Автоматизмите лишават и властта да регулира темпа на нарастване на разходите. Това каза Мария Минчева - зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), пред журналисти в отговор на въпрос за появили се твърдения, че минималната работна заплата (МРЗ) може да бъде замразена. Тя коментира темата след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, провело се по-рано днес в Министерския съвет.
Тъй като нямаме механизъм, който да предложим в момента, който да е набрал политическа подкрепа и да е подкрепен и от синдикатите, най-разумно е да се спре прилагането на сегашния механизъм, обясни Минчева. По думите ѝ обвързването на МРЗ със средната работна заплата не е правилно.
Според Кодекса на труда (чл. 244) Министерският съвет определя МРЗ за страната за всяка календарна година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. В КТ е записано още, че МРЗ не може да е по-ниска от определената за предходната година.
Правителството, синдикатите и бизнесът не се разбраха за осигуровките на държавните служители
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.
България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години, каза Мартин Димитров при представянето на законопроекта. Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора, посочи той. По думите му законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.
По думите на депутата държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са 61 200 души. По Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили броят им е 70 200.
„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.
„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.
Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа, каза Добрин Иванов. По думите му законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.
Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара (БСК) смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че неговата организация подкрепя предложението.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че нейната организация също подкрепя законопроекта.
Тристранният съвет не постигна съгласие по предложението за по-гъвкаво ползване на бащинския отпуск за раждане на дете
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не подкрепя внесения законопроект за промени в Кодекса на труда (КТ). Това заяви вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев, който обобщи становищата на правителството и представителите на синдикатите и работодателите относно предложението 15-дневният отпуск, който бащата ползва при раждане на дете, да може да се използва наведнъж или на до три части в периода от раждането на детето до навършването на едногодишната му възраст.
Законопроектът е внесен от Венко Сабрутев и група народни представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ (ПП). Той мотивира предложението си с това, че темата е приоритет за партията. По думите му в момента бащинският отпуск се ползва наведнъж, което ограничава татковците. Според него този отпуск не се използва активно, тъй като трябва да бъде взет наведнъж и непосредствено след изписването на детето от болницата. Много бащи посочват, че точно тогава не винаги могат да отсъстват от работа поради служебни ангажименти, посочи Сабрутев.
„Считаме, че предложените промени биха изменили същността и първоначалната цел на този вид отпуск“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта.
Представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара (БСК) заявиха, че не подкрепят законопроекта. Като аргумент те посочиха, че може да се създадат организационни проблеми за предприятията. Трите работодателски организации отбелязаха също, че би било трудно да се изгради механизъм за удостоверяване на отпуска по бащинство при възможност за разсроченото му ползване.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подкрепя законопроекта.
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) коментира, че има основание в мотивите на вносителите на законопроекта и синдикатът го подкрепя. Атанас Кацарчев заяви, че Конфедерацията на труда „Подкрепа“ също подкрепя законопроекта.
НСТС не постигна съгласие и по отношение на законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен отново от Венко Сабрутев и група народни представители. Предложението е за увеличаване на обезщетението при неизползване на отпуска за бременност и раждане, както и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, от сегашните 50% на 100%.
НСТС не постигна съгласие държавата да поеме здравните осигуровки по време на двете години майчинство
Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие относно законопроекта на Венко Сабрутев и група народни представители от „Продължаваме промяната“ за това държавата да поеме здравните осигуровки по време на двете години майчинство. В момента работодателите плащат здравните осигуровки на служителите в отпуск по майчинство.
Според Венко Сабрутев предложението ще бъде добро за работодателите, особено за микро- и малкия бизнес. По думите му финансовата тежест, свързана със здравните осигуровки, е причина някои работодатели да избягват да наемат млади жени на работа.
Добрин Иванов каза, че Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепя законопроекта. Социалната политика е ангажимент на държавата и на бюджета, посочи той. Той обясни, че работодателят има задължение да пази работното място на майката до нейното завръщане след отпуска по майчинство, като през това време ѝ заплаща здравните осигуровки, но също така трябва да наеме и друг служител на нейно място. Иванов обърна внимание и на допълнителния платен годишен отпуск по време на майчинството.
Мария Минчева каза, че Българската стопанска камара дава принципна подкрепа за законопроекта. По думите ѝ трябва да има по-широк дебат по темата за осигуровките.
Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също подкрепят законопроекта.
Според Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) работодателите говорят за тежест, която трябва да бъде поета от държавата. Тя посочи, че КНСБ не подкрепя законопроекта.
„Категорично сме против изкривяването на принципите“, заяви главният икономист на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.
Позиция против законопроекта изрази и социалният министър Наталия Ефремова. „Отново с едно такова едностранно текстче в закона се променя цялата логика на здравното осигуряване“, коментира тя. „Оказва се, че 26 евро тежат на работодателя, защото толкова е сумата, която се изплаща по време на майчинството като част от здравноосигурителната вноска“, посочи министърът. Ефремова каза, че не може да се прави аналог между заплащането на здравните осигуровки на пенсионерите и студентите и това на майките.
