ЗАЩО ВСЕКИ ВТОРИ ВИСШИСТ РАБОТИ В СОФИЯ
В България съществува здрава връзка между гъстотата на населението и вероятността хората с висше образование да намерят работа там. Същевременно връзката между образованието и пазара на труда все още не е достатъчно силна и изисква допълнителни инвестиции, най-вече от страна на бизнеса.
„Отворено общество”
Фактът, че работната сила е разпределена неравномерно, е тривиален. По-интересно е как е разпределена висококвалифицираната работна сила и дали това е свързано с демографията, икономиката, с полученото образование или с нещо друго.Става ясно, че всеки втори, завършил висше образование, ще отиде (или остане) да работи в София. Схемата е като цяло много проста. София привлича непропорционално много хора с висше образование. Но изглежда, че ефектът на неравномерното разпределение не се дължи само на все по-голямата концентрация на населението в столицата.
Според последното преброяване от 2011 г.
72% от населението на страната живее в градоветено
в тях са съсредоточени 92% от хората с висше образование.
Можем да се опитаме да си представим съвсем схематично икономиката на един примерно 30-хиляден български град. Къде в тази икономика има място за хора с висше образование, ако оставим настрана публичния сектор – местната администрация, училищното образование и здравеопазването? Услугите за населението (или ако предпочитате – за домакинствата) са, разбира се, нещо необходимо, но това не е сектор, който може да осигури в изобилие работни места, изискващи висше образование.
Същото се отнася и за почти всички останали дейности, присъщи за една малка градска икономика – търговията на дребно, транспорта, съобщенията, поддръжката на техническата инфраструктура. Във всеки от тези сектори има някакъв
малък процент работни места за висшисти
но останалите са за технически персонал със средно или по-ниско образование. Процентът специалисти с инженерно образование, необходим за едно традиционно производствено предприятие с предимно ръчно управляеми машини, също не е много висок - със сигурност много по-нисък от дела на хората с висше образование сред населението.
Е питаме се тогава, откъде може да дойде истинската необходимост от повече хора с висше образование?
Работната сила, от една страна, се приспособява към технологичните промени, а от друга страна, ги предизвиква. Това са двете страни на един и същ процес. В една икономика с малък брой хора, имащи ниско образование и склонност да изпълняват нискоквалифициран труд срещу малко заплащане, се появяват предприемачи, които инвестират в нови технологии, защото има кого да наемат да работи с тях, а и защото тези, които търсят работа, искат да използват наученото и да работят в модерна среда с нови технологии.
Някой би казал, че икономиката не е само за висококвалифицираните, добре е да има работни места за всички. Това разсъждение обаче при по-задълбочен анализ се оказва доста примитивно. Хората с висше образование така или иначе изместват други хора от подходящите за тях работни места. Без да разполагам в момента с пълни данни за съответствието между образование, квалификация и компетентности в по-широк план и изискванията на работните места, бих рискувал да предположа, че изместването се пренася и надолу по стълбицата на работните места. Така най-неквалифицираните отново са в най-голям риск от безработица. Просто цялата икономика е по-ниско технологична и почти всеки се оказва свръхквалифициран за заеманото работно място.
Най-учените с най-високи заплати
Въпросът за връзките между висшите училища върху пазара на труда съвсем не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед.
Висшето образование в България включва три образователно квалификационни степени - професионален бакалавър (най-ниската, изискваща само три години обучение), бакалавър (изискваща 4 години обучение) и магистър (изискваща 1-3 години обучение след получаване на бакалавърска степен). Ако всяка следваща година образование има добавена стойност, очакваме доходите да нарастват с продължителността на обучението и с получаването на по-висока образователно-квалификационна степен.
Сега доходите на професионалните бакалаври наистина са изместени към по-ниските стойности (400-600 лева), докато при бакалаври и магистри доминират доходите от 800-1000 лева. Затова може да се каже, че образованието намалява социалните различия.
Феноменът „Подобните намират подобни”
Обичайно се счита, че майката оказва значимо влияние върху шансовете за получаване на образование от децата, т.е. общата тенденция е равнището на образование да се "наследява" от поколение в поколение по майчина линия. Същото се отнася не само до годините получено образование, но и до качеството на образованието и шансовете за получаване на доходи през жизнения цикъл. В данните за българските университети между образованието на майките и образованието на бащите на студентите има връзка. Можем да кажем, че при родителите на студентите се наблюдава феноменът "Подобни намират подобни".
Действително, оказва се, че образователното равнище на майката е свързано с доходите на завършилите. А образованието на бащата показва още по-силна връзка с доходите (в други страни, както стана дума, то обичайно има по-малко значение).
Особено интересно е, че шансът завършилият да си намери работа, изискваща висше образование, също е свързан с равнището на образование на неговия баща.
Въпросът обаче е до каква степен висшите училища имат принос за диференцирането на доходите между самите завършили и до каква степен просто възпроизвеждат вече съществуващи социални и образователни различия.
За някои висши училища може със сигурност да се каже, че имат положителен или отрицателен ефект върху доходите, за други това не може да се твърди със сигурност.Изборът на специалност също се оказва от значение. Това е вярно както при доходите, така и при риска от безработица.
Бизнес инвестициите
Може ли бизнесът да помогне на държавата да реши обучението на какви специалисти да финансира във висшето образование, а на студентите да изберат какво да учат?
Това е от въпросите, на които най-добрият отговор е също въпрос: Кой точно бизнес? Очевидно това трябва да бъде бизнес, който отговоря на поне няколко условия: 1) да предлага голям брой или голям дял от работни места за хора с висше образование; 2) да има представа за дългосрочната си нужда от работна сила, т.е. има нужния капацитет да планира дългосрочно в своя сектор на икономиката; 3) да има достатъчна степен на стабилност, което означава, че е достатъчно голям и съществува от достатъчно дълго време.
Всъщност връзката между образованието и бизнеса там, където тя работи добре, не е въпрос на подаване на някакви едностранни заявки към висшите училища и тяхното изпълнение. Ако днес някъде се е появила нужда от 100 инженери, които ги няма, това е трябвало да стане ясно преди поне 5 години. Големи високотехнологични фирми нерядко инвестират в млади хора още преди да са седнали на студентската скамейка, плащат стипендии и знаят (или поне рискуват да предположат и след това инвестират на базата на тези предположения) какво ще им е необходимо през следващите 10 години. Добрата връзка между образованието и пазара на труда изисква сериозни допълнителни инвестиции в образование и обучение от страна на бизнеса, каквито в България все още не се правят.
Прочетено: 1755
