Иван Велков - председател на FIABCI България и член на УС на БСК, споделя впечатления от конференцията Construction of Tomorrow и говори за бъдещето на строителството, градската среда и енергийната ефективност
Какво е впечатлението Ви от това събитие с програмите и темите, които обхващате?
Аз съм много впечатлен от амбициозния подход. Очертава се, още от първото издание на събитието, то да представи на преден план по-скоро визионерските, смислените и интелектуалните аспекти на темата, свързана с това как създаваме подходяща градска среда – доколко тя е качествена, полезна, как може да бъде надграждана и как подпомага живота и благосъстоянието на хората и бизнеса във всеки голям град.
Една от големите теми, които с колегите често обсъждаме, е именно как да се осъществи по-добър трансфер на полезни практики от други държави, пазари, а и от българските добри примери – особено тези в корпоративния сектор. Въпросът е как те могат да станат достояние като решения, технологии и процеси и в публичните сгради – административни, общински, държавни.
Всички виждаме, че има много работа, която може да се свърши съвместно с професионалните участници в тези процеси, които имат международен опит и възможности да бъдат полезни. Мисля, че тази конференция ще даде отлична възможност за бъдещи съвместни инициативи.
Има ли нужда жилищното строителство от по-висока степен на озеленяване? Това е тенденция, заложена в целите на ЕС.
По принцип – да, по-зелени сгради са важни. Но според мен е дошло време за един по-смислен дебат относно начина, по който разбираме "озеленяване". Лично за мен тази микроскопична педантичност – всеки парцел да има фиксиран процент застрояване и процент озеленяване – често понижава качеството на самото озеленяване.
Едно време, при строителството на панелните блокове, между тях се създаваха именно такива зелени зони – с достатъчно пространство за детски площадки и дървета, които с годините израстват, развиват коренова система и наистина допринасят за градската екология.
Как ще оцените новите европейски директиви за енергийна ефективност по отношение на строителството?
Занимавам се с тази тема от много години. Тук именно е важен трансферът на знания от чужбина и от успешни сгради, които вече изпълняват най-високите критерии. Там, където е ясен интересът и ползите от една качествено създадена сграда – за нейните ползватели и за бизнеса – ефектът е огромен.
Една ефективна сграда създава коренно различни условия за работа и живот в сравнение с остаряла и неподдържана. Новите европейски директиви, надявам се, ще катализират процеси, свързани с участието на публичните власти.
За съжаление, България изостава значително от възможностите, от които можехме да се възползваме още преди години. Националните програми за енергийна ефективност са с ограничен обхват, а скоростта, с която общините подпомагат процеса, е далеч от необходимото. Има добри примери, просто трябва желание те да се превърнат в устойчива практика.
Какви са тенденциите и предизвикателствата в сектора?
Проблемите и предизвикателствата са преди всичко свързани с концептуална промяна в нагласите на крайните клиенти и потребители. Има нови поколения, които очакват максимално качество, комфорт и удобство – не задължително чрез притежаването на имот. Това е своеобразна революция за нашия пазар, докато в други държави това е нормалност.
Тази промяна предполага по-свързана, по-етична и по-организирана среда, в която всеки отговаря за своята част от процеса и спазва правила. Засега сме далеч от това да се възползваме напълно от предимствата на съвременните модели и инсталации.
Как ще оцените нивото на поддръжка на сградния фонд, особено в столицата? Усеща ли се недостиг на парцели за строителство и разширяване към периферните зони?
Това са сложни въпроси, без бързи отговори. Обновяването на сградния фонд е тясно свързано с поддръжката на съществуващите сгради. Специалистите, компаниите и хората, които се занимават с тази дейност, са изключително дефицитни.
Има добри примери – особено в по-нови сгради, където поддръжката е регламентирана и вече се прилага като практика. Тези примери трябва да се използват и в обществените сгради. Европейските проекти дават възможности, но липсват хората и механизмите, които да задвижат процеса.
Относно недостига на парцели – според мен по-смисленият процес е преподреждането на града. В София например има зони, като НПЗ "Хладилника", които преминават през успешна трансформация благодарение на симбиозата между градска и частна инициатива.
Уплътняването на града чрез обновяване на стари, нефункционални сгради и изнасянето на административни услуги към по-добре обезпечени зони може значително да разтовари центъра. Въпросът е да се търси дългосрочен резултат, а не краткосрочен ефект.
Предстои ли реновирането на знакови сгради, които в момента са държавна собственост?
Силно се надявам държавната власт да ни изненада положително, но за съжаление, с бавните темпове, с които се обработва информацията, това изглежда трудно. Според мен процесът ще бъде по-ефективен, ако държавата делегира тези дейности на частния сектор чрез публично-частни партньорства.
Как ще оцените пазара на недвижими имоти преди навлизането ни в еврозоната?
Не очаквам революции или сътресения. Българският пазар има собствена логика и следва нуждите и развитието на определени зони и региони. Той не е хомогенен – това, което се случва в София, не важи за цялата страна.
Когато говорим за пазари, трябва да уточняваме конкретните ниши – строителство, съществуващи сгради, наеми, инфраструктурни проекти. Ако следваме последователно тази логика, ще постигнем устойчивост и качество.
Да, има сътресения, но те са естествени при трансформациите, през които преминаваме.
