ИСКАНЕТО ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ НЕ Е СЪОБРАЗЕНО С МАКРОРАМКАТА ЗА 2007 Г.
20.06.2006
ИСКАНЕТО ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ НЕ Е СЪОБРАЗЕНО С МАКРОРАМКАТА ЗА 2007 Г.
Искането за повишаване на доходите не е съобразено с макрорамката за 2007 г. Това заяви председателят на БСК по време на дискусия по предложената от министъра на труда и социалната политика Стратегия за доходите
Стратегията за доходите е разработена, предложена от министъра на труда и социалната политика, не е съобразена с макрорамката за 2007 г. и тригодишната бюджетна прогноза за 2007-2009 г. Не може да се обсъжда политика по доходите извън параметрите на очакваното икономическо развитие и възможностите на държавния бюджет, заяви председателят на Българската стопанска камара.
Днес, 20 юни, се проведе обсъждане, в което участваха председателят на БСК Божидар Данев и неговият заместник Дикран Тебеян. Според тях, очакванията за номинален растеж на работните заплати през периода 2007-2009 г. със 7,5 до 9-10% средногодишно са напълно реалистични. Такъв е и темпът на нарастване на средната работна заплата през последните години. БСК споделя възгледите, че нарастването на доходите и жизнения стандарт трябва да бъде резултат от повишаването на заетостта на населението в трудоспособна възраст и че работната заплата трябва да е обвързана с производителността на труда. В Стратегията няма оценка на отражението на доходите в “сивия” сектор на икономиката върху реалните доходи в страната, нито се предвиждат някакви мерки за неговото ограничаване. Без подобни мерки сериозно нарастване на доходите няма да бъде отчетено, смята г-н Данев. Според него, няма и анализ на отражението на емиграцията на квалифицирани кадри върху доходите.
Абсурдно е разглеждането на средната работна заплата за страната като защитен доход. Няма такава практика нито в ЕС, нито в други страни. Данните за средната работна заплата са некоректни. Вместо средногодишна заплата, която нараства номинално с около 9-10% годишно, е посочена заплатата за месец декември или за четвъртото тримесечие при това, без да се включват годишните премии. Оттук са некоректни и следващите изводи, заяви още председателят на БСК. Според него, основен фактор за повишаване на заплатите трябва да бъде повишаването на производителността на труда. По-бързото нарастване на минималната работна заплата у нас превръща трудовите възнаграждения от стимули за труд в средство за социално подпомагане, изплащано от предприятията. Превръщането на минималната заплата в основен регулатор на доходите и на пазара на труда означава стимулиране на нискоквалифицирания труд, бягството от образование и продължаващата деквалификация на населението, са част от изводите на БСК.
Намеренията за по-голямо увеличение на пенсиите влизат в очевидно противоречие с вече предприетите и предлагани мерки за по-лесен достъп до пенсия – откупуване на стаж, въвеждане на “чиста” точкова система, непрекъснатите предложения за ранно пенсиониране на все нови и нови категории работници, отказът от реално бюджетно финансиране на ранното пенсиониране, заявиха още представителите на БСК по време на дискусията. Предложенията за стесняване на разликата между пенсиите на лицата с по-малък и по-голям осигурителен принос демотивира още повече внасянето на осигурителни вноски върху реалните доходи и изграждането на осигурителна култура в населението. При осъществяване на тези предложения почти половината пенсионери ще получават минималната пенсия или близко до нея. Това ще стимулира “сивия” сектор на икономиката вместо да го ограничи. През 2006 г. въпреки поредната промяна на съотношението нетната заплата на всеки работник се увеличи с повече от 8 лв. на месец. Няма никакви предложения за размерите на обезщетенията за безработица, които и сега не стимулират заемането на “неатрактивни” или сравнително по-ниско платени работни места, е позицията на БСК.
