От: Асоциацията на месопреработвателите в България

Бул. "Шипченски проход" бл. 240, вх. А

Гр. София 1111

 

 

ОТНОСНО: 

БЕЛЕЖКИ ЗА ОТРАЖЕНИЕТО ВЪРХУ БИЗНЕСА В РБ НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПРЕКЛУЗИВНИТЕ СРОКОВЕ В АДМИНИСТРАТИВНИТЕ И СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ ПО ПРОЕКТА ЗА НОВ ЗМГО И ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА МАРКИ И ФИРМЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ В ЧЛ.13, АЛ.2, Т.4 ОТ ПРОЕКТА ЗА ЗМГО

 

1. Относно въведените крайни, т.нар. преклузивни срокове в процедурите по възражение срещу регистрацията, искане за отмяна или заличаване регистрацията на марка. 

Бизнесът в РБ следи изключително заинтересовано предложението за нов Закон за марките и географските означения. 

В проекта за нов ЗМГО са въведени срокове за становища и представяне на доказателства, които срокове, ако бъдат пропуснати, лицата – заявители и маркопритежатели окончателно губят възможност за реакция както пред ПВ, така и пред съда. Това са така наречените преклузивни срокове. Досега сроковете за реакция и становища пред ПВ и съда бяха инстурктивни, тоест можехме да реагираме на искания за заличаване, отмяна на регистрацията на марки и прочие както в предоставения ни срок, така и в разумен момент в съответната процедура в ПВ и в съда. 

Считаме, че новите преклузивни срокове ще навредят в значителна степен на издаването на законосъобразни актове от ПВ, както и на възможностите ни за реакция срещу такива актове в съда. По същество, съдът отпада като орган, пред който могат да се представят доказателства. Това дава възможност неоснователни твърдения и неправилни решения на ПВ да бъдат решаващи относно съществуването и правата върху нашите марки. 

Неоснователната атака срещу, респективно погрешното и неоснователно недопускане до регистрация или анулиране регистрацията на марков знак, наименование, лого, може да има изключително тежки последици върху една търговска и производствена дейност, дори върху една цяла индустрия, които често се базират на разпознаваемостта и наложеността на марката и знака. 

Практиката ни показва, че често намирането, събирането и представянето на доказателства е свързано с логистика, архиви, личен състав, контрагенти, държавни органи и пр., като поради това не винаги можем да представим доказателствата при първата ни предоставена от ПВ възможност. Със сегашните промени първата възможност за представяне на доказателства по същество ще е и последна. 

Ето защо решително и категорично се противопоставяме срещу въвеждането на преклузивни срокове в административното и съдебното производства в ЗМГО.

Въвеждането на преклузивните срокове няма връзка с имплементирането на Директива 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2015г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Мотивът за въвеждането им е оптимизация на административния процес и скъсяване на сроковете за провеждането му. Практиката показва, обаче, че не представянето на доказателствата в ПВ бави процедурите, а мудността на самото Ведомство при постановяване на решенията му след постъпването на последния доказателствен материал по преписката. 

2. Относно въвеждането на противопоставяне на марки и фирмени наименования в чл.13, ал.2, т.4 от проекта за ЗМГО. 

Не приемаме и сегашната редакция на чл.13, ал.2, т.4 от проекта за ЗМГО, според която използването на марката като фирма или част от фирмено наименование е обстоятелство, което маркопритежателят може да се забранява. Тоест притежател на марка ще може да забранява на всеки търговец да използва фирменото си наименование, ако то съдържа марката. 

Тази проекторазпоредба следва да се измени, като се уточни, че използването на фирмено наименование е недопустимо тогава, когато то се състои от или съдържа чужда марка и самото то – фирменото наименование, се използва като марка. В този смисъл е практиката на ВКС относно връзката марка – фирмено наименование. 

Съответно следва да се промени и чл.16, т.1, като се премахне записа „когато третото лице е физическо лице“.

Макар предложената разпоредба на чл.13, ал.2, т.4 ЗМГО да е във връзка с имплементирането на

Директивата, то не следва Директивата да бъде просто преписана в тази й част. Разпоредбата относно марките и фирмените наименования следва да се разпише, отчитайки досегашните обществени отношения в материята, практиката на съда и негативните последици, което ще има новата норма. 

Те се състоят в това, че макар марките и фирмите да имат различни функции и цели – марките да отличават стоките и услугите на лицата, а фирмите – да отличават самите юридически лица едно от друго, ще се достигне до с нищо неоправданата възможност маркопритежател да забранява на търговец да обозначава себе си върху стоките и във връзка с услугите си, макар фирменото наименование да е изписано с малки букви с чисто информативна цел. Това би било абсурд с тежки последици за бизнеса. 

Ще могат и да се налагат имуществени санкции от ПВ и от съда когато една фирма се състои от или съдържа регистрирана марка в себе си, без да се прави разлика дали конкретното използване на фирмата може да отличи стоки и услуги на едно лице от тези на друго, тоест дали фирмата се използва като марков знак. 

С настоящото предложение настояваме нашата бележка да бъде обсъдена и се надяваме да бъде възприета.

 

 С уважение:

Атанас Урджанов

ПРЕДСЕДАТЕЛ на УС        

Асоциацията на месопреработвателите в България

Прочетено: 1759