ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., сигн. 054-01-34/27.04.2020 г., внесен от н.п. Валери Симеонов, Християн Митев, Валентин Касабов

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Във връзка с внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗИД ЗМДВИП) сигн. 054-01-34/27.04.2020 г., внесен от н.п. Валери Симеонов, Християн Митев, Валентин Касабов, Българска стопанска камара изразява следното становище.

Предложенията за мерки, които да се прилагат по времето на действие на ЗМДВИП, са до голяма степен лишени от смисъл, доколкото обществото и бизнесът имат своите разумни очаквания срокът на извънредното положение да не бъде допълнително удължаван. Такава е тенденцията във всички държави-членки на Европейския съюз. Такава е и препоръката на Европейската комисия в нейно Съобщение от 15.04.2020 г. за Съвместна европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19[1]: „Извънредните положения от общ характер, даващи изключителни правомощия на правителствата, следва да бъдат заменени с по-целенасочени действия от тяхна страна в съответствие с предвиденото в конституциите им. Това ще гарантира демократичната отчетност и прозрачността на предприетите мерки и широкото им приемане от страна на обществеността, както и гарантирането на основните права и зачитането на принципите на върховенството на закона“ .

От самото начало на извънредното положение Българската стопанска камара апелира за създаване на Икономически съвет, в рамките на който да бъдат обсъждани мерки, необходими както за непосредствено смекчаване на социално-икономическите последствия от наложените противоепидемични мерки, така и такива, които да се прилагат в средносрочен план, насочени към плавно възстановяване на икономиката. Безспорна е необходимостта от мерки за запазване на заетостта и осигуряване на ликвидни средства за най-тежко засегнатите икономически оператори и след отмяна на извънредното положение. Ето защо считаме, че тези мерки следва да бъдат предприети не в условията на извънредно, а на действащото законодателство, чрез използване на утвърдените механизми за тристранно сътрудничество (в т.ч. Национален съвет за насърчаване на заетостта, Национален съвет по туризъм, Национален съвет по условията на труд, Национален съвет за тристранно сътрудничество, Национален икономически съвет и др.).Необходимо е прилагане на цялостен и систематичен подход за подкрепа на засегнатите сектори.

Следва да се обсъди целесъобразността, а и законосъобразността мерките за насърчаване на заетостта да продължават да бъдат финансирани от фонд „Безработица“, доколкото философията на общественото осигуряване на съвършено различна. Обръщаме внимание, че Кодексът за социално осигуряване предвижда средствата от фонд "Безработица" да се разходват и трансферират за изплащане на обезщетения за безработица (чл. 26б), като право на обезщетение имат осигурените за този риск лица (чл. 13б), а не техните осигурители. Същевременно, има действащ Закон за насърчаване на заетостта, уреждащ обществените отношения при насърчаването и запазването на заетостта, както и мерките за финансиране на активните политики по заетостта.

Предложенията за изменение и допълнение на ЗМДВИП повдигат редица въпроси:

1. По §2, предложение за нов чл. 26

Мярката „60/0“ като концептуален модел, е предложение, зад което застанаха четирите работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)[2]. Същевременно, предложението предвижда непропорционално голям ангажимент на работодателя - запазване на заетост за 1 година (при силно изразена сезонност в сектора) срещу 60 на сто подкрепа на възнагражденията за 3 месеца. В допълнение, мярката поставя в неравностойно положение останалите сектори от икономиката. Налице е и колизия с условията на действащата понастоящем мярка 60/40, където предприятията от сектор туризъм, хотелиерство и ресторантьорство също са допустими, а някои от тях, вече са получили и подкрепа. Не е предвидена демаркация на помощта между двете мерки.

2. По §2, предложение за нов чл. 27

Предложението за предоставяне на ваучери следва да бъде подкрепено като такова. Не споделяме обаче механизма, чрез който да се реализира на практика. Мярката следва да се уреди в рамките на действащото законодателство извън рамките на извънредното положение, след обсъждане със социалните партньори и заинтересувани страни в сектор „Туризъм“. При това, мярката трябва да е в рамките на цялостен план за стартиране на сезона, в т.ч. и необходими условия на труд, санитаро-хигиенни норми и пр.

Предложението, министърът на туризма да издаде наредба на основание на ЗМДВИП, и то в едномесечен срок след евентуално приемане на ЗИД на ЗМДВИП, подкопава нормативно възможността подобна мярка да бъде реално приложена, в случай че срокът на извънредното положение не бъде удължен, тъй като наредбата би останала без валидно правно основание, доколкото съгласно чл. 13, ал. 1 на Закона за нормативните актове, „актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.“

Не става ясно и кои са източниците на финансиране на тази мярка и каква е връзката с внесените вноски във фонд „Пенсии“. Искрено се надяваме идеята на вносителите да не предвижда финансирането на ваучери да става със средства от фонд „Пенсии“. От друга страна, означава ли това изискване, че от мярката са изключени лица, които вече са упражнили правото си на пенсия?

3. Недоумение буди и предложението за нов чл. 28, съгласно който концесионерите или наемателите на морски плаж се задължават да предоставят безвъзмездно на посетителите на плажа плажни принадлежности до 31.12.2020 г. В замяна на това задължение, концедентът (съответно наемодателят) намалява дължимото възнаграждение с 50% за периода от евентуално влизане в сила на ЗИД на ЗМДВИП до 31.12.2020 г. Тази мярка е изключително приемлива за посетителите на плажове, но не и за тези които ги стопанисват, тъй като ще бъдат лишени от възможността да генерират приходи, но ще запазят задълженията си за разходи по почистване на плажовете и осигуряване на безопасността на плажуващите, както и задължението за заплащане на концесионно/наемно възнаграждение, макар и в намален размер.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Апелираме за прагматизъм, разум и плавно възобновяване на нормалния ритъм на законодателния процес, в рамките, заложени от Конституцията на Република България и утвърдените механизми за диалог и тристранно сътрудничество.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

_______________

[1] https://ec.europa.eu/info/files/communication-european-roadmap-lifting-coronavirus-containment-measures_en

[2] внесено в Народното събрание с вх. № КП-006-01-2/04.04.2020 г.