако трето лице може да плати за добро обслужване и е достатъчно този допълнителен доход да бъде обложен просто като трудов доход с данък и осигуровки, това на практика легализира допълнителните плащания не само в сферата на ресторантьорското обслужване."
Приравняването на гражданските и трудовите договори ще създаде сериозна несигурност и хаос в бизнеса, тъй като няма яснота от кой момент точно ще се прилагат придобитите осигурителни права, какви ще са правомощията на инспекцията по труда и НАП. Всички социални партньори са се обявили против идеята, каза Попдончев.
Обявената капиталова програма от 12 млрд. лв. едва ли ще бъде изпълена и вероятно част от планираните капиталови разходи ще бъдат третирани отново като буфер. Попдончев цитира анализ на Икономическия и социален съвет за последните седем години, според който средното изпълнение на капиталовата програма е под 77%, за 2022 г. е 68.3%, а към 30 септември 2023 г, е 3.5 млрд. лева от над 8 млрд. лв.
"Не може да кажем, че виждаме някакви съществени реформи [в проектобюджета], или някаква много по-различна визия от бюджета, който имаме в момента. Имаме просто завишаване на стойностите. Политики трудно се виждат, програмно бюджетиране трудно се вижда. Има известни нови моменти като инвестиционния фонд от 1 млрд. лв. за общините, но достигането до средствата от този фонд зависи от методика, която тепърва ще се приема от Министерски съвет. Любопитно е това дали също представлява буфер. Ако тази методика все още не е ясна и не е приета, колко време ще имат общините, за да минат през нея, да оценят готовността на проектите си, за могат да усвоят този 1 млрд. лв. Досега те повече от 800-860 млн. лв. не са успявали да усвояват годишно от инвестиционните си програми."
Целия разговор може да гледате във видеото.
