КАКВО СЕ ПРОМЕНЯ ПРИ КОМАНДИРОВАНЕТО В ЧУЖБИНА?

Преди броени дни бяха обнародвани промени в Кодекса на труда и новата Наредба за командироване при предоставяне на услуги. Те целят съобразяване на българското законодателство с европейска директива. Новите правила вече са в сила, а до 6 февруари работодателите трябва да са изпълнили предвидените задължения, дори и за заварените случаи на командировани служители.

Кога се прилагат новите правила
Новата правна уредба (съдържаща се основно в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, която имплементира Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета) дава легална дефиниция на съществуващия и до момента режим на т.нар. командироване в рамките на предоставянето на услуги.

Към него спадат случаите на командироване от и към България по силата на договор за предоставяне на услуги, сключен между работодателя и предприятие в чужбина, при което работодателят понася разходите за командировката и осъществява контрол по отношение на служителя.

Командироване в рамките на предоставянето на услуги е и командироването в рамките на корпоративната група на работодателя. Имайки предвид стесненото по обхват определение за "корпоративна група", съдържащо се в закона, възможно е някои международни предприятия, установени чрез местни дружества в редица държави и принадлежащи към една група, да не се считат част от една и съща корпоративна група за целите на правната уредба. Поради това приложението на режима за командироване в рамките на корпоративната група следва да се преценява за всеки отделен случай.

Извън обхвата на нормативната уредба остава всяко командироване от България към трети страни (извън ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария), като за тези случаи продължават да действат текстовете на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Режимът се прилага при същите условия, описани по-горе, и за агенции за временна заетост, изпращащи служители от България в чужбина и обратното в рамките на предоставяне на услуги.

Съгласие
За разлика от досегашната правна уредба, според която командироване в рамките на предоставяне на услуги беше възможно единствено за повече от 30 дни, новите разпоредби се прилагат както за краткосрочно, така и за дългосрочно командироване. Друга отлика от основните правила при краткосрочно командироване, което се осъществява едностранно със заповед на работодателя, е, че при командироване в рамките на предоставяне на услуги, дори продължителността му да е един ден, ще е необходимо и съгласието на служителя за осъществяването му.

Командировъчни пари
Наредбата внася яснота по отношение на дължимите командировъчни пари при командироване в рамките на предоставянето на услуги, по който въпрос до момента се наблюдаваше противоречива съдебна практика. Изрично законодателят предвижда, че работодателят дължи пътни пари, необходими за придвижването на служителя до страната на командироване и обратно. Покриват се и пътните разноски на служителя, свързани с ползването на платения годишен отпуск за връщането му до страната на постоянната му работа и достигането му отново до страната на командироването.

По отношение на квартирните пари работодателят не е задължен да заплаща тези разходи, освен ако страните уговорят противното. Вероятно много работодатели ще продължат да поемат средствата за настаняване, особено когато командироването е краткосрочно, тъй като разходите за хотел могат да надвишат значително дневната надница, която служителят ще получи за престоя си в чужбина.

От друга страна, новата правна уредба не предвижда уговарянето на заплащане на дневни пари на служителя. Вместо това работодателят е длъжен да изравни получаваната работна заплата според стандарта в държавата на командироването. За дните на командироване в рамките на предоставяне на услуги служителят следва да се ползва от поне минималните условия на работа, установени за служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Макар и социално справедлива, тази разпоредба може да създаде редица трудности при практическото й приложение. Така например в България има установена единствено минимална работна заплата за страната, но не и такава по длъжностни нива. Препоръчително е на командирования служител да се предоставят поне същите условия на труд (включително заплата) като тези на служителите, изпълняващи същата или сходна работа в конкретното приемащо предприятие.

Всички допълнителни парични средства, предоставяни от работодателя, дори с цел обезщетяване на служителя за това, че ще пребивава на територията на друга държава, ще имат статут на възнаграждение, върху което ще се дължат данъци и осигурителни вноски.

Задължения за регистрация 
Със законодателните промени се въвежда и задължение за чуждестранните дружества, които командироват служители на територията на България, да уведомяват Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ) за всяко командироване най-късно до започване на предоставянето на услугите. Заявлението се подава по електронен път чрез единния национален уебсайт, поддържан от органа. Освен информация за командироването уведомлението трябва да съдържа и лице за контакт в България по въпроси, свързани с предоставянето на услуги.

По искане на ГИТ в срок от една година след приключване на командировката чуждестранният работодател е длъжен да представи документи за проверка, в т.ч. трудов договор, работни графици, фишове за изплатено възнаграждение и др., придружени с превод на български език.

Солидарна отговорност
Когато чуждестранният работодател, който командирова служители в България, е подизпълнител на друго дружество, което е сключило договора за предоставяне на услуги, служителят може да предяви иск за неизплатените му минимални възнаграждения както срещу работодателя, така и срещу това друго дружество или солидарно срещу двамата.

Срок за прилагане на новите правила
Законодателят е предвидил 30-дневен срок от влизане в сила на новите правила, в рамките на който работодателите трябва да изпълнят задълженията си, произтичащи от наредбата, по отношение на заварените случаи. Срокът изтича на 6 февруари 2017 г.

Междувременно работодателите следва да преразгледат всички настоящи и планирани командирования, за да се установи дали същите попадат в обхвата на новите правила. Препоръчително е да се ревизират и приложимите политики за командироване на служителите в рамките на една корпоративна група в съответствие с новите изисквания.