"Бизнесът и регионите" се превръща в платформа за синтезиране, делови разговор между всички заинтересовани страни, каза при откриването на форума Иван Велков, член на УС на БСК
Основните задачи и предизвикателства пред местните ръководства през следващите 4 години освен осигуряването на ежедневно функциониране на всички общински системи, е да осигурим по-бързо навлизане на общинско ниво на новите политики на Евросъюза за зелени, дигитални технологии и инвестиции в човешки капитал. Това заяви Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в изказването си по време на откриването на Четвъртото издание на конференцията „Бизнесът и регионите – Устойчиво развитие“, организирана от сп. BGLOBAL в партньорство с Националното сдружение на общините в България, Българската стопанска камара и Института за пазарна икономика.
"Инвестициите в човешки капитал са важни за привличането на инвеститори защото първото нещо, което ни пита бизнесът, освен дали има добра инфраструктура, е дали има хора, които трябва да работят в нашите нови производства и инвестиции", допълни тя.
Силвия Георгиева припомни, че днес е крайният срок за внасяне на проектите по откритата процедура за индустриални зони. Имайки предвид усилията на общините да подготвим проекти показва, че фокусът на общинските ръководства и общинските екипи винаги е бил и продължава да бъде полагане на усилия за привличане на инвестиции във всяка българска община, предоставянето на условия да бъдат развивани и задържани, така че в общините да има добри условия на работа и съответно качество на живот, заяви изпълнителният директор на НСОРБ.
Силвия Георгиева посочи, че балансираното регионално развитие все още не е факт, а европейските инвестиции дори са задълбочили различията между регионите. Затова в настоящия период фокусът на инвестициите ще бъде в Северна България, като 50% от средствата за европейска солидарност трябва да бъдат инвестирирани в региона. "Следващата седмица предстои да има голяма мисия от Европейската комисия, където трябва да представим какви мерки ще предприеме България, за да насочи инвестициите към северна България", съобщи Георгиава.
Общините все по-ясно усещат липсата на качествена инфраструктура, това трябва да бъде балансирано със средствата за европейска солидарност, категорична е тя.
Работата с европроекти помогна на общинските ръководства да бъдат динамични, организирани и иновативни, когато водят разговори с бизнеса и се опитват да привличат инвестиции, отбеляза Силвия Георгиева. Тя даде примери с общини като Стара Загора и Търговище, които са направили свои инвестиционни профили и служат за пример как се работи с големи стратегически производства. "Общините работят за облекчаване на административните процедури и все повече за тяхното дигитализиране. Стараем се да дадем подкрепа на инвеститорите във всеки етап на техните инвестиции, по-тясно обвързване на образованието с бизнеса, даваме трибуна на успешното взаимодействие му общините и бизнеса", отбеляза Георгиева.
Общото между общините-лидери в устойчивото развитие са постоянните високи инвестиции, съобщи Адриан Николов, анализатор от Института за пазарна икономика (ИПИ). София и зоната около Пловдив остават много сериозни центрове на развитие. Влиянието на столицата се вижда надолу в посока на Дупница, София остава много сериозен център на развитие, а шампион по растеж на добавената стойност през последните 10 години (до 2021 г.) е Елин Пелин, където индикаторът е нараснал повече от 2000%. Варна също се развива, но като цяло се оформят и клъстери около Стара Загора, Казанлък, Габрово, които се движат много по-бързо от останалите.
Адриан Николов описа няколко модела на общини с дългосрочен и устойчив растеж. Основният модел е свързан с големи центрове, които се оформят около силни градове като София, Варна, Пловдив, където има силно развита индустрия, но и силен сектор на услугите. Те се характеризират с предимно млада работна сила, високи заплати и добри условия на живот. Високотехнологичният сектор все повече е двигател за София, Пловдив, но и извън София – Велико Търново, Габрово, отбеляза Николов.
Вторият модел е на традиционните центрове на индустрията, които отново са свързани с областни градове, като индустриалната зона около София, Варна, Шумен, като преработващата промишленост е двигател. Те се характеризират с много чуждестранни инвестиции, работна сила, висока производителност на труда, експортен принос.
Третият модел е на специализирани общини, които са намерили своите ниши. Пример за това са енергийните центрове като Раднево, Козлодуй. Минните общини са сериозен двигател на развитие, но зависим от природни ресурси. Добри примери са общините от Средногорието, Крумовград и Брезник.
Въпреки, че ковид изтри десетилетие на растеж на центровете на туризма, наблюдаваме бум в тях, така че няма да имат проблеми, казва Николов. Някои земеделски общини също отчитат ръст, като лидер за 2022 г. е Кнежа.
Конференцията "Бизнесът и регионите" се превръща в платформа за синтезиране, делови разговор между всички заинтересовани страни – общини, работодателски организации и цялото ни общество, каза Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара. Очаквам рестартиране и връщане на прагматичния разговор за благоденствието на нашите региони, защото това би дало основата да се превърнем в една добра и работеща държава, каза Велков.
