"2010 Г. ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА БИЗНЕСА"

• 47 на сто от представителите на бизнеса определят 2010 г. като неуспешна,
• 21% смятат, че няма разлика с предходната година,
• 32 % твърдят, че изтичащата година е била успешна за тях.

Това показват данните от шестото по ред годишно анкетно проучване на БСК, проведено в периода 1-15 декември 2010 г.

Макар ефектите от световната финансова и икономическа криза да се открояват отчетливо в тазгодишното изследване, прави впечатление, че оптимизмът сред анкетираните расте. За сравнение, 2009 г. беше оценена като по-скоро успешна от едва 28% от анкетираните.

Според 58% от запитаните условията за бизнес в страната са се влошили, а според всеки трети анкетиран (30%) са останали без промяна. 11% от анкетираните виждат положителна промяна в бизнес средата, а 1% не могат да преценят.

Икономическата криза се е отразила най-съществено върху обема на продажбите на фирмите - 74% от запитаните посочват, че продажбите им са намалели, други 14% декларират запазване на нивата от предходната година и едва в 12% от случаите има нарастване на продажбите. Аналогични са резултатите и по отношение обемите на производство - в 64% от случаите те намаляват, 28% от запитаните са запазили производствените обеми, а едва 8% от фирмите са увеличили производството си. Почти същата е и пропорцията при работните места - 53% от анкетираните фирми са предприели редукция на персонала си, 42% са предпочели да запазят нивото на заетост, а едва 5% са наели нови работници. По отношение нивото на търговския оборот през 2010 г. спрямо 2009 г. Всеки трети анкетиран (31%) твърди, че не е настъпила промяна в нивото на търговския оборот през 2010 г. спрямо 2009 г., 29% отчитат спад между 10 и 30% спрямо предходната година, за 24% от анкетираните спадът е с 30 до 50 %, а 16% декларират нарастване на този показател.

Кризисните условия за правене на бизнес са се отразили сериозно и върху финансовата стабилност на фирмите. На въпрос „Имате ли проблеми при изплащане на банковите си кредити?" 26 на сто от запитаните отговарят, че им се е наложило да преструктурират кредитите си, 12 % признават, че имат просрочени плащания, но други 28% твърдят, че успяват да обслужват безпроблемно кредитите си. Всеки трети запитан (34%) твърди, че няма кредити.

На този фон анкетираните оценяват антикризисните действия на Правителството като „по-скоро неуспешни" (39%) или „неуспешни" (29%), а положителна оценка дават 19% от запитаните. 13 % се затрудняват да преценят.

По отношение прогнозата на предприемачите за развитието на икономическата криза през следващата година надделява оптимизмът - 63% очакват през 2011 г. тенденциите да се успокоят, 8% се затрудняват да преценят, но според 29% от запитаните кризата ще се задълбочи. Това в голяма степен предопределя и бизнес намеренията на фирмите за 2011 г., като 29% от тях планират да преразгледат инвестиционната си програма, 13% възнамеряват да се ориентират към други дейности и пазари, а почти всеки трети (30%) все още няма яснота относно бъдещите си планове. Запазва се миналогодишната тенденция по отношение намеренията за редуциране броя на работните места - и през 2009 г., и при настоящата анкета 12% от отговорилите имат подобни планове. Едва 3% от анкетираните планират да увеличат броя на работните места във фирмите си, а увеличение на производството си вече обмислят 12% от запитаните. 1% планират да увеличат производството си.

По отношение на бизнес средата, като проблеми, стоящи пред ефективното развиване на своята дейност, анкетираните посочват най-често: влошената пазарна конюнктура и липсата на пазари (57%), бюрокрацията (51%), ниското качество на административното обслужване (47%), нелоялната конкуренция (45%), липсата на достатъчно капитал/неизгодни кредити (39%), корупцията (38%), липсата на квалифицирана работна ръка (34%). Често променящата се нормативна уредба и тромавата и неефективна съдебна система се нареждат на осма позиция с по 32%. Високото осигурително бреме се явява пречка за 29% от запитаните, а според 18% негативно влияние оказва нелегалният внос. Данъчната тежест е проблем за едва 8% от запитаните. Шест на сто от анкетираните са посочили други отговори, сред които: несигурност в управлението, забавяне или липса на плащания по обществени поръчки и европроекти, липса на поръчки, миграция на населението от провинцията към София.

И през настоящата година най-голям процент от запитаните са инвестирали в обучение на персонала (48%) и в машини и съоръжения (47%). 28% са инвестирали в системи за управление от сериите ISO, OHSAS и HACCP, 21% - в сгради, а 16% - в индустриална собственост (марки, патенти и др.). Това съотношение се запазва и по отношение на инвестиционните намерения за 2011 г.: 58% от анкетираните възнамеряват да инвестират в обучение на персонала, 50% - в машини и съоръжения, 26% - в системи за управление, 19% - в сгради, 17% - в индустриална собственост.

Запазва се тенденцията от 2009 г. бизнесът да не разчита твърде много на европейско финансиране за преодоляване на съществуващите проблеми. Особено тревожен факт е, че 37% от запитаните не включват в плановете си работа по европроекти, заради тежките процедури по кандидатстване и/или отчитане, а отказът на други 18% се дължи на липсата на финансов ресурс за авансово финансиране на проектите. Едва 33% от запитаните обявяват намерения да кандидатстват с проекти за финансиране от европейските фондове, а други 7% все още не са решили какво ще предприемат. 2% не разполагат с необходимия човешки потенциал за разработка и изпълнение на проекти, 3% са дали друг отговор.

Положителна тенденция е увеличаването на информираността на бизнеса за условията за кандидатстване с проекти - 60% от запитаните се чувстват напълно информирани, докато през 2009 г. този отговор са дали 33% от анкетираните. Като информирани в определена степен, но нуждаещи се от допълнителна информация се определят 27 на сто от запитаните, а едва 13% твърдят, че не разполагат с информация.

Въпреки сериозното отражение на икономическата криза върху бизнес средата у нас, вкл. върху пазара на труда, всеки пети (24%) работодател декларира, че се нуждае от квалифицирана работна ръка, а почти всеки втори (45%) страда от недостиг на специалисти за определени позиции. За 29% от анкетираните намирането на квалифицирани работници не представлява проблем. Най-търсени и през тази година са тесните специалисти (55%) и изпълнителските кадри (42%). Недостиг на ръководен персонал имат 21% от запитаните, а от липса на административен персонал и общи работници се оплакват, съответно - 8 и 5 на сто от анкетираните. Основният извод, който може да се направи е, че интересът на работодателите е насочен главно към висококвалифицираната работна ръка.

Икономическата криза рефлектира и върху намеренията на работодателите по отношение нивото на трудовите възнаграждения, като ги кара да бъдат пестеливи. 44% от анкетираните са категорични, че не възнамеряват да увеличават заплатите на служителите си през 2011 г., а други 26% все още не са решили. 24 на сто от запитаните имат намерение да индексират трудовите възнаграждения с 3 до 10%, а 6 на сто - с повече от 10%.

И тази година оценката на бизнеса за нивото на престъпност и корупция в страната е по-скоро негативна. 35% от запитаните смятат, че нивото на престъпност е останало без промяна спрямо 2009 г., според 46% от бизнесмените корупцията е запазила равнището си от предходната година. Според 18% от анкетираните корупцията се е увеличила, а 22% смятат, че ръст бележи престъпността. Положителна тенденция е, че е нараснал процентът на анкетираните, които смятат, че престъпността е намаляла - 11% през 2010 г. срещу едва 1% през 2009 г. По аналогичен начин стои и въпросът с корупцията, за която 10% твърдят, че е намаляла през 2010 г., докато през 2009 г. този процент е бил едва 3. Между 26 и 32% от анкетираните се затрудняват да дадат отговор.

Сферите, където най-често се наблюдават случаи на корупция, според запитаните са:  обществените поръчки и еврофондовете (66 %), съдебната система (52%),  здравеопазването (43%),  лицензионните, разрешителните и регистрационните режими (34%) и митническото обслужване (25%). 8% са дали други отговори, сред които: данъчна администрация, ДАИ, КАТ, МВР.

Почти всеки втори от анкетираните (47%) смята, че делът на сивата икономика е нараснал през 2010 г. спрямо 2009 г. Според 31% няма промяна, а 17% се затрудняват да преценят. Едва 5 на сто смятат, че сивата икономика е намаляла, т.е. част от сивия сектор е излязъл на светло. Като основни източници на сивата икономика огромната част от запитаните посочват неприлагането и неспазването на наличното законодателство (59%) и корупцията сред контролиращите държавни органи (58%). Ако към тази група прибавим и лошия административен контрол върху стопанската дейност (45%), се оказва, че ниското качество на администрацията е водеща причина за наличието на огромен сив сектор в икономиката. Резултатите от анкетата показват и сериозна доза самокритичност сред представителите на бизнеса, тъй като 42% от тях смятат, че лошата бизнес култура е важна предпоставка за съществуването на сивата икономика. 35% посочват нелегалния внос, 25% - често променящото се или недостатъчно законодателство, а 24% - високата осигурителна тежест. 4% от запитаните са дали други отговори, сред които: недоверие в целесъобразната употреба на събраните данъци, такси и осигуровки; ниско заплащане на труда на държавния служител; липсата на високи санкции при установени нарушения.

Друг проблем, поставян от години от БСК - нивото на фирмената задлъжнялост, беше обект на изследване и в тазгодишната анкета, като резултатите потвърждават тенденциите от последните години. 76% от анкетираните декларират, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти, като в 59% от случаите длъжници са юридически лица, 15% - държавни и общински структури, 9% физически лица. В 29% от случаите просрочието е повече от 1 година. Съдебните процедури за събиране на вземания продължават най-често повече от година, а след присъждане на решение е почти невъзможно вземането да бъде събрано, показват още резултатите от изследването.

Отношение към институциите:

Това е първото от общо шест изследвания на БСК, при което данъчната администрация печели първа позиция по одобрение (38%), като за сравнение през 2009 г. положително настроените анкетирани са били 23%.

Традиционни рекордьори по неодобрение са съдебната власт и Народното събрание, които през 2010 г. „печелят", съответно - 71 и 64% негативен вот.

Сериозен срив се наблюдава по отношение одобрението на Президентската институция, за която през 2009 г. положителния си глас бяха дали 48% от анкетираните, а през настоящата година този процент е 28.

Всеки пети анкетиран (26%) одобрява дейността на българските представители в Европейския парламент, но заедно с това се запазва тенденцията от последните години за голям процент колебаещи се (54%). Причините за това могат да се търсят в липсата на достатъчно информация и/или интерес към дейността на евродепутатите.

==============================

Анкетирани (демографски данни):

• Пол: Жени - 29%, мъже - 71%
• Възраст: 20-30 г.- 4%, 30-40 г. - 22%, 40-50 г. - 33%, 50-60 г. - 35%, над 60 г. - 6%
• Регион: Северозападен - 16%, Северен централен - 12%, Североизточен - 25%, Югозападен - 23%, Южен централен - 18%, Югоизточен - 6%.
• Вид предприятие: микро - 38%, малко - 34%, средно - 19%, голямо - 9%.
• Сектор: услуги - 48%, добивна промишленост - 5%, преработваща промишленост - 30%, търговия -17%,