През последните седмици въпросите кога България ще изпълни и последния критерий за членство в еврозоната – инфлационният, и от коя дата ще приемем еврото, се превърнаха в основни за голяма част от българските предприятия. Това е разбираемо, доколкото наближава краят на календарната година, а бюджетите, инвестиционните и работните програми на компаниите за 2025 година следва да бъдат актуализирани при очакване за подобна, съществена промяна в бизнес средата.
На 26 юли 2024 година Народното събрание прие Решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (обн. в ДВ брой 64, от 30.7.2024 г.), в което е посочено:
„2.5. Министерският съвет, по предложение на Министерството на финансите, да изиска, в съответствие с чл. 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, не по-късно от две седмици след като Република България изпълни критерия за ценова стабилност.“
2.6. Министерството на финансите да положи всички усилия за договаряне на най-кратки срокове за изготвянето на докладите по т. 2.5 от Европейската комисия и Европейската централна банка…“
2.7. В случай че Република България изпълни критерия за ценова стабилност до 31 декември 2024 г., Министерският съвет да изиска дата за приемане на страната в еврозоната от 1 юли 2025 г.“
Понастоящем равнището на инфлацията у нас все още не покрива критерия, но ще разгледаме стъпките, които следва да извървим, когато това стане факт – средният темп на инфлация да е под референтната стойност[1] (1) и е налице тенденция да остане под тези стойности в следващите месеци (2).
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГОТОВНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОЗОНАТА: ДОКЛАДИ ЗА КОНВЕРГЕНЦИЯТА
Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) разглеждат дали държавите-членки извън еврозоната (т.нар. „държави-членки с дерогация“) отговарят на критериите за конвергенция и, следователно – са готови да въведат еврото. Всяка от двете институции изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации. Последните редовни Доклади за конвергенцията бяха публикувани на 26 юни 2024 г.
Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и са основа за евентуални следващи решения.
ЕЦБ и ЕК могат да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава извън еврозоната, която желае да се присъедини към еврозоната.
Изготвянето на редовен доклад отнема от 2 до 3 месеца, но в случай че България поиска извънреден, той не би следвало да обхваща и останалите държави-членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото[2] и с голяма вероятност можем да предположим, че този срок ще бъде значително по-кратък.
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕВРОЗОНАТА
Съветът на ЕС решава дали дадена държава може да въведе еврото. Съветът приема такова решение, след като вземе предвид:
- предложението на Европейската комисия,
- доклада на Европейската комисия,
- доклада на Европейската централна банка,
- становището на Европейския парламент,
- обсъжданията в Европейския съвет,
- препоръката на членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото.
Окончателното решение се взема от всички държави-членки на ЕС. В законодателството на ЕС това е известно като „отмяна на дерогацията“ и в действителност ще включва поне 3 съществени правни акта, за да може България да въведе еврото:
- Решение на Съвета за приемане на еврото от България на … 20хх г.,
- Регламент на Съвета за въвеждането на еврото в България,
- Регламент на Съвета за валутния курс към еврото за България[3].
РОЛЯ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТ ЕВРОЗОНАТА
Държавите-членки от еврозоната дават препоръка на Съвета на ЕС относно готовността на конкретна държава да приеме еврото. Изготвят препоръката в срок от 6 месеца, след като Съветът е получил предложението на Комисията за въвеждането на еврото в държавата-членка. Препоръката трябва да бъде приета с квалифицирано мнозинство от държавите-членки от еврозоната.
ОПИТЪТ НА ХЪРВАТИЯ
- 1 юни 2022 г. – Редовни Доклади за конвергенцията на ЕЦБ и ЕК
- 16 юни 2022 г. - Еврогрупата одобрява препоръката на държавите-членки от еврозоната до Съвета за изпълнението на критериите за конвергенция от страна на Хърватия.
- 12 юли 2022 г. - решение на Съвета на ЕС (ECOFIN) за приемане на еврото от Хърватия
- 1 януари 2023 г. – Хърватия приема еврото като официална валута.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След изпълнение на критерия за ценова стабилност, изискване и изготвяне на извънредни конвергентни доклади (с положителни констатации) и при изключително ускорен режим на работа и перфектна координация между Министерския съвет, БНБ, ЕЦБ, ЕК, Съвета на ЕС, Европейския парламент и останалите държави-членки, аритметично и хронологично, България има време да постигне решение на Съвета за приемане на еврото (членство в еврозоната) до средата на следващата година. В него ще се съдържа и датата, от която ще въведем еврото като официална валута – обикновено около 6 месеца, след приемане на решението на Съвета.
____________
[1] Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.
[2] Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция
[3] Съветът на ЕС фиксира курса, по който еврото заменя валутата на държавата членка. Взема това решение на основата на предложение от Комисията и след консултации с Европейската централна банка. Решението се взема от държавите членки от еврозоната и държавата, която въвежда еврото, посредством гласуване с единодушие в Съвета.
Автор: Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК
