Настъпват сериозни предизвикателства пред здравните системи, породени от глобалните предизвикателства, които определят бъдещето социално – икономическо развитието на страните. Това са демографската криза, навлизането на изкуствения интелект, задълбочаващите се неравенства и последствията от войните, които забравихме. Това заяви проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара, по време на откриващата презентация на тема "Предизвикателства пред организацията, управлението и финансирането на здравната система" на 13-ия национален здравен форум, който списание "Мениджър" организира.
"Свидетели сме на взимането на краткосрочни, често популистки решения, водени от корпоративни интереси, които не решават, а задълбочават деформациите в здравната система", каза Димитров.
Според него здравната система не трябва да продължава по този начин да се управлява и финансира. И добави, че липсват визия и политики за развитие и стабилност на системата.
Той описа начина, по който системата се управлява сега: без действаща дългосрочна национална здравна политика, приета с консенсус; субективни решения, често популистки и инцидентни; не са малко корпоративните и лични интереси при взимане на решения; липса на приемственост и последователност; необоснована смяна на управленските екипи, главно по политически причини, а не по критерии за експертност; както и честа промяна на нормативната уредба.
"В резултат здравната система се намира в критично състояние, работи се неефективно, има наличие на бюрокрация и корупция, доверието на обществото към системата е на критично ниски равнища, доплащанията се увеличават, а организацията на дейността на осигурителната система е силно деформирана", посочи Димитров.
Всичко това прави системата ни непопулярна, към нея няма доверие, каза той.
Димитров представи данни за разходите на НЗОК за 10-годишен период от 2016 до 2025 г. Изчисленията показват следното:
- НЗОК - 54 415,9 млн. лв.
- Здравни плащания - 53 404,3 млн. лв.
- БМП - 23 903,9 млн. лв.
- Лекарства - 14 419,4 млн. лв.
- ИБМП - 3 415,8 млн. лв.
- СИБМП - 3 586,4 млн. лв.
- Общо ИБМП - 7 002,4 млн. лв.
- Онколекарства - 5 647,5 млн. лв.
По думите му, в бюджета 2025 г. са разпределени така: ПСБ - 1,4%, болнична помощ - 46,8%, медицински изделия - 2,3%, лекарства - 26,6%, медицинска диагностична - 4,7%, дентална - 4,7%, СИБМП - 7,4%, ИБМП - 7,3%.
Ние сме на едно от първите места по брой болнични легла, структурата е направена за задоволяване на търговски цели, заяви също Димитров. Здравето не е стока и трябва да се намери златното сечение между пазарни и социални подходи в здравеопазването, подчерта той.
Трябва да има промяна в лекарствената политика, отбеляза здравният експерт. Трябва да се допусне селективно договаряне на здравната каса, коментира също Димитров.
Лутаме се в инцидентни решения, главно за това кой ще е начело на системата, посочи той. Няма дългосрочна стратегия за развитието, липсва и приемственост, добави специалистът. Според него системата „изобилства“ от популистки решения. Димитров спомена и честата промяна на нормативната уредба. Той даде пример със Закона за лечебните заведения, който е променян 75 пъти.
В презентацията си проф. Димитров отбеляза, че трябва да се вземат предвид някои тенденции, които ще окажат въздействие върху здравната система. На първо място е демографската криза. Това е „проблемът на проблемите“, каза Димитров. Другото е изкуственият интелект, който ще промени труда и работните места. Неравенствата в доходите също са предизвикателство, което специалистът посочи. Според Димитров не трябва да се забравя, че последиците от войните ще се усетят в следващите години.
Според представителя на Българската стопанска камара самоцелното увеличение на предоставените средства без промяна на съществуващата философия на управление на системата не само няма да подобри, а ще задълбочи негативния ефект от действието на съществуващата нереформирана система. "Тези средства ще продължат да възпроизвеждат нейното сегашно действие и пациентите отново ще бъдат недоволни; медицинското съсловие ще продължи да работи при същите условия; системата ще продължи да бъде неефективна; и финансовите средства ще са в постоянен и хроничен дефицит", посочи Димитров.
Ето защо БСК предлага промяна на философията на управление на здравната система: главен критерий да са резултатите, качеството и ефекта от извършваната дейност, а не тяхното количествено измерение при оценката на извършваната дейност, структурирането на дейностите, финансирането на всички дейности, и не на последно място - мотивация на персонала. И предлагат конкретни мерки:
- Нови приоритети в организацията и финансиране на системата: превенция и профилактика в медицинските дейности, с осигурен финансов ресурс; промяна в лекарствената политика; приоритетно финансиране за иновации и иновационна политика
- Преразглеждане и привеждане статута на всички лечебни заведения, в съответствие с определените изисквания и на тази основа да се финансира дейността.
- Постепенно въвеждане на селективно договаряне със Здравната каса – основен критерий осигуряването на качествени медицински услуги
- Преразглеждане структурата и управлението на Здравната каса.
- Преразглеждане ролята на публично-частното партньорство.
- Промяна на инструментите за контрол и прозрачност върху резултатите от дейността на всички равнища на здравната система.
***
Вижте още:
- Визията за детското здравеопазване през погледа на педиатрите
- Проф. Момеков: Живеем в ера, в която имаме много антибиотици, но много от тях не работят
- Напредък в медицината, изоставане в системата: предизвикателствата пред редките болести
- Онкологията днес: науката срещу болестта
- Експерти: Трябва да преминем от стратегия „Милиони за хоспитализации“ до „Милиони за иновации“
- Диагноза на здравеопазването у нас: От личностно разстройство до хроничен дисбаланс
- Демографска криза, изкуствен интелект и задълбочаващи се неравенства - как ще се справи здравната система?
****
С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy;
Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Портал на пациента; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.
Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg
