ОТНОСНО ПРОЕКТ НА КОНЦЕПТУАЛЕН МОДЕЛ НА ФАЗАТА НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Изх. №  05-02-2/ 08.01.2018 г.

ДО

Г-Н БИСЕР ПЕТКОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА 

КОПИЕ: Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Относно: Проект на Концептуален модел на фазата на изплащане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, Ваш № 61-431/21.12.2017 г.

С настоящото БСК представя становище и предложения по проекта на Концептуален модел на фазата на изплащане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, както следва:

1. Отчитаме необходимостта от спешни промени в режима на допълнителното задължително осигуряване в ППФ и УПФ, доколкото:
   • чл. 167, ал. 2 от КСО дава права на осигурените лица за ускорено изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост, пет години по-рано от достигането на общата пенсионна възраст за жени, родени през 1960г.;
   • налице са значителни дефекти, които правят невъзможно изплащането на пожизнена пенсия при запазване на паралелните права за наследяване /чл. 139, ал. 1, т. 1 и 3 на КСО/. Тези дефекти са допуснати още в първоначалния текст на чл. 139 от КСО, приет през 1999 г., които  не са отстранени с инициираните промени след 2003 г.
2. Законодателното уреждане на предложените решения в Концептуалния модел по неизбежност ще промени значително действащата пенсионно-осигурителна система и осигурително законодателство, като засяга не само допълнителното задължително пенсионно осигуряване, но и в не по-малка степен - ДОО. В тази връзка следва да бъдат решени паралелно два ключови проблема:
   • отстраняване на съществуващите дефекти на фазата на изплащане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване /несъвместимостта между правото на наследяемост и предоставяне на пожизнени пенсии/;
   • разрешаване на новите проблеми, свързани с т. нар. „право но избор“ на лица, осигуряващи се в УПФ, и финансиране на допълнителните разходи за ДОО от реализацията на това право.
3. Компетентни органи по разработване и внасяне на законопроекти с такъв характер следва да бъдат едновременно МТСП и МФ, доколкото чл. 32 от КСО дава категорични правомощия и задължава министъра на труда и социалната политика да „разработва, координира и провежда държавната политика по държавното обществено осигуряване“.
4. Подкрепяме еднократното или разсрочено изплащане на натрупаните средства по личните партиди на осигурените лица в УПФ, в случаите когато месечното плащане на изчислената пожизнена пенсия е по-малко от 20% от минималната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО /т. 1 от р. V на Концептуалния модел/. В същото време, получаването на наследяема пенсия като програмирани тегления по т. 2 от р. V на Концептуалния модел, или на пожизнена пенсия по т. 3, следва да зависи единствено от избора на осигуреното лице на вида на пенсионния договор с ПОД при придобиване на право на пенсия. Този избор не следва да зависи от размера на натрупаните средства по личните партиди, респективно - от дефинираните прагове между 20 % и 50% от месечното плащане, отнесени към минималния размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО.
5. Следва да се отчете също, че предложеният императивен регламент за изплащане на пожизнена ненаследяема пенсия /т. 3, р. V на Концептуалния модел/ е алтернатива на допълнителната част от дължимата пенсия за ОСВ от ДОО, при реализация на т. нар. „право на избор“ на лицата, осигурени в УПФ. В този случай, осигурените лица ще бъдат изправени пред избор, който зависи от отчитане освен на еднозначно определени условия, специфични за всеки конкретен случай /продължителност на осигуряването в УПФ, натрупан размер по партидите/, така и на много други трудно оценими параметри, вкл. на промени в т. нар. “консервативна“ инвестиционна стратегия на ПОД, инвестиционната среда, осигурителното законодателство и др., което изисква специфична компетентност, и преди всичко поемане на риск от името и за сметка на осигуреното лице.
6. В тази връзка, се налага допълнителна регламентация на правния статут и управление на средствата на Фонда за гарантиране на устойчивост на пенсионната система – т. нар. „Сребърен фонд“ /СФ/ като основен резерв на държавната пенсионна система. Необходимо е да се разшири неговата приходна база, да се прецизира реда за прехвърляне на средства към „Фонд Пенсии“ и „Фонд пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО. По такъв начин ще получат макар и частично решение проблемите, свързани с т. нар. „право на избор“ на осигурените лица в УПФ, както и финансирането на допълнителните разходи на ДОО от реализацията на тези права.
7. Необходимо е да се регламентират и осигурят редовни и по-значими постъпления в СФ, вкл. чрез регламентиране на следните допълнителни приходоизточници:
   • акумулиране на излишъците от такси, събирани от държавните институции над действителните разходи за предоставяне на съответните публични услуги;
   • целият размер на всички приходи от приватизация, а не само на частта, която е "отчетена по държавния бюджет";
   • възстановяване от държавния бюджет на отклонените постъпления към Държавната консолидационна компания ЕАД от приватизация на дялове и акции на държавни предприятия;
   • иницииране на активно управление на средствата на СФ, вкл. чрез сключване на споразумение между МФ и БНБ, доколкото до този момент не e сключен договор с първокласен международен мениджър на активи на външните финансови пазари, както предвижда действащото законодателство.
8. Предлагаме също да се обмислят и изготвят промени в законодателството за преструктуриране на СФ като агенция към МФ (или суверенен държавен фонд) за управление на финансовите активи на държавата, вкл. във връзка с активното управление на фискалния резерв и държавния дълг, в контекста на бъдещото присъединяване на Р България към еврозоната и излизане от системата на т. нар. Паричен съвет.

С УВАЖЕНИЕ,

БОЖИДАР ДАНЕВ
Изпълнителен председател