Как европейските ни доставчици ще въведат софтуера, който се изисква у нас, пита изпълнителният директор на АМБ пред Агри.БГ
Месопреработвателите са изправени пред поредица от предизвикателства в края на настоящата година. Нов софтуер за проследяване на транспортните средства, липса на компенсации за високите цени на елекроенергията, изместване на родните продукти от пазара. За всички тези препятствия Агри.БГ разговаря с изпълнителния директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) Диляна Попова.
15% повече месопреработватели показват иновации на изложение в столицата
"Месопреработвателите работим и се надяваме да продължим да произвеждаме и да работим в България, защото с промяната на законодателството, със закони, които се работят в последната минута, ние нямаме никаква предвидимост за бранша. Затова считаме, че може би е време държавната администрация да се вслуша в това, което бизнесът предлага, защото бизнесът предлага рационални решения. Това са решения, които са от практиката.
Във връзка с проекта за бюджет за 2026 г. в преходни и заключителни разпоредби се прави изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с това изменение се предлага да се въведе един пореден нов софтуер, който трябва да имат всички превозвачи на храни, като се започне от месо, мляко, плодове, зеленчуци, какао. Ние като стоки с висок фискален риск подлежим на контрол и ние приветстваме всяка инициатива да има стриктен контрол, но за съжаление се контролират легитимните фирми. Незаконните предприятия не фигурират в нито един регистър и никой не може да извърши контрол в тези предприятия", коментира Диляна Попова.
По думите й бизнесът не е наясно за същността на софтуера и той е изправен пред факта на 1 януари 2026 г. да има трудност с доставките на месо.
Атанас Урджанов: Искаме да работим с повече българско месо
"Ние ползваме суровини от ЕС, тъй като нашите не ни достигат. Около 50% е свинското месо на пазара и около 20% е говеждото българско месо. Българските колбаси с произвеждат от свинско и говеждо месо, затова ние получаваме доставки от европейските страни. Ползваме не собствени транспортни средства, а логистични и европейски фирми и това затруднява. Как ще се случат тези неща? Ще задължим нашите доставчици да инсталират нашия български софтуер? Няма яснота по този въпрос и това ни притиска, защото ние искаме да работим спокойно", допълни още Попова.
Пречка в работата е и отпадането на компенсацията на някои преработвателни предприятия заради високите цени на електроенергията.
"Защо? Обосновката е, че има европейски насоки и в тях са изброени секторите, които ще бъдат подпомогнати заради цените на тока. Много странно от нашия сектор Преработка, че са включени само определени сектори – преработка на плодове и зеленчуци, преработка на картофи, на захар, нима те са по-енергоемки производства от нашите? В една кланица, където непрекъснато се използва електроенергия за охлаждане, и в транжорните, и в месопреработвателните предприятия? За всичко, което изисква температурен режим на съхранение, се използва ток и ако тази енергия се увеличава непрекъснато, пак нямаме предвидимост", категоричен е изпълнителният директор на АМБ.
Със Закона за еврото пък цените на продуктите не могат да бъдат променяни освен със сериозна обосновка за това. Но Диляна Попова задава въпроса кой ще дава оценка на обосновката, къде са критериите?
Искане на бранша: Агросекторът да получи компенсации за тока
Има и друго.
"Често в големите търговски вериги се наблюдава постепенно изместване на българските колбаси от колбасите от ЕС, което не е добре, защото българите сме свикнали на вкуса на нашите колбаси и това, че ще се намалява тяхното предлагане на пазара не е добре за никой – нито за производители, нито за животновъди, нито за потребителите. Това се отразява на продажбите, намалява и производството", коментира още Диляна Попова.
Според мнението на изпълнителният директор на АМБ администрацията трябва да се вслуша в аргументите на бранша и да не добавя нови тежести към работата му.
