вж. Актуализирана позиция

Връзката между нарастването на работните заплати и, в частност - на минималните работни заплати (МРЗ), е обект на многобройни анализи от различни икономически направления, вкл. в официални публикации на авторитетни международни институции – ОИСР, МОТ, ЕК и др.

В последния публикуван периодичен доклад на ГД „Заетост” на ЕК „Employment and Social Development in Europe 2012” (Глава 5, т. 4.5.1, стр. 321-327) е дискутирана задълбочено тази връзка, в контекста на продължаващата икономическа и социална криза в страните от ЕС-27. В доклада се посочва, че е налице намаляваща заетост на неквалифицирани, млади работници и жени, на работници с по-ниско образование и такива с по-големи семейства с по-висококвалифициран и заплатен труд – т.нар. заместващ ефект (Rycx and Kampelman, 2012). 

По-долу са представени в графичен вид резултатите от елементарен регресионен анализ на връзката между равнището на безработица и съотношението на МРЗ към средната работна заплата (СРЗ) на ниво области и райони в България през годините на икономическата криза в избрани времеви интервали (2008-2012, 2009-20012, 2012).

Налице е умерена позитивна зависимост между двете величини. Коефициентът на детерминация (R2) характеризира доколко изчислената форма на теоретична връзка и данни съвпадат с реалните стойности. Стойности, близки или равни на единица, дефинират функционална зависимост (пълна причинно следствена връзка). За посочените съвкупности R2 варира от 0,25%  (ниво области, 2012) до 0,443% (ниво райони, 2009-2012).

Макар и с известно приближение тези стойности дефинират наличие на причинно-следствени връзки между ръста на съотношението МРЗ/СРЗ и равнището на безработица с оценена тежест от 25% до 44% спрямо всички действащи причини в рамките на съответните времеви интервали и регионални съвкупности. Анализът на секторната специфика на динамиката на заетостта в отделните икономически дейности вероятно също би дефинирал сходни изводи.

Вижте ГРАФИКИТЕ в прикачения по-долу файл!

Прочетено: 1512