СТАНИСЛАВ ПОПДОНЧЕВ: ХАРЧИМ МНОГО, А ИКОНОМИКАТА НЕ МОЖЕ ДА ПРОИЗВЕДЕ ТОЛКОВА

Ще се стигне ли до близо 9% дефицит, за който загатват обявените от финансовия министър липсващи 18 млрд. лв., г-н Попдончев?
Със сигурност дефицитът става обезпокоителен. Още през месец юни наблюдавахме 632 млн. лв., юли - 972 млн. лв., за август има данни за близо 1,7 млрд. лв., което е около 0,8% от БВП. Притеснително е нарастването на разходите за персонал и за социални плащания. Аз лично се съмнявам, че ще се стигне до 9% дефицит. И се надявам бюджетът за догодина да е с под 3% дефицит.

Петкова обеща да консултира с работодатели и политически партии мерки за рязане на разходи, а може би и за вдигане на данъци. Бизнесът би ли подкрепил подобни мерки?
В последните няколко години сериозно нараснаха социалните разходи. Към края на юни имаме 24,8% нарастване на разходите за персонал и над 17% на социалните разходи. Те не кореспондират с реалните ръстове на икономиката. При забавяне растежа на БДС (брутната добавена стойност) до 1,9% и 0,6% производителност на един зает през второто тримесечие и от друга страна нарастване с над 14% на реалната работна заплата, са сериозни дисбаланси.Харчим много, а икономиката не може да произведе толкова. Данъчните постъпления растат с над 12 на сто, което показва, че бизнесът и гражданите са коректни към фиска. Категорично сме против увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. И без това, по данни на ЕК достигаме 39,3%, т.е. доближаваме психологическата граница от 40%, над която няма мотив да се плащат данъци и осигуровки в пълен размер, особено при настоящия брой, достъпност и качество на публичните услуги.

Спиране на субсидирането през тока, промени в облекченията при данъка за големите компании също са в списъка с опции. Как би погледнал бизнесът на тези мерки?
Миналата година въведохме допълнителното облагане на големите корпорации по погрешен и непълен модел. Със сигурност трябва да останат облекченията за разходи за възнаграждения на персонал. Категорично сме против отпадане на компенсациите за високите цени на електроенергията, защото и с тях българският бизнес плащаме най-високата цена в ЕС. При този спад на индекса на промишленото производство – двадесет поредни месеца, ако и тази мярка престане да действа, конкурентоспособността ни ще остане в учебниците по стопанска история.

Какви сигнали даваме за еврозоната с подобни картини, а знам, че бизнесът, който БСК представлява е твърдо за членството ни?
Сигналите са лоши. Все още не са формализирани. Вярвам, че ще видим бюджет с 3% дефицит, както обеща финансовият министър. Забавянето по ПВУ обаче е ключово, и не толкова заради бюджета, а заради неспособността ни да инвестираме ресурса по предназначение. Усвояване в размер на от 5-6% и по плана, и по европрограмите е драматично ниско.

Преди избори служебен финансов министър би ли намерил подкрепа за непопулярни мерки, ако се наложат?
Съмнявам се. Трябва да се сформира новото Народно събрание и тогава да се внесат предложенията. Колко могат да са непопулярни мерките, не знам, но нещата, които направихме през последните години бяха прекалено "популярни". Минимална заплата в размер на 50% от средната, 60 лв. добавка към пенсиите, и то към всички, включително и тези, отпуснати след ковид, автоматичен механизъм за увеличение на заплати за определени професии много над средната. Всичко това вече дава своите негативни резултати върху бюджета.

Опасността е, че можем да надхвърлим и трите процента. Въпросът е до колко намаляване на хроничните дефицити е постижимо, защото сега берем плодовете на тези решения. Има притеснения в бизнеса, както от това, което се случва, така и от говоренето за данъчни промени, каквито категорично не следва да се правят преди членството на България в Еврозоната.