19.11.2026

Средствата трябва да се разпределят между организациите по оползотворяване срещу независимо проверени резултати

Парите, които производителите и вносителите на електроуреди и соларни панели плащат за събирането и оползотворяването на отпадъците, да се събират и разпределят централизирано, под единен държавен контрол. А финансирането да се предоставя въз основа на действително извършени дейности и независимо проверени резултати, при запазване на конкуренцията между организациите и операторите. Това предлага Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в заключенията на секторния си анализ за електрическото и електронното оборудване.

Предложението би променило съществено начина, по който работи и се финансира секторът сега - организациите по оползотворяване сами събират договорните възнаграждения от членовете си и организират дейностите, за които отчитат изпълнение пред МОСВ.

КЗК обаче не предлага всички дейности да бъдат предадени на една държавна организация, а разглежда хибриден модел с общо управление на финансовия ресурс и конкуренция при изпълнението на дейностите. За евентуална единна национална колективна система комисията казва, че ще е нужен отделен анализ, включително на последиците от загубата на правото на избор за фирмите, които пускат на пазара такова оборудване.

Причината за тази по-голяма намеса според регулатора са системни проблеми, които не се изчерпват с високите възнаграждения на организациите, повишени през лятото на 2025 г. Сред тях са затруднения при проследяването на отпадъците, ограничени сведения за проверките на разходите и недостатъчна информация какви услуги действително се предоставят. Малкият брой организации и високите бариери пред навлизането на нови участници допълнително ограничават избора на бизнеса.

От ценовия шок до спора в съда

Проблемът стана особено видим през лятото на 2025 г., когато организациите по оползотворяване повишиха почти едновременно сумите, които събират от производителите и вносителите. Както "Капитал" описа тогава, увеличенията достигаха десет и повече пъти в отделни случаи. Бизнесът предупреди за поскъпване на масови домакински уреди и за допълнителни разходи по вече започнали инвестиции в соларни централи и системи за съхранение на електроенергия.

Зад общото название "екотакса" стоят два различни вида плащания. Държавната продуктова такса се внася в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), а организациите по оползотворяване получават договорно възнаграждение, за да изпълняват задълженията на своите членове. Високата държавна ставка обаче се превърна в ориентир за частните цени. При някои организации връзката е пряко записана в договорите - например като 60% или 65% от съответната държавна такса.

За компаниите, които пускат на пазара или внасят такова оборудване, това означава допълнителен разход, който трудно може да бъде избегнат чрез смяна на организацията или преминаване към държавната алтернатива. При уредите той създава натиск върху крайната цена. При големите енергийни проекти начисляването на килограм превръща таксата в значим инвестиционен разход, включително когато оборудването вече е поръчано и финансирането е договорено. Още през 2025 г. секторът оценяваше възможното оскъпяване на проекти със солари и батерии на 10-20%.

През април 2026 г. служебният кабинет на Гюров изготви проект за промени в тези продуктови такси, който след това беше преработен през август и приет през септември от правителството на Румен Радев. С него се въведе намаление на държавните ставки за електрическо и електронно оборудване. При соларните панели например ставката беше свалена от приблизително 0.46 на 0.16 евро за килограм. За батериите обаче промяна нямаше.

На 6 октомври обаче тричленен състав на ВАС постанови временно спиране на новата таблица по искане на "Грийнтех България" и "Елтехресурс". Заседанието по основното дело е насрочено за 10 февруари 2027 г., без това да означава, че тогава ще има решение. Отделно Министерският съвет е обжалвал временното спиране пред петчленен състав на ВАС.

Какво мисли бизнесът?

За "Капитал" председателят на Българската асоциация на електрониката и електротехниката (БАСЕЛ) Димитър Белелиев бе лаконичен, но заяви, че ще коментира секторния анализ, след като се запознае с него. "Ако не сме в България такова предложение не би изглеждало добре. Но нашата действителност е друга и затова може би е по-добре събираните средства да бъдат централизирани", каза той за "Капитал".

Пред "Капитал" Явор Божанков, председател на Асоциация на рециклиращата индустрия коментира, че никой не е питал бизнеса по темата и определи анализа на КЗК като един много дълъг документ с нулева стойност. И по-конкретно като преразказ на нормативна база на европейско и българско ниво и статистика кой какво извършва на пазара и кои са подизпълнителите.

Идеята за централизирането на средствата според Божанков е неработеща, като по думите му не можеш да хванеш само един елемент от системата с оползотворяващите организации. "Да централизираш ресурса какво променя, ако имат господстващо положение", казва той.

Общ финансов механизъм, но с конкуренция

КЗК предлага реформата да обхване не само цените, а и начина, по който средствата се разпределят и се проверява изпълнението. Централизираният механизъм трябва да насочва финансирането по предварително определени публични критерии. Освен количеството и вида на отпадъците трябва да се отчитат качеството на извършената работа и обоснованите разлики в разходите между регионите.

Тук е и идеята за независим механизъм за координация и клиринг - изравняване на тежестта между отделните колективни системи. Той трябва да осигурява обслужване и на труднодостъпни райони и нерентабилни категории оборудване, вместо дейността да се концентрира само там, където събирането на отпадъците е най-изгодно. Предвиждат се и правила за разпределяне на неизпълнени квоти и заявки.

Същественото условие е управлението на този механизъм да бъде защитено от определящото влияние на участници, които имат пряк търговски интерес от разпределението. Действащите и новите организации трябва да имат еднакви условия за участие. Общата координация не трябва да позволява обмен на търговска информация, чрез който те да съгласуват бъдещите си цени.

В заключенията не е посочено кой точно ще събира и управлява средствата. Не е решено дали това ще бъде ПУДООС, нова структура или друг механизъм. Липсват и конкретни правила как ще се определят вноските в него. Следователно КЗК очертава посока за реформа, но не предлага завършен финансов модел, който може веднага да замени сегашния.

Проверка и на договорите със свързани фирми

Важна е препоръката контролът да не спира при отчетите на организациите по оползотворяване. КЗК настоява да се проверяват и отношенията им с операторите, които реално събират и третират отпадъците. Финансовите планове трябва ежегодно да се съпоставят с действителните разходи и извършените дейности.

"При наличие на сделки със свързани лица да се проверява влиянието им върху разходите и подбора на изпълнители", пише в заключенията на КЗК. Това не е констатация, че всяка такава сделка е нарушение, а целта е да се установи реалната стойност на услугата, включително когато възложителят и изпълнителят имат общи интереси.

Темата има пряка връзка и със спора пред ВАС. В описаните от съда договори "Грийнтех България" например е поела минимални годишни плащания общо за 4.75 млн. евро към "Индустриални суровини" и "Стийл колект", дължими независимо от реално събраните количества. Именно такива ангажименти са използвани като аргумент, че намаляването на приходите застрашава дейността. Предлаганият от КЗК контрол предполага договорната сума да бъде проверена като обоснован разход, а не просто приета за такъв заради наличието на договор.

Приходите от продажбата на вторични суровини също трябва да се проследяват - при дружеството, което действително ги получава. Необходимо е да се установи дали вече са отчетени в цената между организацията и оператора, за да не бъдат приспадани повторно при оценката на необходимото финансиране.

КЗК прави и съществено уточнение за държавния контрол: част от финансовите проверки вече са предвидени нормативно. Проблемът не се решава с повторното им записване като ново задължение, а с действителното им прилагане и оценяване на резултатите.

Да се вижда какво е платено и какво е свършено

Комисията препоръчва още да се въведе цифрово проследяване на цялата верига - от пуснатото на пазара оборудване до крайното оползотворяване на отпадъка, включително междинните прехвърляния между операторите. Информационните масиви трябва да позволяват автоматично откриване на несъответствия, а проверките по документи да се свързват с действителните условия за извършване на дейността.

За производителите и вносителите се предлага достъпна и сравнима информация за стандартните възнаграждения, включените услуги и условията за прекратяване на договорите. Промените в цените трябва да бъдат икономически обосновани и обявявани предварително в разумен срок. Конкретен срок за това предизвестие в заключенията обаче не е посочен.

Иначе публичността трябва да обхваща и действителната собственост на организациите, избора на оператори и постигнатите екологични резултати. Същото изискване за отчетност е отправено към ПУДООС - за постъпилите продуктови такси и финансираните с тях проекти. Държавното управление на средствата не е представено като достатъчно условие за ефективност без проверка какво е постигнато с тях.

За фотоволтаичните панели има отделна препоръка: текущите разходи да се разграничават от средствата, заделяни за бъдещи количества отпадъци. Това не изключва предварителното финансиране на бъдещо третиране. Изисква обаче яснота каква част от събраните пари плаща днешна дейност и каква обезпечава задължения след години.

Какво следва?

Препоръките на КЗК са насочени основно към МОСВ, но и към останалите органи с контролни функции, включително НАП, Агенция "Митници" и екологичните инспекции. В заключителната част на документа е посочено, че институциите трябва в тримесечен срок от уведомяването за решението да представят на КЗК конкретните мерки, които ще предприемат, и сроковете за изпълнението им.

Срокове за приключване на реформата няма, размерът на таксите не се променя, а общият финансов механизъм тепърва трябва да бъде уреден. Част от исканите проверки обаче могат да се правят и по действащите правила, което ще е показателно за волята на правителството за реформи в сектора.

Дата: 19.11.2026

Източник: в. Капитал

Прочетено: 42