ДЕН НА КАРИЕРАТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ
Днес, 8 октомври, в столичния хотел „Радисън” за четвърта поредна година се проведе „ДЕН НА КАРИЕРАТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ 2008”. (вж. Програма)
Инициативата е част от проект „Ден на кариерата за хора с увреждания 2008”, съфинансиран по програма на Агенцията за хората с увреждания към Министерство на труда и социалната политика. Проектът се изпълнява от „Българско сдружение за личностна алтернатива”. Инициативата се осъществява в сътрудничество с Агенцията по заетостта, Столична община, Българска стопанска камара и с медийното партньорство на телевизия «бТВ».
Приветствие към участниците отправи Емилия Масларова – Министър на труда и социалната политика. Официални гости на форума бяха Минчо Коралски – Изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, Деница Димитрова – Народен представител, Албена Атанасова – Зам.-кмет на Столична община, Снежана Славчева – директор „Качество на труда” в Българска стопанска камара и член на Националния съвет за равни възможности, официални представители на Агенцията по заетостта и Комисията за защита от дискриминация. Домакини на събитието бяха Иван и Андрей – водещи на предаването “Сблъсък” и членове на БСЛА.
В изказването си пред участниците във форума г-жа Снежана Славчева заяви, че българските работодатели ясно осъзнават нуждата от активно включване на хората с увреждания на пазара на труда, особено във връзка с все по-осезаемо усещащата се липса на квалифицирана работна ръка. "С развитието на негативните демографски процеси тази липса ще продължи да се увеличава, а това от своя страна ще принуди по естествен път работодателите да попълват свободните работни места с хора в неравностойно положение на пазара на труда", каза г-жа Славчева. Успоредно с това, тя подчерта, че ясната позиция на ЕК, която напълно се споделя и от българските работодатели в лицето на БСК, е че интегрирането на хората с увреждания изисква осигуряване на целеви средства и финансови стимули, а не въвеждането на задължителни квоти за предприятията, както е предвидено в българското законодателство.
Българско сдружение за личностна алтернатива е неправителствена организация в обществена полза, регистрирана през 2004г. Сдружението възникна като част от проекта „Интеграция на хората с увреждания в обществения живот чрез осигуряване на работа”, финансиран по програма „Малки схеми” на Световната банка.
Проектът бе иницииран от група млади хора, сред които водещите на предаването “Сблъсък” Иван Христов и Андрей Арнаудов, обединени от идеята да спомогнат за интеграцията на хората в неравностойно социално положение и да утвърдят общовалидните човешки ценности. Сдружението е организатор на ежегодно провеждащия се “Ден на кариерата за хора с увреждания”.
По данни на Агенцията по заетостта, наблюдаваната от девет години насам възходяща тенденция в числеността на безработните с трайно намалена работоспособност продължава. Също така, трябва да се отбележи фактът, че съществуващите статистики се отнасят само за лицата, регистрирани в Бюрата по труда. Сред групата на хората с увреждания съществува и т. нар. „скрита безработица” – безработни лица, които не са регистрирани в Дирекциите „Бюро по труда”.
Продължаващото увеличение на регистрираните безработни хора с увреждания се наблюдава, въпреки непрекъснатата дейност на бюрата по труда за преференциалните възможности за осигуряване на заетост на лицата с трайно намалена работоспособност, осигурени от Министерството на труда и социалната политика.
Съществуващата ситуация по отношение на трудовата заетост на хората с увреждания се усложнява допълнително от факта, че работодателите, които въпреки множеството мерки, предвидени в различни нормативни актове /Закона за интеграция на хората с увреждания, Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта, Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания и др./, не са наясно с механизмите и методиката за наемане на безработни от тази група, преференциите и стимулите, спецификата при работа с тях, както и много други аспекти, съпътстващи общуването с хора с увреждания.
Другата съществена пречка е с психологически аспект - голяма част от хората с увреждания трудно приемат активна роля на пазара на труда, поради тежката социална изолация, в която живеят.
За допълнителна информация:
Орлин Денков – 0887.21.82.92, orlin@bapa-bg.org
Добромир Бориславов – 0888.25.85.36, dobry@bapa-bg.org
http://www.bapa-bg.org
*****
ИЗКАЗВАНЕ НА СНЕЖАНА СЛАВЧЕВА, ДИРЕКТОР В БСК:
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Българските работодатели ясно осъзнават нуждата от активно включване на хората с увреждания на пазара на труда, особено във връзка с все по-осезаемо усещащата се липса на квалифицирана работна ръка. С развитието на негативните демографски процеси тази липса ще продължи да се увеличава, а това от своя страна ще принуди по естествен път работодателите да попълват свободните работни места с хора в неравностойно положение на пазара на труда.
Съществен проблем в това отношение, обаче, е структурата на българската икономика, в която преобладават работни места в тежката индустрия, където условията за труд не са подходящи за хора с увреждания. За съжаление, все още не се прилагат в пълна степен и възможностите за непълен работен ден, както тези за надомна заетост.
В края на миналата година ЕК публикува съобщение за положението на хората с увреждания в ЕС и за Европейския план за действие през 2008-2009 г. В документа се посочва, че изключването на хората с увреждания от пазара на труда е сериозен проблем не само от гледна точка на равните възможности, но и от икономическа гледна точка, а именно свиването на работната сила, поради демографските промени и застаряването на населението.
Като основен приоритет за 2008-2009 г. се определя повишаване на достъпността до стоки, услуги и инфраструктури, заедно с премахването на бариерите пред образованието и пазара на труда. И действително, каква полза от това, че работодателят ще преустрои работното място за нуждите на лице с увреждания, ако градският транспорт не позволява на лицето да се придвижи до това работно място. Следователно, необходима е по-добра координация на действията на различните институции.
В България Законът за интеграция на хората с увреждания предвижда работодателят да може да кандидатства с проекти за осигуряване на достъп до работното място, приспособяване на работното място и оборудване на работното място за лице с увреждане. Правилникът за прилагане на закона поставя, наред с другите условия за одобряването на такива проекти, и две условия, които не съществуват в закона и възпрепятстват включването на по-широк кръг работодатели.
Първото е изискването за отсъствие на изискуеми публични задължения. Това изискване би имало смисъл, ако отпуснатите средства бяха в по-голям размер от необходимите и осигуряваха печалба на работодателя. В действителност, практиката е точно обратната, отпусканите средства са дори в по-малък размер от необходимите разходи. Освен това, в българската действителност натрупването на публични задължения често се дължи на некоректност и забавяне на плащанията от самите държавни институции. Достатъчно е да споменем закъсненията в плащанията на болници, училища, фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и др., които понякога се забавят с години. Крайно време е да се разбере, че работодател, наемащ лице с увреждане, проявява социална отговорност и се натоварва с допълнителни разходи, а не търси печалба от това действие.
Второто условие е свързано с третирането на средствата като държавна помощ, която не трябва да превишава 200 хил. евро за период от три години. Това изискване също е абсурдно, което вече се съзнава и от ЕК. Тя съобщава, че финализира нов регламент за групово освобождаване в областта на държавните помощи, който ще опрости правилата за помощите за назначаване и обучение на хора с увреждания и ще ги освободи от изискването за предварително уведомление на ЕК.
Напълно логично е изискването към работодателите да запазват заетостта на хората с увреждания поне 3 години след усвояването на средствата по проекта. Остава обаче открит въпросът как да се процедира, ако лицето само напусне предприятието на работодателя, а бюрото по труда не може да предложи друго лице с увреждания или изпраща лице с увреждане от друг характер, което не може да ползва приспособеното работно място. При сегашната уредба работодателят ще бъде санкциониран да върне предоставените средства, заедно със законната лихва. Достатъчен е един такъв случай, за да се отблъснат работодателите от проявата на подобна социална отговорност.
Във връзка с това ЕК съобщава, че ще се обърне внимание на схеми за задържане на работа с цел предотвратяване на ранно напускане на пазара на труда, както и реформиране на добавките и помощите за хора с увреждания. Въпреки отсъствието на ясност за тези намерения очевидно целта е хората с увреждания да предпочитат да полагат труд вместо ползване на социални помощи.
В заключение, искам да посоча ясната позиция на ЕК, която напълно се споделя и от българските работодатели в лицето на БСК, че интегрирането на хората с увреждания изисква осигуряване на целеви средства и финансови стимули, а не въвеждането на задължителни квоти за предприятията, както е предвидено в българското законодателство. Усилията на държавата и обществото трябва да се насочат към създаване на икономически условия за приобщаване на хората с увреждания, тъй като този проблем не може да бъде решен по пътя на санкциите. Приложението на антидискриминационните разпоредби не трябва да води до загуби за работодателя, а трябва да има икономически стимули за преустройване на работни места.
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!
