До август 2027 г. ще е забранено необоснованото покачване на цените, като глобите за се увеличават двойно, бизнеси ще са задължени да подават информация за структурата на цените. Въвеждат се и две нови дефиниции - "справедлива цена" и "прекомерно висока цена". Това реши временната комисия по бюджет и финанси, която преди прие на първо четене предложените от "Прогресивна България" промени в Закона за защита на конкуренцията. Текстовете минаха с 17 гласа "за" ("Прогресивна България", ГЕРБ, ДПС и "Възраждане"), 2 "против" ("Продължаваме промяната") и 2 "въздържал се" ("Демократична България"). Със същите гласове бяха приети и промените в Закона за защита на потребителите.
Очаква се двата законопроекта да влязат за гласуване в пленарна зала още утре (13 май). По време на дискусията в комисия се разбра, че ще има редакции между двете четения. Ден по-късно е планирано и обсъждане с работодателските организации в Министерски съвет.
Управляващите дадоха заявка, че не планират да съкратят сроковете за предложения и се очаква да бъдат дадени точно седем дни за идеи на парламентарните групи.
Какво предвиждат промените?
Според предложените от "Прогресивна България" промени трябва да се въведе нов показател "справедлива цена". Тази цена ще е само информативна и за неспазването ѝ не се предвиждат глоби. Стойността ѝ ще се изчислява от Комисията за защита на потребителите по методика, изработена от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. По време на дебатите се разбра, че ведомството вече работи по нея.
"Справедливата цена не представлява нито твърд таван на цената, нито твърд таван на надценката. Тя представлява нашето виждане за това каква би трябвало да бъде цената на един артикул в една нормално функционираща пазарна икономика", каза при представянето на текстовете председателят на бюджетната комисия Костадин Проданов от "Прогресивна България".
Депутатите от формацията на премиера Румен Радев предлагат още мерки срещу "съвместно господстващо положение". Според предложената дефиниция такова има, когато две или повече предприятия, макар и юридически и икономически независими помежду си, съвместно притежават солидна пазарна сила, което им дава възможност например да координират търговската си политика без изрично споразумение и така да влияят върху цените на пазара.
Според законопроекта предприятия, упражняващи господстващо или "съвместно господстващо положение", могат да налагат "прекомерно високи цени". В законопроекта е записан текст, който забранява тези цени. Според депутатите от "Прогресивна България" това са цени, които "значително надвишават икономически "обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба".
Тя ще се изчислява по няколко критерия: разходи плюс", сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност. Изчисленията този ще се правят от Комисията за защита на конкуренцията, но по методика, приета от Министерски съвет.
Една от съществените промени е забраната цените на стоки и услуги в България да се увеличават до 9 август 2027 г., освен ако това увеличение не е икономически обосновано. Тази мярка за "икономически необоснованата цена" продължава действащата и към момента разпоредба в Закона за въвеждане на еврото, която трябваше да се прилага до август тази година. Изпълнението на забраната ще се следи от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) .
Според друга разпоредба търговците ще трябва да доказват икономическата обоснованост на всяка цена, като за допустимо ще е поскъпването, когато е причинено от:
увеличение на доставни или производствени разходи; увеличение на разходите за труд; промени в цените на енергия, горива или суровини; промени в данъци, такси или други публични задължения; промени във валутни курсове или външни икономически условия; други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.
Предвидено е двойно увеличение на глобите, като те достигат размер от 5000 до 100 000 евро за всяка отделна стока. По време на дебатите бе защитена тезата, че до момента търговците са предпочитали да плащат наложените им глоби, но да продължават да не спазват изискванията на закона.
Ще продължи да работи и вече създадения сайт за сравнение на цените в големите вериги, като от думите на представители на "Прогресивна България" се разбра, че той ще бъде оптимизиран.
Предвидено е още предприятия, извършващи търговия на дребно с бързооборотни стоки и достигащи определен оборот или пазарен дял, да подлежат на специален режим на прозрачност. При поискване те ще са длъжни да предоставят информация за структурата на цените, да съдействат при извършване на секторни анализи и да съхраняват данни за ценообразуването за срок не по-кратък от 5 години.
Министри от кабинета "Радев" хвалят промените
"Ефективното противопоставяне на инфлационния натиск при храните е основен приоритет на нашето правителство", това каза пред комисията вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. Той декларира, че в в двата законопроекта изцяло се стъпвало на пазарни принципи. "Увеличават се и се заздравяват правомощията на ресорните регулатори. Драстично се увеличават глобите за нелоялните търговски практики на ниво Комисия за защита на потребителите и се надявам с тези промени да се създаде ефективен механизъм на ниво правителство", каза министърът.
Той даде да се разбере, че в най-кратки срокове ще внесе предложение в Министерския съвет за създаването на междуведомствено звено за координация с контролни, надзорни и регулаторни органи по цените.
В него като постоянни членове ще бъдат включени Министерството на финансите чрез НАП, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, както и Министерството на земеделието и храните.
По-късно пред журналисти председателят на временната бюджетна комисия Костантин Проданов съобщи, че правителството работи по предложението за създаване на въпросното звено.
Критики от опозиция, синдикати и работодатели
Според лидера на "Продължаваме промяната" Асен Василев с предложения от "Прогресивна България" законопроект няма да постигна записаните в мотивите цели и няма да понижи цените. "Цялото това нещо изглежда като да накараме големите супермаркети да им казваме да не си вдигат цените", каза той.
От ДБ силно се противопоставиха на предвижданото създаване на междуведомствено звено за контрол на цените на ниво Министерски съвет. Мартин Димитров сравни инициативата с някогашния Комитет за цените.
От ДПС харесаха идеята за разширяване на списъка с нелоялни търговски практики, но се противопостави на идеята за въвеждане на регистър, тъй като се създава допълнителна административна тежест за производителите.
"Възраждане" също като колегите си от опозицията и подкрепи тезата, че този законопроект няма да постигне целта си да понижи цените, но ще подкрепи българския производител, поради което и групата обеща да гласува "за" текстовете на първо четене. "Предлагате една врата в полето", каза обаче Цончо Ганев.
Владислав Горанов от ГЕРБ също обеща подкрепа за текстовете, но изтъкна, че въпреки форсирането на законопроектите прилагането им по същество ще се забави заради необходимите подзаконови нормативни актове, за които по думите му ще са нужни месеци.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолев поиска от новите управляващи подобни законопроекти да се обсъждат на Национален съвет за тристранно сътрудничество. Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов отправи същия призив.
Работодателските организации пък прогнозираха обратен ефект и повишаване на цените. Представителите на КРИБ коментираха, че в законопроектите има "откровени недомислици и противоречия, които могат да бъдат и опасности".
Яна Стратиева от Сдружение "Храни и напитки България" заяви, че планираният регистър ще създаде поредно административно задължение, заради което вместо стоките да поевтинеят, те ще поскъпнат. "Създава се изключителна правна несигурност", добави тя.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата добави, че с новите разпоредби се стига до правния абсурд бизнесите да доказват, че не прилагат нелоялни търговски практики. "Няма такова нещо в правото - да доказваш отрицателен факт. Доказва се наличие на нещо, а не неговата липса", каза той.
"Очаквахме от новата власт да осигури по-голяма предвидимост за бизнеса, а виждаме, че наред със законовите промени се предвиждат няколко допълнителни наредби и методики за определяне на цени, които ще излизат в различна последователност по-нататък през годината. Това предизвиква огромна правна несигурност за бизнеса, който иска коректно да спазва законите", посочи Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара. Той изтъкна, че бизнесът ще калкулира всички рискове, включително административната тежест и високите санкции, което парадоксално ще доведе до "повишение на цените, което се постигна при комбинация на тези фактори през миналата година", визирайки промените в Закона за еврото.
