РАБОТОДАТЕЛИ И СИНДИКАТИ ПРЕДЛАГАТ МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА И ПРОЗРАЧНОСТТА НА СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ

Днес, 5 януари 2012 г., БСК беше домакин на втория кръг от двустранните преговори между национално представителните работодателски и синдикални организации за реформи в пенсионно-осигурителната система и подобряване на социалния диалог.

Участниците в срещата постигнаха съгласие относно необходимостта от промени в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Промените целят стабилизиране на осигурителната система и подобряване на качеството на социалния диалог в страната и гарантиране, че постигнатите между социалните партньори договорености ще бъдат категорично взети под внимание в хода на законодателния процес.

Съгласуваните между работодатели и синдикати мерки ще бъдат внесени следващата седмица на вниманието на министър-председателя Бойко Борисов, с предложение за дискусия по тях при избрана от него формат.

Предстои до края на м. Януари т.г. да се проведе трета среща между работодатели и синдикати, на която ще бъдат дискутирани предложения за промени в други социално-икономически сфери, вкл. образование, здравеопазване, пазар на труда и др.

По време на днешната среща социалните партньори дискутираха множество предложения, които предстои да бъдат прецизирани като окончателни текстове, преди да бъдат предложени на вниманието на министър-председателя. Сред обсъдените предложения бяха:

А. В сферата на социалното осигуряване:

1. Криминализиране на укриването на осигурителни вноски чрез промяна в Наказателния кодекс при спазване на същия подход, както това е предвидено за укриването на данъци. Наред с това, да се уеднаквят размерите на лихвите за забава на плащането на осигурителните вноски и на данъците.
2. Възприемане на принципа полагането на труд задължително да е съпроводено с плащане на осигурителни вноски. В тази връзка предстои чрез допълнителни преговори да се уточнят и прецизират текстовете в КСО, които допускат полагане на труд, без да се дължат осигурителни вноски.
3. Преразглеждане на длъжностите и дейностите с повишен риск, имащи право да ползват преференции за ранно пенсиониране, съгласно чл.69 от КСО.
4. Прецизиране на реда за отпускане на инвалидни пенсии и технологията на атрудовата експертиза. Отмяна на нормативните текстове, които допускат съчетаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст едновременно с инвалидна пенсия, независимо от размера на последната.
5. Извеждане на всички социални плащания, за които няма осигурителен принос, извън пенсионната система;
6. Премахване на неравнопоставеността и дискриминацията по отношение приноса на всяка година осигурителен стаж във формулата за определяне на пенсията при отделните кохорти пенсионери. Недопустимо е приносът да се оценява по различен начин за пенсиониралите се до края на 2016 г. (които получават коефициент 1,1) и за тези от началото на 2017 г. (коефициент 1,2).
7. Въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители след еднократно целево компенсиране (увеличение) на възнагражденията им с процента на личната осигурителна вноска за ДОО и за здравното осигуряване.
8. Регулюрно и последователно осъвременяване на всички пенсии, независимо от техния размер.

Б. За подобряване на социалния диалог:

1.    Промени в Кодекса на труда, съгласно които:

a. По законопроекти, регулиращи трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, председателят на водещата парламентарна комисия в тридневен срок от тяхното постъпване в комисията да изисква становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако такова не е налично.

Съгласно действащия в момента Правилник за дейността на Народното събрание „по законопроекти, регулиращи трудовите и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от НСТС". Предложението на социалните партньори цели условната (диспозитивна) норма - „може" да се промени в императивна (задължителна).

b. При внасяне в Министерския съвет и в Народното събрание на проекти на нормативни актове, регулиращи трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, към съпровождащия пакет документи (оценка на въздействието, мотиви и др.) да се добавят задължително и приетите решения на НСТС и изразените писмени становища и предложения от членовете на съвета.

c. Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, председателите на парламентарните комисии и Министър-председателят да могат да поискат обсъждане и даване на мнение от НСТС по всички въпроси на трудовите, осигурителните и непосредствено свързаните с тях отношения и жизненото равнище, а не само по съответните законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на МС (в момента чл.3в от Кодекса на труда въвежда такова ограничение).

2. Промени в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, даващи възможност за:

a. Прецизиране на реда и сроковете, в които по искане на един от членовете на НСТС, на една или две от страните може да се свикват извънредни заседания на съвета (до 5 дни), извън утвърдения тримесечен график. Социалните партньори предлагат този срок да не е по-дълъг от 20 дни след внасяне на съответното предложение, като за удължаване на този срок е необходимо изрично решение на НСТС. Целта е постигане на по-висока оперативност на съвета и по-бърза реакция на актуални проблеми на индустриалните отношения в страната;

b. Дава се възможност за безусловно свикване на извънредно заседание, поискано от две от страните, представени в НСТС, за разглеждане на общи двустранни становища или предложения. В случаи на несъгласие с внесените предложения, третата страна да бъде задължена да представи мотивирани писмени възражения;

c. Задължение Министерският съвет да разглежда становища и предложения на НСТС, взети по искане на две от страните, представени в съвета, заедно с взетите решения и изразени позиции на третата страна.

d. С цел подобряване на прозрачността (публичността) на работата на НСТС да се възстанови практиката на провеждане на пресконференции след всяко заседание на съвета и да се създаде сайт на НСТС, в който да се публикуват всички становища и документи, свързани с работата на съвета.