СТАНОВИЩЕ НА БСК ОТНОСНО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНА РАБОТА
|
ДО Относно: допълнителните възнаграждения за продължителна работа УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АПОСТОЛОВ, Във връзка с приетото решение на срещата на министъра на труда и социалната политика с ръководителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите, проведена на 22.05 т.г., и създадената на негова основа работна група, която да изготви концепция за решаване на проблема с допълнителните възнаграждения за продължителна работа, изразяваме следното становище: 1. Същност и цел на допълнителните възнаграждения за продължителна работа у нас и в развитите демократични страни Съгласно чл.3, ал.1 и 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, минималният размер на което не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година трудов стаж. Възможните цели на тези разпоредби могат да бъдат следните: 1.1. Отчитане на по-високата квалификация на работниците и служителите с по-голям трудов стаж. Това обяснение обаче търпи критика поради следните аргументи: а) няма пряка връзка между професионалната квалификация и общия трудов стаж; възможно е лице с по-малък стаж да е по-квалифицирано от друго дори само заради личностни качества; б) в общия трудов стаж се включват и периоди, през които работниците и служителите са практикували професии, нямащи нищо общо със сегашната им работа. Освен това съгласно ал.2 на същия член в общия трудов стаж се включват и периодите на редовната военна служба, отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете, през които работниците и служителите не повишават своята професионална квалификация. в) не на последно място по-високата професионална квалификация се отчита в основното трудово възнаграждение или в разценките при сделната форма на заплащане на труда и не е необходимо да се отчита още веднаж чрез допълнително възнаграждение. 1.2. Отчитане на продължителния принос на работниците и служителите за успешната дейност на работодателя. Това обяснение също търпи критика, защото общият трудов стаж отчита не само приноса за последния работодател, но и за всички предходни, включително и периодите на редовната военна служба, отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете, през които работниците и служителите не са допринасяли за дейността на конкретния работодател. В развитите демократични страни отдавна се прилага подобно възнаграждение, наричано "сеньорити", което се отличава от българската уредба по следните признаци: а) въведено е не с нормативен акт, а с колективни трудови договори и вътрешни правила на компаниите; б) цели стимулирането и задържането на дългогодишните квалифицирани работници и ограничаване на текучеството; в) по тази причина се прилага само за стажа при същия работодател. По наше мнение, този подход трябва да се възприеме и у нас в реалния сектор на икономиката и в организациите с нестопанска цел. 2. Противоречие на допълнителното възнаграждение за продължителна работа на Закона за защита срещу дискриминацията Член 14 от Закона за защита срещу дискриминацията изисква работодателят да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, което се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура. Критериите за оценка на труда при определянето на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение трябва да са еднакви за всички работници и служители без оглед на признаците по чл.4, ал.1 от закона, един от които е възрастта. Член 4, ал.1 от Закона за защита срещу дискриминацията забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на възраст. Алинея 3 от същия член определя непряката дискриминация като поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. По наше мнение, нормативната разпоредба за допълнителното възнаграждение за продължителна работа противоречи на законовите разпоредби, защото: 2.1. Тя регламентира неравно заплащане за еднакъв труд по количество и по сложност при наличие на различен трудов стаж на отделните работници, които го полагат. Член 14, ал.2 от закона се отнася не само за пряко заплащаното основно възнаграждение, но и за непряко заплащаното допълнително възнаграждение. 2.2. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж е непряка дискриминация по възраст, защото продължителният трудов стаж предполага и по-висока възраст. 2.3. Непряката дискриминация по възраст не е обективно оправдана с оглед на законова цел, тъй като няма закон, в който да е поставена такава цел. По-високото възнаграждение за работниците и служителите с по-богат опит и квалификация може да се осигури чрез основното им трудово възнаграждение, а не чрез допълнителното. Освен това не винаги по-големият трудов стаж води до по-висока квалификация и опит. С цел да се преодолее това противоречие при запазване на допълнителното възнаграждение за продължителна работа при същия работодател считаме, че в чл.14 на Закона за защита срещу дискриминацията трябва да се създаде нова ал.4 със следния текст: "(4) В колективни и индивидуални трудови договори и във вътрешните правила за работната заплата може да се предвиди допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа при същия работодател." 3. Възможности за решаване на проблема със заварените допълнителни възнаграждения за продължителна работа без намаляване на достигнатите равнища на заплатите 3.1. Предлагаме чл.3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения да се отмени с Постановление на Министерския съвет, като в преходните и заключителните му разпоредби се запише следния текст: "§ ... Заварените допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа на работниците и служителите към 1.01.2005 г. се включват в основните им трудови възнаграждения при повременна форма на заплащане или се завишава трудовото възнаграждение за единица изработка при заплащане според изработеното." 3.2. За държавните служители и за работещите на трудов договор в учрежденията и организациите, финансирани от държавния бюджет, допълнителното възнаграждение за продължителна работа може да се запази и да се заплаща в зависимост от стажа като държавен служител или от трудовия стаж в съответните учреждения или сфери на дейност (образование, здравеопазване, култура и т.н.). Целесъобразно е увеличението на допълнителното възнаграждение да става не ежегодно, а примерно, на 3 или 5 години. Тези допълнителни възнаграждения да се отчитат ежегодно при разработването на държавния и общинските бюджети при определянето на средната работна заплата за съответните учреждения и организации. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
