Производители и търговци предупреждават от риск за неефективност, злоупотреби и източване на ресурс за милиони
Темата накратко
- Екоминистерството е прекратило всякакви разговори за създаването и управлението на депозитната система със заинтересования бизнес.
- Липсват детайли, но курсът е към държавно акционерно дружество.
- Примерите за държавно доминирани системи са малко в ЕС и резултатите им са по-лоши от тези с независими оператори.
В България като цяло кръгова икономика няма, а единственият шанс да се задвижи по-мащабна такава е най-после да се въведе депозитната система за връщане на бутилки. Страната ни обаче още е далеч от това и изостава от останалите страни членки. И не само това. Държавата сега е решила изцяло да смени подхода и в разрез с европейската практика да създаде държавно акционерно дружество, което да управлява бъдещата система, стана ясно наскоро. Или казано иначе, да направи държавна система за връщане на бутилки.
Това е наопаки на почти всички европейски модели (с много малко изключения), където тези системи се финансират с продуктови такси от бизнеса и се управляват от специално учреден за целта оператор, в който влизат производители, вносители и търговци като задължени лица. Ролята на държавата е да създаде законодателството и организацията. В случая на България обаче управляващите искат операторът да бъде държавен. Още по-озадачаващо е, че само допреди няколко месеца нищо в преговорите между бизнеса и екоминистерството, чиято задача е да задвижи законодателството, не подсказваше за подобен сценарий.
А рисковете от него са ясни и са видими при почти всички държавно управлявани системи и модели - ниска ефективност, висок риск от злоупотреби и корупция, пилеене на ресурс, отбелязват от бизнеса.
Паралелна реалност България има крещяща нужда от депозитна система, която да стимулира хората да връщат поне бутилките си в удобно разположени автомати в почти всеки търговски обект в страната. Макар шарените контейнери за разделно събиране да са факт вече от много години, реално малка част от опаковките се озовават там, както стана и видимо на фона на кризата с боклука в двата столични района "Красно село" и "Люлин". Дори не е напълно ясно точно каква част от рециклируемите опаковки стигат до тези контейнери. България отчита 61% оползотворяване на опаковки за пред ЕС, но това реално е делът на рециклираното съдържание на цветните контейнери, докато голямо количество опаковки отиват директно в сивите контейнери за битов боклук.
Депозитната система има силата да преобърне нещата поне за опаковките от напитки, тъй като тя е проста и ефективна, като действа с финансов стимул. Всеки потребител, който си купува напитка, ще заплаща и малък депозит (в другите страни той е от порядъка на 20-50 цента), включен в крайната цена на продукта. Когато върне кена, пластмасовата или стъклената бутилка, той ще получи обратно и депозита си.
Както отбеляза на конференция по темата в понеделник (27 октомври) Анна Ларсон, директор "Развитие на кръговата икономика" в международната платформа на депозитните системи Reloop, ако днес в България 9% от пластмасовите бутилки или кенове се използват отново, то с въвеждането на депозитна система например от 2028 г. само за 2-3 години ще се постигне 61% събираемост на пластмасови бутилки и 76% събираемост на кенове. Такива поне са очакванията.
Има ли такова животно - държавно акционерно дружество?
"В 15 от 18 държави с действащи депозитни системи операторите са неправителствени организации, създадени от производители и търговци", каза Ларсон. Хърватия е единствената страна с държавно управляван оператор на депозитна система, който обаче е създаден преди присъединяването ѝ към ЕС. В Унгария моделът е концесия, а Германия има децентрализирана, но все пак частна система. И в тези случаи системата не постига същите много добри резултати, както в останалите страни, отбеляза Анна Ларсон. В Румъния държавата има 20% участие.
"Няма логика държавата да хвърля публичен ресурс за дейност, която може да се финансира и управлява от индустрията", коментира Жана Величкова, изп. директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Вносителите и производителите са задължени от ЕК да влагат 30% рециклируеми материали в своите опаковки от 2030 г. и като задължена индустрия не могат да бъдат встрани от този процес, казват от асоциацията.
Вече няколко години бизнесът преговаря с държавните институции как да бъде учредена системата. От април тази година насам обаче екоминистерството е прекратило работата на работната група и е спряло всякакви разговори с производители и търговци по темата. Министерството не отговори по същество и на въпросите от "Капитал" какви промени подготвя и защо се случва този обрат в политиката.
Производителите искат достъп до суровината
По различни оценки очакванията са първоначалната инвестиция за създаването на депозитната система да бъде над 120 млн. лв., която държавата явно иска да извади от бюджета. Това естествено зависи от нейния обхват дали системата ще стартира директно с пластмасови бутилки, кенове и стъкло, както индустрията настоява, или ще се въвежда поетапно. В тези примерни капиталови разходи не влизат разходите за логистика, които реално ще са още по-големи.
Производителите и търговците са готови да направят тази инвестиция, защото с депозитната система ще могат да събират по-чист материал и да постигнат целите си за влагане на рециклирани материали в опаковките.
"Ние сме най-заинтересовани от ефективна депозитна система, целите са към нас, финансовите отговорности са към нас, имаме интерес да поддържаме и да направим системата работеща", коментира Жана Величкова. Това е сериозна организация и логистика, като депозитната система ще съществува паралелно с разделното събиране на опаковките в цветните контейнери. С депозитната система ще създадем условия за връщане на бутилките с обратни курсове на доставчиците, което е въпрос на законодателни промени, посочи Величкова.
Разговорът за депозитната система в България вече е в третата си година, а страната ни е още е в началото на моделиране на системата. В най-добрия случай от създаването на законодателство и лицензиране на оператор са нужни две години, за да заработи системата, а има и случаи, в които доста повече, сочи европейският опит. В същото време срокът всички страни в ЕС да събират 90% от опаковките си е до 2029 г. Време очевидно няма, а обещанията на екоминистъра Манол Генов, че системата ще е факт през 2027 г., са несъстоятелни - става дума за огромна и мащабна организация между десетки хиляди бизнес субекти и търговски обекти в цялата страна.
Рисковете на държавната система Държавата няма интерес да поддържа системата ефективна и така вероятно ще продължи стария модел на неефективно управление на отпадъците. Освен това управлението на системата ще бъде поверено на политически избрано ръководство и е неясно дали ще има компетенциите да ръководи този процес ефективно, смятат производители и търговци. Според тях може да се стигне до нерегламентирано потъване на още публичен ресурс. Производителите и търговците алармират за потенциален конфликт на интереси, кръстосано субсидиране и липса на контрол - кой ще одитира и разкрива къде отиват паричните потоци, питат те.
Държавата може да има контролни и надзорни функции в една такава система, но не и да играе всички роли едновременно
"Ако държавата иска да се нагърби със събирането на опаковки от пластмаса и метал, тя е безвъзвратно закъсняла, защото не би могла във времето, което й остава, да извърши нужната подготовка и организация и да докаже необходимите нива на събираемост", коментира за "Капитал" Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението за модерна търговия. Държавата може да има контролни и надзорни функции в една такава система, но не и да играе всички роли едновременно, добави той.
Търговците реално ще са натоварени с най-много функции - от начисляването на депозита, през коректното комуникиране на цената до задължението за събиране и временно съхранение на върнатите бутилки. За да се изпълнят целите на ЕС за 90% събираемост, е нужно почти всички над 25 000 търговеца в страната да се включат в процеса по един или друг начин. "Ако търговците нямат директно влияние върху системата, кой може да гарантира, че - както се случи в "Красно село" и "Люлин", няма да се окажат блокирани с материал, който не може да бъде извозен. Защото производители и търговци ще бъдат зависими от някой друг", подчерта той. Създаването на държавно акционерно дружество преобръща възприетата практика и е доказателство, че бизнес средата в България се влошава, допълни той.
Как държавата смята, че ще организира целия този процес, е неясно. Вълканов даде за пример квазидържавния депозитен оператор в Унгария, прехвърлен от държавата на частен оператор, близък до силните на деня. Той увеличава такси за задължената индустрия и намалява таксата на търговците, използвайки този модел за събиране непрозрачно на допълнителни приходи от бизнеса, без компаниите да имат контрол.
Екоминистерството посочи единствено в отговори до "Капитал", че работната група е свършила своята работа, а сега предстои изготвяне на законодателни промени, които ще бъдат представени за обсъждане. Оттам явно не се притесняват за сроковете и смятат, че ще имаме работеща система през 2029 г. Бизнесът обаче не изглежда никак, ама никак убеден в това.
Потребителите само ще спечелят Данните показват, че 90% от хората желаят въвеждане на депозитна система, обясни Ивана Радомирова, изп. директор на Съюза на пивоварите в България. От тях близо 75% посочват, че са доволни от възможността да получат обратно депозита, чиято стойност се очаква да бъде около 20 ст. Потребителите ще печелят двойно, защото ще спестяват и от бъдещата такса битови отпадъци, базирана на реалното количество боклук, а държавата няма да плаща вноска от около 40 млн. евро заради липсата на ефективно разделно събиране. По различни груби оценки едно домакинство може да спести минимум 100 лева годишно от въвеждането на депозитната система, посочи Николай Вълканов.
