КАКВО ЗАДЪРЖА МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ У НАС
Преди дни приключи конкурсът на ЦЗПЗ за специализанти, в който те трябваше да напишат есе на тема „Защо си заслужава да остана да работя в България”. 12 от тях спечелиха стипендии на името на Теодора Захариева, равна на 300 лв. месечно, за срок от една година.
В продължение на 12 дни Zdrave.net ще ви запознава с техните есета. Днес ви представяме есето на Николай Николов.
Защо си заслужава да остана в България?
За никого не е тайна, че писането на есе по такава тема е трудна задача. За мнозина оставянето на бял лист само със заглавието, би бил достатъчно добър вариант. Но аз в никакъв случай няма да се съглася с такъв отговор.
В началото, с риск да се отклоня от темата, ще спомена, че няма по-точен показател за благосъстоянието на една нация от нивото на осигуреност със здравни грижи. Нито стойността на брутния вътрешен продукт, нито големината на външния дълг, но това дали има качествено и достъпно здравеопазване за всеки гражданин, е показателят за силата на нацията. А основният елемент в системата на здравеопазването е лекарят. Затова, вземайки решение да остана да работя в родината си, аз допринасям за това благосъстояние.
Както всеки човек, водещ борба за утвърждаване в професията си и обществото, така и аз желая да открия своето място. Защо точно в България? Вероятно защото вече съм извървял доста труден път към себедоказването си именно тук. Вероятно спомените, свързани с преживените трудности ме задържат на това място.
На всеки са ясни перспективите за работа в чужбина, особено за лекарите. И не става дума само за материалния интерес, който в никакъв случай не бива да бъде подценяван, но също така и за престижа, с който се ползва лекарското съсловие в други страни. Оттук произхожда предизвикателството-дали да се примиря със статуквото или да търся промяната? От една страна оставането в България изглежда като примирение, но всъщност за мен бягството по-подхожда на примирение. Примирение, че всичко е изгубено и не си заслужава дари да се направи опит за някаква промяна. Затова взех мое персонално решение да направя всичко възможно да се преборя със статуквото и да докажа, че всичко е възможно, стига да имаш желание. Защото нищо не допринася по-голяма полза за личностното израстване, отколкото преодолените трудности.
Дълбоко уважавам избора на мнозина мои колеги, предпочели да работят зад граница и успели да се утвърдят като специалисти, защото те са преодолели също много трудности. Но също така държа и другите да уважават моя избор да остана да работя в родината. Смятам, че независимо от степента на икономическото развитие на определена страна, утвърждаването като добър професионалист е истинско предизвикателство, което трябва да ни води в житейския път.
Също така материалният комфорт, макар и водещ, далеч не би трябвало да е единственият мотивиращ фактор, при вземането на едно толкова съдбоносно решение. За мен е много важен и социалният комфорт-това да изградиш добра репутация и също така съветът ти да бъде търсен по много и от различно естество въпроси.
Живеем в динамично време. Свидетели сме на големи промени, засягащи обществото ни, начина ни на общуване, промени в науката. Вълнуващо е да си част от тези промени, да бъдеш част от историята или поне свидетел на тези промени. Мисля, че този момент не е напълно дооценен от мнозина мои съвременници.
В такива времена на промени се раждат големите личности на една нация. Тези, които носят надеждата за бъдещето и самоотвержено защитават идеите си, за да можем останалите да следваме примера им и да се поучим от тях. Можем само да се гордеем, че имаме възможността да сме техни съвременници, абстрахирайки се от проблемите, които ни заобикалят.
Всички сме свидетели как ценностите на съвременното общество като: рационално мислене, скептицизъм, емпиричен научен подход към търсене на решение на даден проблем, доказателственост, са подменяни от суеверия, псевдоучения, религиозен фундаментализъм и предразсъдъци. Нашето общество е особено уязвимо към тези набиращи все по-голямо разпространение вредни явления, нямащи място в обществото на 21век. Затова повече от всичко е необходим авторитетът на учения, за да разсейва тези негативни явления в обществото и то кой, ако не лекарят. Защото безспорно е, че лекарското съсловие е двигателят на интелектуалния елит. Не съществува друга професионална област, където висшето образование да е задължително.
Една интересна черта на българите е колко лесно възприемаме нови традиции и как ревностно ги защитаваме. Такъв пример е традицията всеки интелигентен млад българин на всяка цена да търси възможност да емигрира, дори когато няма обективни причини за това. Убеден съм, че ако на всеки кандидат-емигрант му се даде възможност обективно да прецени добрите и лошите страни на решението си, много от тези младежи ще предпочетат да не емигрират.
Още по-интересна черта на българския традиционализъм е при всяко по-сериозно решение да се търси външен експерт. Това води до много странни последствия: първо прогонваме всички способни сънародници, а след това каним чужденци да решават вместо нас.
Аз, от позицията на отявлен нетрадиционалист, смятам, че е дошло време да се сложи край на тази порочна практика. Ние можем да намерим сили в себе си да постигнем много повече, стиха да започнем да работим върху проблените си и да не се отказваме при първата по-сериозна пречка. Защото има голям потенциал в българската нация, стига да успеем да го оползотворим правилно. Щом други народи, много по-млади от нашия, изправени пред много по-тежки трудности, успяха да оцелеят и да постигнат невероятни резултати, какво ни спира нас да успеем.
В заключение на вече доста дългото ми изложение , искам да напиша няколко думи за надеждата. Надеждата трябва да е тази, която да ни води, а не отчаянието. Защото без надежда няма бъдеще, а бъдещето трябва да бъде наше, не да го раздаваме с пълни шепи навън. Никога не трябва да забравяме, че най-тъмно е преди разсъмване.
