ТРЯБВАТ 40 ГОДИНИ, ЗА ДА СЕ РАЗВИЕ ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

Проф. Йордан Христосков е зам.-ректор по учебната дейност и качеството във Висшето училище по финанси и застраховане. Тази година той беше отличен с престижния приз за цялостен принос в развитието на българското осигуряване по време на церемония по раздаването на наградите "Застраховател на годината". Проф. Христосков е бил председател на Националния осигурителен институт. На този пост той беше избран през април 2000 г. Преди това е бил министър на труда и социалните грижи, зам.-министър, както и ръководител на Националната служба по заетостта.

Проф. Христосков, какви са Вашите наблюдения относно отношението на българина към допълнителното осигуряване?

Отношението се променя както от икономическата и политическата ситуация, така и от общия психологически климат. В началото на реформите през 2000 година имаше ентусиазъм. И това си личеше по приходите от осигурителните вноски в доброволните пенсионни фондове, които тогава бяха около 120 – 130 млн. лв. няколко години наред. Сега, не само в резултат икономическата криза, но и в резултат на допълнително напрежение, което създаде национализацията на част от средствата в професионалните фондове, приходите от осигурителни вноски от допълнителното доброволно осигуряване паднаха с 60 млн. лв., тоест се съкратиха два пъти. Натрупа се доста сериозен негативизъм, главно поради неразбиране. Бяха отправени доста некоректни укори към дружествата за допълнително пенсионно и здравно осигуряване, че са пирамиди. Нещо, с което ние се преборихме в края на 90-те години. Променливо е отношението. За мен това е много тревожен факт, защото в българската пенсионна система няма противоречие между капиталовото и публичното осигуряване на преразпределителен принцип. Тя е тристълбова – публично осигуряване чрез НОИ, допълнително задължително пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване.

Защо парите в допълнителните осигурителни фондове са по-малко от очакваното?

Като цяло идеята за системата изглежда добра, но на практика тя не работи. Масовото оплакване от нея, особено що се отнася до допълнителното пенсионното осигуряване, е че хората внасят определена сума всеки месец по сметките си и след години парите в тях са много по-малко от очакваното. Защо се получава така?
Трябва да видим коя е причината в най-масовия професионален универсален фонд парите да са средно около 1200 лв. на човек. Голяма част от хората сключват нелегитимни споразумения с работодателя да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, а останалата част от парите да получават на ръка. Това е едната причина. Другата е в събираемостта. НАП има задължението да събира средствата за задължителното допълнително капиталово осигуряване в универсалните и професионалните фондове. Голяма част от тези пари не са събрани. Едновременно с това имаме около 140 млн. лв., които не са разпознати на кого са. Те стоят в набирателната сметка на НАП в БНБ. Тези пари не се капитализират. Това също е причина парите по сметките на хората да са по-малко от очакването. Не се спази и планът да се увеличи вноската за допълнителното осигуряване. Тя трябваше да бъде 7%, а не 5%, колкото е сега. Кумулативно всички тези причини, заедно със забавеното превеждане на парите с цел бързото им капитализиране, водят до негативни резултати.

Тоест според Вас проблемът не е в системата...

Никой не е измислил по-добър модел от тристълбовия. Доказателство за това са оценките на този модел на Международната организация по труда, Международната асоциация по социално осигуряване, на Световната банка. При присъединяването на България към Европейския съюз общността нямаше забележки към системата ни. Единствената им препоръка беше да се въведе и осигуряване по професионални схеми, каквато възможност вече съществува. Нашето законодателство беше променено в тази посока още през 2006. По силата на движението на хора и услуги подобни фондове от всички страни-членки на ЕС, могат да пренасят тази дейност и в България. Проблемът е в управлението и в законодателството.

Според проф. Христосков системата е добра

Картината изглежда така: от една страна, има проблем с политиката, от друга с недоверието на хората. В такъв случай как работят дружествата за допълнително осигуряване?

За мен те са герои. Първо, защото по време на кризата обезценяването на финансовите инструменти, в които са инвестирали средствата на допълнителното осигуряване, беше в порядъка на около 26%. При подобна ситуация в западноевропейските страни, особено в тези с по-либерален режим на инвестиране като Великобритания, Канада, Ирландия, САЩ в някои от фондовете обезценката беше 60 на сто. Някои от фондовете спряха да плащат пенсии или премахнаха много от бонусите. При нашите пенсионни фондове обезценката от 2009 вече се преодолява. Труден е капиталовият пазар, но те се държат на едно добро ниво. Не бих казал, че административните разходи са много големи. Можем да се сравняваме с латиноамериканската система, тъй като сме възприели нейния модел. Там административните разходи са от порядъка на 15-20 на сто. Много разходи отиват за реклама, инвестиционни посредници и банките попечители. У нас тези разходи са под 10%. Комисията за финансов надзор осъществява много сериозен контрол над дружествата. Превантивността в надзора е много силна и хората могат да са сигурни за парите си в осигурителните фондове.

До колко са надеждни допълнителните осигурителни фондове у нас? Но въпреки това те не вярват на фондовете. Обвиняват ги за неуредиците с парите им. Какво според Вас трябва да направят самите фондове, за да се преодолее това недоверие?

Аз мисля, че не само фондовете, но и правителството, синдикатите и работодателите трябва да направят разяснителна информационна кампания, за да обяснят на хората какво е действащото законодателство и кои са предимствата на капиталовата система, каква е нейната роля. Тя е допълваща към основното осигуряване и не може да бъде основна. В момента има много предложения за промени, някои от които са несъстоятелни. Според мен всички заедно трябва да се борим с недоверието. В момента пенсионносигурителните дружества се опитват сами да се защитават. Синдикатите са раздвоени, затова оттам идват и несправедливите квалификация към дружествата. Работодателите взимат неутрална позиция. Правителството проявява интерес към тези пари. Някои правителства намалиха вноските както в Естония, други дори посегнаха на тези пари като в Унгария.

Можем ли да говорим за бизнес в допълнителното осигуряване и какви са неговите особености?

Това е бизнес като всеки друг. Периодът на узряване на инвестицията обаче е доста по-дълъг. Необходимият капитал за учредяване на едно пенсионноосигурително дружество е минимум 5 млн. лв. Възвръщаемостта на инвестицията идва след 8 или 10 години. Тези дружества могат да осъществяват единствено и само такава дейност. Източник на приходи са само таксите и удръжките, които сега справедливо се иска вече на 10-тата година да бъдат намалени.

Бизнесът с допълнителното здравно и пенсионно осигуряване

Свободните парични ресурси в една страна с нормално развита пазарна икономика са разпределени така: около 30% са в застраховането, 30% в пенсионното осигуряване, 30% в различните видове инвестиционни схеми. Само 10% са в банките и банкови депозити. Виждате каква е перспективата за развитието на този сектор. Акумулирането на толкова много пари би ни освободило от зависимостта на чуждите инвеститори. С парите от пенсионните фондове могат са строят и магистрали, след което дружествата да печелят от таксите за ползването на магистралите.

Вие смятате, че има бъдеще и потенциал за сектора, но отстрани изглежда сякаш той не се развива. Защо?

За узряването на една пенсионна система са необходими не по-малко от 30 или 40 години, за да се прояви тя в пълната си сила. В момента Холандия е страната с най-голям обем пенсионни натрупвания или т.нар "пенсионно проникване". Отнесени тези активи към БВП на Холандия, те са около 130%, в България са само 5%. Холандия обаче е стартирала системата си през 1962 година.

Какво предлагате да се подобри в нашата система?

Вместо да намаляваме вноските с около 10%, по-добре да ги бяхме увеличи за капиталовата система с толкова. Тези пари щяха да се натрупат в сметките и чрез механизмите на капиталовите пазари да отидат при добрия бизнес. Те щяха да бъдат инвестирани в строителството на инфраструктура. С намаляването на вноските за всички в бизнеса останаха 15 млрд. лв. По-голямата част от тях бяха изнесени от страната или бяха инвестирани в бизнес сгради и жилища, които сега са непродаваеми. Общественото осигуряване можеше да бъде кредитирано и чрез дълговите инструменти. В капиталовото осигуряване още през 2006 година бяха подготвени текстове за въвеждането на мултифондове. Тоест в рамките на един универсален или професионален, или доброволен фонд да има подфондове с различно портфолио – консервативно, високодоходно, но агресивно с висок риск, умерено балансирано. Тази мярка не беше приета. Ако беше направено, спадът в пенсионните активи по време на кризата за хората, избрали консервативния портфейл нямаше да го има, дори щяха да имат положителна доходност.

Вижте видео ТУК