Изх. № 05-02-17/06.02.2020 г.

 

ДО

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

       

Относно: Първа фаза на консултации с европейските социални партньори в съответствие с чл. 154 от ДФЕС за справяне с предизвикателствата свързани със справедливите минимални заплати

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

БСК представя следната позиция във връзка с европейския дебат за справедливи минимални работни заплати и Ваше писмо № 61-37 от 28.01.2020 г.

Европейският документ "Първа фаза на консултации със социалните партньори съгласно чл. 154 от ДФЕС относно евентуални действия за справяне с предизвикателствата, свързани със справедливи минимални работни заплати“ е консултативен документ, целящ изясняване на необходимостта от предприемане на законодателни инициативи на ниво ЕС, видът на евентуалния акт, а при необходимост (при евентуално задействане на втора консултативна фаза) и представяне на становища по неговото основно съдържание.

По отношение на първият зададен въпрос считаме, че представеният анализ на ЕК и сравнителни статистически данни дават обективна и сравнително пълна картина за съществуващите различия между държавите-членки на ЕС по отношение на минималната работна заплата (МРЗ), вкл. адекватност на размера, покритие, обхват на отделните категории лица наети по трудово правоотношение, участие на социалните партньори, прилагани механизми, критерии и други значими аспекти.

Обръщаме внимание, че независимо от тиражираните твърдения в медиите и многократно изразявани официални позиции, според консултативния документ, България е в първите три места по достигнато относително равнище от над 60% на МРЗ спрямо медианната работна заплата през 2018 г. (фиг. 3 в цитирания документ).

Същевременно, следва да бъде подчертан общият принцип, че МРЗ представлява възнаграждение за извършена работа по действащи пазарни или близки до тях цени - принцип, който е отразен в Конституцията на Р България, както и в ратифицираната от страната ни Конвенция 131 на МОТ. МРЗ отразява достигнатото равнище на производителност и принос към добавената стойност, като по това се отличава от схемите за минимален социален доход, които са свързани със социалното подпомагане и услуги, и отчитат социалното положение и размер на домакинствата на отделните работници и техните семейства. Пак в тази връзка, равнището на МРЗ в отделните държави-членки на ЕС следва да бъде оценявано във връзка с други допълнителни социални и трудови доплащания, данъчни и осигурителни задължения и/или преференции, имащи отношение към нейния краен нетен размер.

По отношение на вторият зададен въпрос, БСК изразява позицията, че поради прякото и недвусмислено действие на чл. 153 (5) от ДФЕС, значителни разлики и наследени традиции в отделните държави-членки, ЕК няма преки компетенции, възможности и правомощия за пряка намеса при определяне на размера на МРЗ в отделните държави-членки. Възприемането на обратна позиция и търсенето на възможности за заобикаляне на споменатата категорична забрана би представлявало недопустима пряка намеса в упражняването на съответните компетенции и правомощия на отделните държави-членки на ЕС, в автономията на социалните партньори на национално равнище, при това в нарушение на фундаменталния принцип на свобода на колективното трудово договаряне, регламентиран в приложими и ратифицирани конвенции на МОТ.

В същото време, мониторингът по изпълнението на Европейския стълб на социалните права, вкл. на неговия шести принцип, засягащ работните заплати, е приложим подходящ съвременен инструмент, вкл. за използване на т. нар. бенчмарк показатели за набиране, обработка и публикуване на допълнителни данни на национално и европейско ниво. Те могат да служат за адекватно проследяване на конвергенцията в работните заплати, в т.ч. на МРЗ във връзка с конкурентоспособността, производителността, подържането на висока заетост (в т.ч. на уязвимите групи), равнището и мястото в глобалните вериги на стойността на отделните държави-членки на ЕС.

В конкретен план, БСК намира за необходимо Евростат да публикува ежегодно данни за достигнатото равнище и размер на медианната работна заплата по държави-членки и на ниво ЕС, на средната работна заплата по държави-членки и общо за ЕС (общо и на ниво бизнес икономика) и др.

В национален контекст е необходимо да отбележим отново необходимостта от въвеждане на ясен, прозрачен, обективен механизъм, критерии и методология за определяне на МРЗ, в съответствие с императивните принципи и изисквания на ратифицираната от Р България Конвенция 131 на МОТ, в сила от началото на 2019 г.

По отношение на третия зададен въпрос, приемаме за нерационално и неправомерно инициирането на нови отделни преговори между европейските социални партньори, в съответствие с чл. 155 на ДФЕС, доколкото значителна част от въпросите за консултиране на МРЗ в отделните държави-членки на ЕС излизат извън правомощията както на ЕК, така и на европейските социални партньори.

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

Прочетено: 1477