ПО-ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ И РЕФОРМИ В СОЦИАЛНАТА СФЕРА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И БАНКОВИЯ СЕКТОР ПРЕПОРЪЧВА СЪВЕТЪТ НА ЕС В ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ
Препоръки към България за реформи през 2018 и 2019 г. отправи Съветът на ЕС с документ, публикуван преди дни в Официалния вестник на ЕС. Документът е приет през м. юли 2018 г. и се отнася до Националната програма за реформи на България за 2018 г.
Съветът на ЕС припомня, че на 7 март 2018 г. Европейската комисия публикува доклад за България, в който заключи, че в страната са налице макроикономически дисбаланси, слабостите на финансовия сектор са съчетани с високо равнище на задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор, в условията на непълно адаптиране на пазара на труда.
„На 19 април 2018 г. България представи своята национална програма за реформи за 2018 г. и своята конвергентна програма за 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях“, се казва още в доклада на Съвета на ЕС.
Основните КОНСТАТАЦИИ на Съвета на ЕС към България са следните:
- Повишаването на ефикасността на фискалната политика е от първостепенно значение:
- Данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство се подобряват, но това се дължи повече на положителната икономическа перспектива, отколкото на подобряването на данъчната администрация и събирането на данъци. Ефикасността на публичните разходи в някои сектори е много ниска.
- Реформите в областта на управлението на публичните финанси са важни в това отношение и настоящите икономически и фискални условия са особено благоприятни за такива реформи.
- Икономическите показатели на държавните предприятия са слаби в сравнение с други държави от региона и в сравнение с частния сектор и това създава също несигурност и риск за публичните финанси, тъй като просрочените задължения на тези предприятия представляват условни пасиви. Като цяло корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство и не отговаря на международните стандарти. Освен това реформите в тази област са от голямо значение за стопанската среда.
- Стабилността на финансовия сектор продължи да се подобрява въпреки оставащите слабости:
- Равнището на необслужваните корпоративни заеми все още е високо, въпреки че те намаляха. Капиталовите буфери като цяло са подходящи, като по този начин се предоставя възможност за изчистване на счетоводния баланс.
- Беше постигнат значителен напредък в подобряването на надзора на финансовия сектор, но някои важни мерки все още трябва да бъдат изцяло изпълнени.
- Намаляването на оставащите рискове, свързани с експозициите към свързани лица, и подобряването на оценката на активите са от ключово значение за по-нататъшното укрепване на счетоводните баланси и засилването на устойчивостта на банките и застрахователните дружества.
- Неефективността на правната уредба на несъстоятелността забавя намаляването на задлъжнялостта на частния сектор и преструктурирането на необслужваните заеми:
- Процедурите са дълги и събираемостта е слаба.
- Все още липсват някои елементи, необходими за една функционираща нормативна уредба, по-специално правила за опрощаване на задълженията и за предоставяне на втори шанс на предприемачите в разумен срок след обявяване в несъстоятелност.
- Липсата на събиране на данни и подходящи инструменти за мониторинг не позволява оценка на ефективността нито на старите, нито на новите процедури, вкл. за преструктурирането на предприятия.
- Равнищата на недеклариран труд остават високи, което има сериозно отражение върху данъчните приходи, условията на труд и адекватността на доходите след пенсиониране:
- Неотдавна България предприе редица мерки за подобряване на положението. Те включват еднодневни трудови договори в селското стопанство, подобряване на сътрудничеството между данъчните органи и органите по труда и активизиране на усилията, за да се повиши осведомеността относно отрицателните последици за наетите лица. Тяхната ефективност ще зависи от действителното изпълнение. Ускоряването на прехода към официално декларираната икономика е от съществено значение за постигането на приобщаващ растеж и гарантиране на справедливи условия на труд за всички.
- Пазарът на труда се подобри, но все още има предизвикателства:
- Заетостта достигна равнището си от преди кризата, а безработицата е под средното равнище за Съюза.
- Положителното развитие на пазара на труда обаче не носи еднакви ползи за цялото население в трудоспособна възраст. Дълготрайно безработните лица, неактивните млади хора, ромите и хората, живеещи в по-бедни и селски райони, продължават да са изправени пред значителни трудности да навлязат или да се завърнат на пазара на труда.
- Застаряването и намаляването на населението, съчетани с коефициент на икономическа активност под средния за Съюза, водят до недостиг на работна сила и умения, което отслабва дългосрочните перспективи на икономиката.
- Следователно трябва да се обърне по-голямо внимание на повишаването на квалификацията и обучението. Участието на пазара на труда и пригодността за заетост могат да бъдат насърчавани чрез набор от ефективни информационни мерки, активни политики по заетостта и социални услуги.
- Неравенството в доходите и в достъпа до услуги (образование, здравеопазване и жилищно настаняване), както и рискът от изпадане в бедност или социално изключване са сред най-високите в Съюза.
- През 2016 г. две пети от населението е било изложено на риск от бедност или социално изключване, докато доходите на най-богатите 20 % от домакинствата са били почти осем пъти по-високи от доходите на най-бедните 20 %.
- Разходите за социална закрила са ниски, в това число за схемата на общия минимален доход, чийто обхват и адекватност са ограничени, и въздействието на тези разходи върху намаляването на бедността и неравенството е слабо.
- Липсва обективен механизъм за преразглеждане на нивото на обезщетенията.
- Въпреки наблюдаваното напоследък подобряване на адекватността на социалното подпомагане и на минималните пенсии, системата за социална закрила не предоставя достатъчна степен на подкрепа на най-уязвимите групи или групите в неравностойно положение, като например ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони.
- Предоставянето на социални услуги продължава да бъде слабо и тяхното интегриране в услугите на пазара на труда и другите услуги е непълно.
- Минималната работна заплата се определя без ясен и прозрачен механизъм, а делът на работниците на минимална работна заплата се е увеличил над два пъти през последните шест години:
- Липсата на такъв механизъм може да изложи на риск постигането на правилен баланс между целите на подпомагане на заетостта и конкурентоспособността и защитата на трудовите доходи. Това също така създава несигурност, която може да окаже отрицателно въздействие върху предсказуемостта на условията за стопанска дейност.
- Правителството представи предложения за механизъм за определяне на минималната работна заплата с цел отстраняване на този недостатък. Въпреки това няма съгласие между социалните партньори по този въпрос.
- В своята бюджетна прогноза правителството също така включи увеличения на минималната работна заплата до 2020 г.
- През 2018 г. България ратифицира Конвенцията относно определянето на минимална работна заплата на Международната организация на труда. Това би могло да бъде добра основа за определяне на обективен механизъм.
- Ограниченият достъп до здравеопазване, причинен от ниските публични разходи, неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване продължават да бъдат сериозни предизвикателства:
- Ниското равнище на публичните разходи трябва да се компенсира с високи частни разходи, главно под формата на преки плащания от страна на пациентите.
- Делът на българите без здравно осигуряване е голям в сравнение с дела в повечето държави членки.
- Различията в разпределението на лекари между отделните области и малкият брой медицински сестри продължават да са проблем. Положителен е фактът, че броят на лекарите, напускащи България, наскоро е спаднал.
- Следва да се използват мерки като националната здравна стратегия за справяне с тези слабости.
- Въпреки неотдавнашните мерки за модернизиране на системата на образованието, образователните резултати са ниски и силно повлияни от социално-икономическия статус.
- Децата от семейства в неравностойно положение, по-специално на роми, не се ползват с равни възможности.
- Високите нива на преждевременно напускане на училище имат отрицателни последици за бъдещата пригодност за заетост и резултатите на пазара на труда.
- Осигуряването на детски градини, училища и класове със смесено етническо население продължава да бъде предизвикателство за предоставянето на качествено приобщаващо общо образование.
- Реформата на учебната програма има за цел да подобри постиженията в образованието и цифровите умения. Въпреки това нивото на цифровите умения все още е сред най-ниските в Съюза и варира между отделните социално-икономически групи.
- Въпреки последните мерки, съответствието с пазара на труда на професионалното образование и обучение продължава да бъде недостатъчно.
- Реформата във висшето образование е в ход, но справянето с недостига на квалифицирана работна ръка е предизвикателство, предвид небалансираните профили на завършилите висше образование по сектори.
- Участието в образованието за възрастни е много ниско въпреки необходимостта от повишаване на уменията.
- В условията на ясно изразено застаряване сред учителите бяха започнати мерки за преодоляване на бъдещия недостиг. Въпреки последните подобрения програмите за подготовка на учители се нуждаят от допълнително укрепване.
- Много от мерките, включени в Националната стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки, бяха въведени. Въпреки това националните органи следва да положат повече усилия, за да се осигури ефективното им прилагане.
- Според деловите среди и неправителствените организации обществените поръчки като цяло са започнали да се подобряват. Въпреки това прозрачността и корупцията все още будят загриженост.
- Увеличеното използване на пряко възлагане на обществени поръчки и големият брой единични оферти биха могли да възпрепятстват значително прозрачността и ефективността на системата.
- В момента се извършва първата независима оценка на новите контролни функции на Агенцията по обществени поръчки. Ще бъдат необходими редовни актуализации, за да се гарантира по-нататъшното оптимизиране на контролните функции на агенцията.
- Останалите проблеми, свързани с административния капацитет, вкл. на общинско равнище, налагат по-нататъшни усилия за повишаване на професионализма и стандартизация и за сериозно обсъждане на възможностите, предлагани от централните органи за покупки.
- Окрупняването на търсенето би могло да подобри ефективността и да създаде икономии в системата за обществени поръчки в здравеопазването.
- Намирането на решение за избягване на забавянията, свързани с важни обществени проекти, все още изисква допълнително обмисляне.
- Структурните недостатъци и голямата разпокъсаност на системата на научноизследователските и развойни дейности и иновациите ограничават ползите от нея с оглед на производителността и растежа.
- Нискотехнологичните сегменти все още доминират производството, а иновациите са на ниско равнище.
- Равнището на публичните и на частните разходи занаучноизследователска и развойна дейност е особено ниско.
- Бавното провеждане на реформите възпрепятства прехода към система, ориентирана към иновациите.
- Въпреки че съществуват много университети и научноизследователски институти, само няколко от тях произвеждат висококачествени научни резултати.
- Търговската реализация на научните изследвания продължава да бъде основна слабост.
- Системата за финансиране на научноизследователската дейност се характеризира с липсата на конкурентни покани, международна оценка и обвързано с постигнатите резултати финансиране за научноизследователските институции.
- Публично-частното сътрудничество в областта на научноизследователската и развойна дейност е слабо. Водещата инициатива „София Тех Парк“ все още среща редица предизвикателства, вкл. неефективното и нестабилно управление, недостатъчно използваната научна инфраструктура и липсата на дългосрочен финансов ангажимент от правителството.
- Структурната трансформация, съчетана с ефективно управление и стабилно равнище на публичните ресурси за научни изследвания и иновации, може да постигне максимално въздействие върху производителността и растежа и може да подкрепи прехода на икономиката към дейности с по-висока добавена стойност в съответствие със стратегията за интелигентна специализация.
- Стопанската среда се нуждае от по-нататъшно подобрение.
- Въпреки че бяха приети редица реформи, прилагането им на практика изостава.
- Предприятията все още са загрижени относно корупцията, институционалните недостатъци и липсата на работна сила.
- Напредъкът на реформата на публичната администрация и електронното управление е бавен. Управлението в публичния сектор се нуждае от повече прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива. Освен това може да се доразработи ролята на социалния диалог, при необходимост с помощта на публичните органи.
- Недостатъците в инфраструктурата водят до ниска ефективност и резултатност на транспортния сектор.
- Пазарът на железопътния превоз страда от липса на ефективна конкуренция.
- Не са въведени добре насочени и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.
- През 2017 г. България продължи усилията си да реформира съдебната си система и за преодоляване на недостатъците в борбата с корупцията и организираната престъпност.
- Новите избори за Висшия съдебен съвет потвърдиха положителното въздействие на конституционните и законодателните реформи, проведени през 2015 и 2016 г.
- Бяха приети реформи на Наказателния кодекс, за да се подобри системата на наказателно преследване в случаите на корупция на високо равнище, и се обмислят допълнителни реформи.
- В началото на 2018 г. беше приет закон за създаване на нов единен антикорупционен орган за засилване на превенцията и възпирането на корупцията по високите етажи на властта.
- В рамките на Механизма за сътрудничество и проверка Комисията продължава да осъществява мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България. Ето защо тези области не са включени в специфичните препоръки за България, но са важни за развитието на положителна стопанска среда в България.
На база направените констатации, Съветът ПРЕПОРЪЧВА на България да предприеме следните действия през 2018 и 2019 г.:
- Да подобри събирането на данъците и ефикасността на публичните разходи, вкл. чрез ускоряване на мерките за намаляване на размера на неформалната икономика.
- Да модернизира рамката за корпоративно управление на държавните предприятия в съответствие с международните добри практики.
- Да предприеме последващи мерки, произтичащи от прегледите на финансовия сектор, и да изпълни плановете за действие в областта на надзора с цел да засили надзора и стабилността на сектора.
- Да осигури адекватна оценка на активите, вкл. банковите обезпечения, чрез подобряване на процесите на оценяване и одит.
- Да завърши реформата на правната уредба на несъстоятелността и да насърчава развитието на функциониращ вторичен пазар на необслужвани кредити.
- Да повиши пригодността за заетост на групите в неравностойно положение чрез повишаване на уменията и засилване на мерките за активизиране. Да подобри предоставянето на качествено приобщаващо общо образование, особено за ромите и други групи в неравностойно положение.
- Да подобри достъпа до здравни услуги, вкл. чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.
- Да въведе редовна и прозрачна схема за преглед на минималния доход и да подобри нейния обхват и адекватност.
Прочетено: 31373
