За увеличението на заплатите в бюджетния сектор с 10%, както и за исканото от КНСБ въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от clinica.bg потърсихме за коментар Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.

Това увеличение, което е обявено, за да бъде коментирано в детайли трябва да се види във варианта, който ще бъде получен заедно с проекта на бюджет за 2019 г. То може да бъде коментирано най-общо от гледна точка на бюджетната прогноза от април месец и заложените темпове на растеж, например на минималната работна заплата. Много пъти в предишни години сме отбелязвали, че се нуждаем от реформа в държавната администрация в бюджетната сфера и в обществения сектор в това число. 

По отношение на бюджетната сфера, 

става дума за заплащане на труда, обвързано с резултатите. То бе въведено през 2011 г. Тогава отпадна клас прослужено време за държавните служители, също така трябва да имаме предвид и очакваното развитие на цените и на общата производителност на труда. Това е един индикатор, който дава параметри от гледна точка на общото нарастване на доходите – частен сектор, обществен сектор и по-конкретно в бюджетната сфера. Ние можем да говорим за резултатност на отделния служител, на звеното, в което той работи – отдел, дирекция, както и за работата на цялото министерство. Ако говорим за централната администрация или за общинската администрация по-общият показател е ефективност. 

Ефикасност и ефективност са два отделни показатели
 

с различно съдържание, включително и по отношение на разходите за възнаграждения. Важно е все пак да отбележим, че държавната администарция в редица страни има един автоматизъм в растежа на заплатите или това е популярният у нас клас време. До 1951-ва година клас време е бил изплащан само на държавната администрация. От приемането на тогавашния Кодекс на труда това задължение пада върху всички наети лица без държавните служители за които той бе отменен през 2010-2011 г. Темата е много широка. 

Някъде между 9.8 % е заложеният ръст на 

минималната заплата от 510 лв. на 560 лв. Това е едно 10% увеличение. Ако погледнете ръста на цените и ръста на производителността на труда, ще се уверит, че предвиденият растеж на заплатите в бюджетната сфера изпреварва много очаквания ръст на производителността на труда. Тук не бих искал да влизам в политически коментари, но всички могат да се справят със статистиката от предишни години. Имаме ясно изразена тенденция в последните 15-20 и повече години, когато се предвиждат избори, без значение дали са парламентарни или общински, да имаме по-щедри бюджети, включително и по отношение на заплащането на труда в бюджетната сфера. 

Милиард за заплати на чиновниците, не е малко 

предвид, че има дублиращи се административни структури, както и едно изключително диференцирано заплащане. Има сфери и цели държавни инстутуции – изпълнителни агенции, в които заплащането е изключително ниско. Такива са например Агенцията по социално подпомагане (АСП), бюрата по труда. Нуждаем се от оптимизация на техния състав, но на фона на други държавни структури, в които има ръководители, които взимат заплата от 17 хиляди лева, която надвишава заплатата в пъти на президента и премиера, увеличение на заплатите е необходимо. Очевидно е, че има много въпроси, на които от години се чака отговор. 

Имаме нужда от повишаване ефективността 

на държавните разходи, оптимизиране състава на държавната администрация. В бюджетната сфера имаме много над 400 хиляди заети, като тук слагам и обществения сектор в държавното здравеопазване, и държавната образователна система. Около 100 хиляди са тези, които са заети в държавната и общинската администрация. Ако направим сравнение с това, което имахме преди 30-тина години, ще видим доста голям ръст на държавната администрация. Например в здравеопазването служителите навремето са били не повече от 300 – 400 души държавни чиновници. 

В момента имаме много на брой агенции

персонала на НЗОК, администрацията на министерството, както и много на брой териториални звена, свързани със здравеопазвавеното. Тук може много да се спекулира, че равнището на здравеопазване е много по-развито от това преди 30 години, както в положителен, така и в отрицателен аспект. Мисля, че обществените очаквания, в това число и тези на бизнеса са за едно по-разумно и балансирано управление и реорганизация на държавната администрация и на начина на заплащане. Провеждат се срещи и по отношение на приемането на механизъм за определянето на минималната работна заплата. Сегашният изцяло не съответства като практика вкл. на препокриете на Европейската комисия, тъй като през бюджетната тригодишна прогноза, която не се обсъжда в НСТС се залагат едни числа, които след това се официализират с постановление на Министерски съвет. 

Относно искането за въвеждането на 

необлагаем минимум, мнението ми е негативно. Следва да се проучи практиката на други страни при прилагането на семейното подоходно облагане. Същевременно всички по-радикални промени в данъчното законодателство следва да бъдат въведени след внимателна подготовка, но преди присъединяването към Еврозоната.

Прочетено: 3854