„За преодоляване на т.нар. енергийна бедност, на България е необходимо приемането на балансирана национална енергийна стратегия и законодателство, които да осигурят най-ефективни безвъглеродни и нисковъглеродни алтернативи, инфраструктурно развитие и конкурентни цени на основните енергийни ресурси".
Това каза зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков на среща с Еврокомисаря по климата г-жа Кони Хедегор, проведена в края на изтеклата седмица в Представителството на Европейската комисия в България. В срещата участваха представители на неправителствени и бизнес асоциации, като бяха обсъдени изискванията за намаляване на емисиите на въглероден двуокис във връзка с прилагането на Пакета „Климат-Енергетика" на ЕС.
Според г-н Бранков в сегашната ситуация е необходимо българското правителство да бъде улеснено при продажбата на около 250 млн.т. предписани емисионни единици (ПЕЕ) СО2 по Протокола от Киото, като се отчитат продажбите от страна на Полша и Чехия от над 300 млн.т. СО2.
Зам.-председателят на БСК подчерта, че е необходима по-голяма прозрачност и обоснованост на моделите, използвани от ЕК за прогнозиране на емисиите, въглеродния интензитет на икономиката и ръста на БВП, особено спрямо новите страни-членки на ЕС.
Основният модел - PRIMES, дефинира за България средногодишен ръст от 3% на БВП до 2020г. Това предопределя общо изоставане от средно европейското равнище на БВП на жител. Успоредно с това, PRIMES налага намаляване на емисиите СО2 за България през 2020 г. с близо 50% спрямо 1988 г. и около 37% спрямо 1990 г., при обща цел за ЕС 20%.
„Предвидените преференции - увеличаване на тавана за емисиите от нетъргуемия сектор с 21% спрямо 2005г. и допълнителни емисионни квоти (EUА), като приход за българското правителство, не са в състояние да компенсират ограничаването на конкурентоспособността на основните промишлени инсталации, както и нарастването на цените на ел.-енергията за стопански и битови цели", подчерта Димитър Бранков.
От своя страна, комисар Хедегор подчерта, че излишъка от ПЕЕ (т.н. „hot air") от над 2 млрд. тона СО2, с които разполагат България и други основни емитенти, създават риск от сриване на световния и европейския емисионни пазари. Според г-жа Хедегор неподписването на международно споразумение по климата също прави нереалистична реализацията на резерва от страна на България и т. нар. банкиране на ПЕЕ.
В отговор на тази позиция, зам.-председателят на БСК уточни, че икономиката на България е предплатила многократно цената на т.нар. „излишък от емисионни права", вкл. чрез двойно съкращение на БВП, загуба на работни места, ниски доходи и огромна емиграция от над 1.6 млн.души през последните 20 години. „В тази връзка, напълно справедливо е искането за пълна и ефективна реализация на резерва от емисионни квоти и финансиране на проекти за енергийна ефективност, ВЕИ и безвъглеродни технологии, особено като се отчита високата енергоемкост на българската икономика (средно над 60-70% от тази на ЕС-27)".
