РАБОТОДАТЕЛСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ИЗЛЯЗОХА С ДЕКЛАРАЦИЯ СРЕЩУ НЕРЕАЛИСТИЧНИТЕ ИСКАНИЯ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ТРУДА В НЯКОИ СФЕРИ
2007-10-03
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
КОПИЕ:
МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
ДЕКЛАРАЦИЯ
на национално представителните работодателски организации
Национално представителните работодателски организации, обединяващи най-големите данъкоплатци в страната, сме силно обезпокоени от факта, че в последно време в общественото пространство се разпространяват многобройни нереалистични искания за рязко увеличаване на заплащането на труда с мотив за бързото му доближаване до средноевропейските равнища. Непрекъснато се правят сравнения с равнището на заплащане в други европейски страни без да се отчитат различията в производителността на труда - БВП на човек от населението, и в цените на потребителските стоки и услуги у нас.
По данни на Евростат производителността на труда в България - БВП на човек от населението, нараства с 2 на сто годишно и е само 35,3 на сто от средната за ЕС. Въпреки че за последните 12 месеца под влияние на климатични фактори и на международните цени на горивата и зърното цените на потребителските стоки и услуги у нас се повишиха с 12 на сто, те остават 43 на сто от средното равнище на ЕС, т.е. 2,3 пъти по-ниски. В същото време средната работна заплата в България за последните 12 месеца нарасна с 18,3 на сто, т.е. с 50 на сто над повишението на цените.
Неотдавна приключиха преговорите на браншовите организации на работодателите и синдикатите за повишение на минималните осигурителни „прагове”, т.е. минималните размери на заплащане на труда през 2008 г. Резултатите показват средно увеличение от 25 на сто, което неминуемо ще изтегли нагоре и останалите заплати.
В тази обстановка нереалистичните искания за повишаване на заплатите в пъти не могат да се оценят по друг начин освен като заплаха за макроикономическата стабилност на страната. Като че ли бързо се забравиха последствията от провеждането на подобна политика само преди 10 години, която струваше много скъпо на българския народ.
Непремереното нарастване на заплатите в някоя от дейностите на публичния сектор неминуемо ще повлече подобни искания и в други дейности. Това означава по-високи данъци за работещите в реалния сектор на икономиката, от труда на които се издържа публичният сектор.
Никой не оспорва, че заплатите в редица финансирани от бюджета дейности са ниски и трябва да се повишават, но това трябва да става в разумни размери, съобразени с възможностите на икономиката.
Нашата икономика поддържа сравнително добри темпове на икономически растеж - 6,4 на сто през второто тримесечие на тази година. Все още има, обаче, обезпокоителни тенденции - трудно овладявана инфлация и висок дефицит на текущата сметка на платежния баланс. Не трябва да забравяме, че поради открития характер на нашата икономика и малките й размери тя е силно чуствителна към въздействието на външни фактори. Не бива с авантюристични политики да сринем трудно постигнатата икономическа стабилизация и да поставим под заплаха бъдещия ни напредък.
В икономиката чудеса не стават. Не може за месеци да се навакса изоставането ни с години от напредналите европейски страни. При разумна икономическа политика и с рационално използване на европейските фондове имаме всички шансове да започнем бързо да намаляваме това изоставане, включително и в заплащането на труда.
Това, обаче, изисква повече работа и ускоряване на необходимите реформи, а не издигане на нереални и неизпълними искания. И най-важното, изисква повече разум. Спорните въпроси трябва да се решават не с конфронтация, а с конструктивни преговори.
Асоциация на индустриалния капитал в България
Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес
Българска търговско-промишлена палата
Български съюз на частните предприемачи „Възраждане”
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България
Съюз за стопанска инициатива