В Европейската година на уменията, на 7 декември 2023 г. Министерството на труда и социалната политика организира Национална конференция „Дигитални умения за дигиталното десетилетие“ . Основната цел на форума бе да провокира дискусия между национални и европейски институции, работодателски и браншови организации, синдикати, академичната общност и младежките организации по темата за дигиталната трансформация.
„До средата на 2026 г. ще бъдат обучени 500 000 безработни и заети лица за базово и средно равнище на дигитални умения, а на 100 000 лица, които са придобили самостоятелно своите дигитални умения, ще се предостави възможност да се явят на изпит и да ги сертифицират“, съобщи министърът на труда и социалната Иванка Шалапатова. Тя подчерта, че Националната политика за заетост и обучение поставя като приоритет обучението на работната сила за адаптиране към структурните промени, породени от цифровия и зеления преход, защото придобиването и усъвършенстването на дигиталните умения е повече от необходимо в днешния пазар на труда. Заложената национална цел е до 2030 г. да се достигне участие в обучение всяка година на 35,4% от населението в най-активна трудоспособна възраст (25-64 г.). За целта Министерство на труда и социалната политика ще разработи и внедри национална виртуална платформа за онлайн обучение на лица над 16 г., с която ще се дадат възможности за гъвкави форми на обучение, в удобно време от разстояние. Платформата ще предоставя и възможности за обучение, адаптирани към лица в неравностойно положение на пазара на труда, като хора с увреждания, с ниско равнище на образование и по-възрастни хора. „В периода 2023 – 2027 година ще инвестираме над 1 млрд. лв. за финансиране на различни възможности за обучение на работната сила, с фокус върху повишаване на цифровите умения“, добави министър Шалапатова.
В панела „Дигитална трансформация и новите реалности“ с 5-минутни презентации във форума се включиха представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, сред които и Българската стопанска камара, в лицето на Мария Минчева – зам.-председател на Камарата. В изказването си в рамките на форума Мария Минчева сподели: „Темата за уменията е ключова за всяка икономика, за да постигне конкурентоспособност. Когато няма хора и, най-вече - няма хора с правилните умения, никой бизнес не може да развива своята бизнес стратегия и да добавя стойност към икономиката. Зеленият и дигитален преход са неразривно свързани. Няма как те да се случат без хората с правилните умения. Най-важни са т.нар. меки умения – уменията да придобиваме нови знания и умения, които периодично да актуализираме, за да сме адаптивни към новите тенденции. Затова за работодателите дигиталните умения представляват огромен интерес. Дигитализацията обхваща около 70% от работните места – тя не спира до технологичния сектор, тя е хоризонтално явление, което се случва във всички сфери. В същото време, голяма част от предприятията са в сравнително ниско ниво на дигитализация, което е проблем, ако искаме да гоним конкурентоспособност и високи доходи. Много притеснително е, че много малка част имат стратегия как да извършат дигиталната си трансформация. Трябва да се обърне сериозно внимание защо не се дигитализира икономиката. В рамките на проект, финансиран от ОПРЧР, БСК направи анализ на 16 икономически сектора, за да видим какво е текущото състояние на предприятията по отношение на дигитализацията. Изработихме профили на ключовите длъжности във всяка от тези 16 икономически дейности, включващи необходимите знания и умения. Влязохме в огромен брой компании, където говорихме с мениджърите и с работниците, така че тази професионална рамка, която изработихме, идва от терен. Всички инструменти, разработени по проекта ни, са публични, достъпни безплатно и могат да бъдат ползвани от работодателите“.
Сред панелистите по темата „Изкуствен или естествен интелект – на какво ще заложи бизнесът?“ участва Миряна Недева – младши експерт „Международно икономическо сътрудничество“ в БСК, която представи резултатите от проучване за нагласите на бизнеса за използването на изкуствен интелект. Според проучването, преобладаващата част от фирмите се насочват към използването на изкуствен интелект в производствените си процеси, като едва 18% от тях смятат AI за прекалено скъп и се въздържат от неговата употреба, а други 18% смятат, че бизнесът им не се нуждае от подобни технологии. 26% от участниците в проучването вече използват AI, 10% са в процес на въвеждане на подобна инвестиция, а 28% планират в близките три години да започнат работа по внедряване на AI. Основна пречка пред внедряването на AI в бизнес процесите е липсата на подготвени за целта кадри, според 39% от участниците в проучването на БСК. 7,3% се въздържат от инвестиция, поради липсата на ясна регулация на AI, а почти 30% не знаят за какво могат да ползват AI в бизнеса си. Казано иначе, 70% от фирмите всъщност не въвеждат AI, или поради липсата на квалифицирани кадри, или поради незнание от страна на мениджмънта за какво може да ползва AI. "Това още веднъж подчертава нуждата от дигитални умения и изграждането на капацитет. Няма нужда от притеснения, че изкуственият интелект ще замени естествения. Напротив – бизнесът се нуждае от все повече кадри, но кадри с умения, с които могат да управляват AI. Тук става въпрос за натрупване на нов вид знания. Уменията, които ще са ни нужни в бъдеще, са свързаните с това за какво и как ще използваме данните, които AI може да анализира по по-задълбочен начин от нас, и на нива, които ние не можем да достигнем. Дигиталната трансформация се случва с изключително бързи темпове и въпросът е къде иска да бъде България в този процес", каза Миряна Недева.
