МИННА ПРОМИШЛЕНОСТ - БАЛКАНСКА СРЕЩА

На 20 октомври 2005 г. в София се състоя работна среща на представители на балканските минни асоциации от Албания, Хърватска, Македония, Румъния, Турция и България. На срещата бяха обменени информации за състоянието и проблемите на минните индустрии в съответните балкански страни.

Гост на форума бе главният секретар на БСК Петър Денев, както и представители на български институции, имащи отношение към проблемите на минния отрасъл.

По инициатива на Българската минна камара (член на БСК) беше решено да бъде създадена Балканска минна бизнес асоциация. Беше подписан Меморандум за подкрепа на това предложение и приет Статут на Балканската минна бизнес асоциация, който до един месец, след съгласуване с членовете на националните минни асоциации, ще бъде потвърден официално. Сръбската асоциация на мините от металната и неметалната промишленост с писмо се присъедини към приетите документи на срещата.

Очаква се това сдружение да засили контактите между минния бизнес на балканските страни, да създаде условия за интеграция между минните дружества в региона, за обсъждане и търсене решения на общи проблеми, като конкурентоспособността на дружествата, прилагането на "най-добрите минни практики", решаване на възникнали проблеми по опазването на околната среда, проблеми по здравето и безопасността в минните дружества, социалния диалог със синдикатите и гражданските движения.

Регистрацията на Балканска минна бизнес асоциация ще бъде в България, а на Българската минна камара е възложено администрирането и управлението на дейността на Балканската минна бизнес асоциация за първата година, след което това ще става на ротационен принцип последователно от различните страни за срок от една година.

За контакт: Петър Петров (БМК) - тел. 822 93 73.

***

Встъпително слово на инж. Лъчезар Цоцорков,
председател на Българската минна камара.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА
ДРАГИ ГОСТИ, КОЛЕГИ,

Позволете ми отново да Ви поздравя за Вашето участие в тази работна среща на браншовите организации на балканските страни и да изразя увереността си в нейният успех.

Идеята за нейното провеждане дойде от наши минни дружества, които при изпълнение на целите на своите бизнес интереси, вече работят в съседни на България страни, както и от дружества с капитал от инвеститори на балкански страни, които работят вече в България. Те споделяха, че ако се подкрепи това взаимно проникване, ако се съдейства за тяхното утвърждаване, този процес ще бъде полезен за целия балкански регион.

Това е своеобразно потвърждение на световните тенденции, свързани със засилващото се обединение на ресурси и глобализация на интересите на бизнеса.

Допълнителни аргументи за една такава идея са това е сходният манталитет на нашите народи, наличие на широко употребявани и дефицитни минерални суровини, почти еднаквите условия на развитие и отношение към минната индустрия, наличие на традиционни научни и професионални връзки между инженерния потенциал на страните.

В същото време, редица проблеми, свързани с различното минно законодателство в балканските страни, засилващият се натиск на екологичните движения, общите проблеми по опазване на околната среда, някои от които имат и трансгранично значение, проблеми от етичен характер между фирми от нашия бранш, са фактори, определящи ефективното протичане на процесите на сътрудничество.

Отделните фирми не могат сами да решават тези проблеми. И те се нуждаят от защита, от информация, която да е от полза и да помага на техния бизнес. Това предопределя необходимостта от браншовите сдружения. Не само като практика в развитите страни, но и като тенденция породена от световната глобализация.

Необходимостта от една такава институция е очевидна. Необходимо е едно сдружение на браншовите структури на отделните страни, на минните дружества, които участват в тези сдружения, което да осъществява координацията им в интерес на минния бизнес, в цялата негова област на действие и приложимост, като: геоложки проучвания, добив на енергийни суровини, добив на метални суровини, добив на индустриални суровини, добив на строителни и декоративни материали, минна наука и минен инженеринг до търговията с продукти на минерални суровини.

Къде се очакват ползите от една такава структура и консолидация:

1. Редовна и пълна информация за протичащите процеси в бранша на съответната страна и общо за региона (перспективи, тенденции, състояние на вътрешните пазари на суровини, търсене и предлагане на иновации, кадри и др.);
2. Повишаване конкурентоспособността на бизнеса, чрез стимулиране на сътрудничеството на фирмите от бранша, чрез съчетаване и допълване на дейности, продукти и пазари, изграждане на съвместни предприятия, обмяна на ноу-хау, на машини и технологии, прилагане на "най-добри минни практики";
3. Координирани действия за уеднаквяване на действащото в отделните страни минно законодателство и привеждането му в съответствие с европейското, с оглед създаване на максимално добри условия пред минния бизнес;
4. Съвместна борба срещу експанзията на външни за региона дъмпингови доставчици на суровини, които потискат местните производители;
5. Целево решаване на възникнали общи проблеми, преди всичко в опазването на природната среда и общи усилия срещу неправомерни и тенденциозни действия на екологични движения, синдикални действия.
6.  Въздействие върху правителствата на балканските страни за провеждане на обща политика за стимулиране на минната дейност;
7. Общо участие в европейските не правителствени структури като ЕВРОМИН, ЕВРОКОЛ и др., и участие в изготвянето на общата европейска политика, засягаща бранша.

Една такава обща регионална структура, изразяваща интересите на минния бизнес от всички балкански страни, определено ще има много по-голяма тежест и значение в отношенията, както с националните, така и с европейските институции. Това предполага и по-висока ефективност на действията ни.

Това са главните мотиви, които правят днешната ни среща и дискусия особено важна. Те разбира се нямат претенциите да обхванат цялото многообразие на възникващи казуси в бранша, но могат да станат основа за дискусии и решения.
Ние сме направили опит с изпратените Ви материали на проект за Меморандум и Проект за статут на организацията да посочим целите на тази бъдеща организация на минния бизнес на Балканите, средствата за осъществяване на тези цели, организацията на управление и представителство.

В тях е запазена автономността на всяка браншова структура, предвижда се общо обсъждане на проблематиката и решения взети с консенсус. По подобие на европейската практика е предложено изграждането на постоянни комитети за дискусии по основните проблеми на минния бранш.

Очаквам с интерес становищата на Вашите делегации и предложенията за подобряване на предложените документи.

Сега бих искал да Ви представя Българска минна камара. Нашето сдружение е регистрирано през 1992 год., като доброволно обединение на работодателите от проучването, добива и преработката на минерални суровини, като опит да се изгради организирана съпротива срещу неправомерните и политически оцветени синдикални действия и екологични движения, нецелесъобразни икономически действия на правителството.

С огромни трудности, с твърдост и конструктивно поведение спрямо партньорите в диалога с тях, успяхме да изградим авторитета на организацията и днес тя една от най-мощните браншови структури, с която се съобразяват и търсят и държавните институции, и синдикатите, и политическите сили. През 1999 Българска минна камара бе приета и за асоцииран член на ЕВРОМИН и ЕВРОКОЛ и активно участва в обсъждането на проблематиката дискутирана в Европейския съюз засягаща минната дейност.

В Българска минна камара членуват всички основни минни дружества осъществяващи дейност в България (85 бр. от 178 гравитиращи към бранша фирми) от проучването на подземни богатства, въгледобива, добива на руди, добива на индустриални суровини, добива на строителни материали, в т.ч. декоративни скали, дружества от проектирането и минния инженеринг, минно строителство, търговия с продукти от минерални суровини. Те дават 98 от произведената в бранша продукция и обхващат 96 % от заетият персонал с минни дейности. Всички минни дружества с чуждестранно участие са членове на Българска минна камара. От тях 4 (от общо 10) са от балканските страни - 3 с гръцко участие, 1 с македонско участие.

Независимо от действията на отделни лица за разделяне на сдружението по отделните сектори на минната индустрия, не беше допуснато сепариране на организацията и това предопредели нейния авторитет сред членовете й и пред правителствените институции.

Основни партньори на Българска минна камара са държавните институции (министерства), които в своите правомощия администрират или решават проблемите на минните дружества (в България те са 4 ) и миньорските синдикати (2 на брои).

Основните дейности на Българска минна камара са групирани в няколко насоки:

• законодателна инициатива за подобряване на действащо законодателство в интерес на бизнеса. Оценка на съответствието с европейското законодателство;
• съдействие за успешното преструктуриране на отрасъла (приватизация, закриване). Изготвяне концепции за развитие на подотраслите;
• участие в решаването на проблемите на дружествата с държавните институции и синдикатите;
• усъвършенстване на мениджерските качества на управляващите и квалификацията на изпълнителския персонал;
• анализи, проучване на пазари;
• подобряване условията на здраве и безопасност;
• Изградени са и функционират проблемни комитети, където се обсъждат общите проблеми възникнали пред дружествата.

Повече информация за нас може да прочетете в Интернет страницата на Българска минна камара - www.bmc-bg.org .

Очакваме и във Вашите изложения, Вие също да представите браншовите структури, които представлявате.

Ще Ви представя и българската делегация, съставена от членовете на УС на БМК:

• Аз съм Лъчезар Цоцорков - изп. директор на "Асарел-Медет" - едно от големите дружества за добив и преработка на медни руди, което преди дни чества 40 г. от своето създаване. Председател съм на БМК от нейното основаване;
• Г-н Цоло Вутов е член на Управителния съвет на Българска минна камара и е управител на "Геотехмин", водеща фирма в минния инженеринг. Г- Вутов е и Председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, по чиято инициатива и беше учреден преди месец и Балканския минен конгрес;
• Г-н Константин Ненов е член на Управителния съвет на БМК и е изпълнителен директор на най-голямото българско предприятие за добив и преработка на нерудни минерални суровини "Каолин". Това е една от българските фирми, която развива дейност в друга балканска страна - Сърбия и Черна гора.
• Г-жа Розалина Козлева е член на Контролния съвет на Българска минна камара и е управител на международно призната консултантска фирма "Инфрапроектконсулт". Тя е водещият наш експерт по икономическите въпроси.
• Г-н Андреас Испиридис е член на Управителния съвет на Българска минна камара, изпълнителен директор на едно от най-големите предприятия за добив и обработка на скално облицовачни материали "Хемус-М". Той е един от големите радетели на балканското сътрудничество.
• Г-н Петър Петров е изпълнителен секретар на Българска минна камара и отговаря за оперативна дейност на нашата организация.
• Г-жа Силвиана Златева е нашият експерт по международно сътрудничество и основен организатор на тази наша среща.
• Като технически лица са привлечени: г-ца Весела Петкова - магистър икономист от консултантска фирма, и г-н Георги Петров - минен инженер от "Елаците-мед" и можете да разчитате на тяхното съдействие по всички въпроси.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

С това встъпление откривам работната част на нашата среща. Както Ви предложихме в програмата тя ще се проведе на две части:
Преди обяд - представяне на браншовите асоциации на минния бизнес от

Вашите страни, кратка информация за минната Ви индустрия, Вашето отношение към изложената идея за създаване на Балканска асоциация на минния бизнес. Г-жа Силвиана Златева ще представи експозето за Българската минна индустрия.

След обяд - дискусия на предложените Ви проекти, за Меморандум и Статут на сдружението, подписване на учредителните документи, Избор на Председател и Главен секретар. Тази част на нашата среща ще ръководи г-жа Розалина Козлева.

С интерес очакваме Вашите изложения, идеи, предложения.

Надявам срещата да премине делово и конструктивно, като предварително Ви благодаря за Вашето съдействие за това.