ПОПУЛИСТКАТА ПЕНСИОННА ПСЕВДОРЕФОРМА

През последните седмици се чудя в коя държава сме и кой току-що спечели изборите и състави правителство. Нали уж беше от предимно с дясноцентристки партии от семейството на ЕНП?

Съдете сами:

• Управляващите справедливо критикуваха бившия кабинет за прекомерното харчене, дефицитите и дълговете. Очаквах да се внесе бюджет с излишък за 2015 г., но уви. Предвиждат се големи дефицити за всяка от следващите 3 г. Размерът на дълга се е засилил към космическа орбита.
   
• Standard & Poor’s логично ни намали кредитния рейтинг до ВВ+. Паднахме под границата на т.нар. инвестиционен рейтинг в категория "боклук". Ако кабинетът беше стартирал с реформаторски политики, можеше да го избегнем.
   
• Минималната работна заплата нямаше да се вдига от досегашните 340 лв. Правилно. Някой поиска по-висока сума и правителството веднага отстъпи – до 380 лв. през 2015 г. Така натрупаното увеличение е с близо 60% за 4 г. при незначителна инфлация.
   
• Пенсионната възраст щеше да се вдига с 4 месеца годишно. Увеличението трябваше да е по-смело, но поне посоката беше правилна. Някой поиска нарастването да е с 2 месеца и управляващите приеха. Мир да има в коалицията. После синдикатите спретнаха средно малък протест и хоп – нулево увеличение. Пенсионната реформа отново се отложи – това "танго" вече го бяхме гледали през зимата на 2010 г., което доведе до близо 5 загубени години.
   
• Не ни стигаше срамът от намалението на рейтинга в петък, че тази седмица започна с нов шок в пенсионната сфера. В неделя управляващите се срещнали със синдикатите и подписали меморандум да започне кръстоносен поход срещу втория стълб на пенсионния модел, който функционира от 2000 г. и в който има натрупани 7 милиарда лева за пенсии. Или за плячкосване.

Проблемите са поне четири.

1. Това е антиреформа в посока комунистически популизъм

В момента функционира пенсионен модел с 3 стълба: 1) солидарен в НОИ; 2) задължителни индивидуални пенсионни сметки; 3) доброволни индивидуални сметки. Солидарната система издиша в цяла Европа поради 4 фактора: ниска раждаемост, по-висока продължителност на живота, слаб растеж, задлъжнели правителства. Към това добавяме българския проблем с емиграцията. През следващите години пенсионерите ще бъдат все по-голяма част от населението и ще получават мизерни пенсии от солидарния модел, финансирани все по-трудно от малкото работещи.

Правилната политика е да се увеличава ролята на частните пенсии, където има пряка връзка между внесените осигуровки и получените пенсии. Ако нещо ти се случи на по-млади години, роднините ще унаследят натрупаните спестявания. Сега ще правим точно обратното – ще насочваме хората обратно към солидарния модел, където проблемите за днешните работещи ще се появят в бъдеще, когато сегашните политици няма да ги има.

2. Мотивите на управляващите са користни – да "изядат" парите сега, вместо да ги оставят на хората за бъдеща пенсия

Мотивът не е да преминем към солидарния модел, защото бил по-добър. А това, че бюджетните приходи са недостатъчни, разходите са все по-високи, дефицитите са големи, а нуждите на политиците от още пари за харчене – безкрайни. Искат незабавно да вземат парите оттам, където ги има – например от пенсионните фондове. Вместо младите хора да си пълнят личната пенсионна сметка и всяка година да знаят какво има в нея, те ще пращат парите в черната кутия на НОИ. Осигуровките им още същата година ще бъдат похарчени, а след 30 г. – я камилата, я камиларят.

3. Прибързаност и непрозрачност

Не е нормално преобръщането с главата надолу на цял модел, функциониращ 14 г., да се случи в неделя следобед без дискусия в обществото и професионалните среди. В България има множество добри икономисти и специалисти по темата, но никой от тях не е присъствал на срещата. За какво се дискутира толкова години? Служебният министър Христосков защо писа подробен доклад? Защо има тристранен съвет, в който са представени 6 работодателски организации?

4. Тази антиреформа не фигурира в програмите на партиите

Национализацията на пенсионните спестявания не присъства в предизборни документи, коалиционни споразумения или управленски програми. Не с такава риторика е избрано това правителство. Кой полудя в неделя следобед?

Челният опит на популистка Унгария

Унгария е прекрасна държава с интелигентни хора. Което не означава, че всяка глупост, която се случи там, трябва да бъде изкопирана. Там национализираха към 10 милиарда евро (!) от частните пенсионни спестявания на хората и ги "изядоха" през бюджета за 1-2 години. Да нямате илюзии – парите вече ги НЯМА. А държавата след това пак без малко да колабира финансово.

В Унгария има и други "авангардни" предложения. Неотдавна председателят на парламента Ласло Кьовер каза, че страната може да излезе от ЕС. Как не се сетихме и това да изкопираме? Или може би това са ни приготвили за събота сутрин.

Какви са следващите изненади?

Можем да си включим фантазията:

• да вдигнат данъците (засега, за щастие, не)
• всяка година – свръхдефицит (уви, възможно е)
• да се случи нещо с борда (оп, за това е забранено да се говори)
• да ни вземат депозитите (и за тази система е забранено да се говори)
• да въведат данък върху финансовите транзакции (нас европейската ултралевица ли ни управлява?)

Убеден съм, че аргументациите на всяка подобна антиреформа ще включват думите демокрация, пазарна икономика, модернизация и реформа.

Кой ни управлява?

Досега каквото поиска най-малкият коалиционен партньор, го получи. Те ли излъчиха премиер? Каквото поискаха синдикатите, го постигнаха. Те ли спечелиха изборите? Ако хората искаха повече социалистически експерименти, да бяха си оставили предходния кабинет. Но даже и той нямаше смелост да национализира.

Решението

Да се хвърлят на боклука измислиците от тази седмица. След нова година да се стартира мащабна обществена дискусия за промени в пенсионния модел, използвайки опита на развитите държави.

****

Автор: Николай Василев, управляващ съдружник в инвестиционната компания "Експат капитал", бивш вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и администрацията (2005-2009 г.)