Дискусия на тема "Регулаторните режими в България - влияние върху бизнес климата и нивото на корупция"
6.12.2006
Дискусия на тема "Регулаторните режими в България - влияние върху бизнес климата и нивото на корупция" се проведе днес, 6 декември, в столичния хотел Шератон. Организатор на форума бе Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.
Участваха около 100 представители на изпълнителната, законодателната, местната власт, браншови организации и фирми. Изказвания направиха министърът на държавната администрация и административната реформа – Николай Василев, председателят на Сметната палата – Валери Димитров, председателят на Парламентарната комисия за борба с корупцията – Бойко Великов, зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков и др.
По време на дискусията председателят на БСК Божидар Данев представи резултатите от проучване, осъществено от БСК, на тема „Регулаторните режими в България – състояние, тенденции, възможности за развитие на Административния регистър” . В експозето си г-н Данев подчерта, че една от основните пречки пред инвестиционната и предприемаческата активност у нас е съществуващата система на регулаторни режими, неспазването на срокове от страна на администрацията и, често – липсата на законови основания за въвеждане на определени режими. Г-н Данев обърна внимание върху обстоятелството, че въпреки липсата на правна възможност, местната власт е администрирала 60 лицензионни режима. От нормативно регламентираните 53 лицензионни режима в страната съществуват 114, при регламентирани 234 регистрационни режими се прилагат 613, а при регламентирани 245 разрешителни режими съществуват 1012. Освен това, са въведени 197 съгласувателни режими, за които практически няма законова регламентация. Според председателя на БСК, неправилното администриране на регулаторните режими ги превръща в мощен инструмент за корупционни практики и потискане на инвестиционната и предприемаческа активност.
Според председателя на Сметната палата и един от авторите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) – Валери Димитров, нито Законът, нито заложеният в него принцип на мълчаливото съгласие, се прилагат реално в практиката. Г-н Димитров предложи да се ползва опитът на Великобритания и да се създаде специален консултативен орган към министър-председателя, който ежегодно да прави ревизия на регулаторните режими и да предлага мерки за тяхното ограничаване или облекчаване. Според г-н Димитров, общинските наредби се роят и притискат с множество нововъведени режими най-вече малкия, прохождащ бизнес, в опита си да попълнят местните бюджети. Сред мерките за справяне със съществуващите проблеми председателят на Сметната палата отбеляза и необходимостта от приемане на Закон за браншовите организации, на които да се възложи администрирането на част от регулаторните режими.
Министърът на държавната администрация и административната реформа – Николай Василев, изрази мнение, че държавата се нуждае от още по-силен натиск от страна на бизнеса и неправителствените организации, което ще подпомогне административната реформа. Според него, като първа стъпка, ЗОАРАКСД е спрял в известна степен масовото, хаотично въвеждане на нови режими, с изключение на наложените от ЕС. Г-н Василев подчерта, че в периода 2002-2004 г. са били облекчени или премахнати повече от 160 режима, а в сегашния управленски мандат МДААР е спряло 7 режима. Това, обаче, според министъра, е все още недостатъчно и има допълнителни резерви за преразглеждане на системата от регулации. „Необходима е политическа воля на най-високо ниво за разрешаване на съществуващите проблеми в областта на регулаторните режими”, каза министър Василев, но изрази опасение, че в настоящия мандат това не е един от основните управленски приоритети.
Представителите на МДААР се съгласиха с тезата, че съществуващият в момента Административен регистър е непълен, ненадежден, съдържа неактуална информация, не спомага за по-доброто информиране на деловите среди и не води до прозрачност на административните процедури. Успоредно с това, от министерството изразиха готовност да обмислят възможността за т.нар. аутсортстване (възлагане на частен инвеститор, по линията на публично-частното партньорство) на административния регистър, в частта му за регулаторните режими. Това предложение беше отправено от председателя на Божидар Данев и, според него, значително ще подобри качеството на регистъра и възможностите за контрол на администрацията.
Председателят на Парламентарната комисия за борба с корупцията – Бойко Великов, заяви, че представеното от БСК изследване дава основания регулаторните режими да бъдат включени в рисковите зони, с които работи Комисията и, съответно, въпросът да бъде включен в законодателната програма на Комисията. Освен това, г-н Великов направи предложение в рамките на Парламентарния контрол да се направи поредица от питания, свързани с регулаторните режими, с което да се поставят основите на по-задълбочена парламентарна дискусия по проблема.
В хода на дискусията беше предложено да се инициира законодателна инициатива за промяна на ЗОАРАКСД, чрез която да се делегира на конкретен министър отговорността по изпълнението и контрола на Закона, тъй като в момента тези функции са възложени на областните управители и практически отговорността се размива, а Законът не се прилага ефективно. Беше предложено, също така, да стартира процедура по преглед на съществуващите режими по браншове, да се уеднакви практиката (особено на местно ниво) и да се обучи администрацията по прилагането на законодателството в областта на регулаторните режими.
