ДОГОВАРЯНЕТО НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД ДА Е НА НИВО ПРЕДПРИЯТИЕ
Работещите ще могат да полагат вместо до 150 до 300 часа извънреден труд – двойно повече от сега, реши парламентът, приемайки на второ четене промени в Кодекса на труда. Депутатите гласуваха още и изменения в сумираното изчисляване на работното време, като то няма да е повсеместно, както се практикува сега, а по отрасли, които ще бъдат определени с последваща наредба. Има ли подводни камъни в промените и в какво се изразяват те попитахме Жасмина Саръиванова. Тя е директор "Защита на работодателските интереси" в Българската стопанска камара (БСК). От БСК още в началото на 2019 г. предложихме промени за пълна промяна в Кодекса на труда. Ние представихме нашите предложения, като част от тях бяха и промени, свързани с уредбата на извънредния труд.
Ние настояваме за отпадане на генерална забрана за полагането му, която буквално възпроизвежда аналогичен текст от КТ от 1951 година. От своя страна, той възпроизвежда още по-стари закони. Ние намираме, че тази забрана възпрепятства нормалното планиране, отчитане и заплащане на работното време в организацията на труда в предприятията, като по този начин се накърнява и реализацията на основни трудови права на работниците и служителите.
Многократно сме давали житейски примери за това, че ако един човек иска да работи допълнителни часове при своя собствен работодател при когото е основният му трудов договор, той няма това право на основание дейстащата законова уредба. За да намери друга работа, той например трябва да се лиши от няколко часа от личния си живот и да работи на друго място, което може да се намира на другия край на града. Това е загуба на ресурс от свободно време и разходи за транспорт. Това е сам един от примерите, които могат да се дадат в подкрепа на нашето предложение за отмяната на съществуващата генерална забрана. Проектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда беше разгледана и в работни групи към Министеството на труда и социалната политика, в които участахме и ние, социалните партньори.
Там сме излагали мотивите, за които говорих. Когато става въпрос за увеличаване на часовете извънреден труд от 150 на 300 в рамките на година, от БСК намираме, че договарянето следва да е възможно и с колективен трудов договор на ниво предпиятие, а не само на ниво отрасъл и бранш по реда на член 51а от Кодекса на труда. Ние продължаваме да поддържаме предложенията си. Надяваме се, че разговорите ще продължат и нашите предложения ще бъдам изслушани в бъдеще. Всички неща, свързани с работното време следва да бъдат разглеждани заедно. Такъв елемент за разглеждане е и сумарното отчитане на работното време. Когато разглеждаме промени в КТ, трябва да имаме предвид и подзаконовите нормативни актове, каквато е Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Разглеждането на тази материя на парче създава възможност за противоречия.
БСК излезе с предложение периодът на изчисляване на сумарното работо време до 12 месеца да може да бъде определян, освен с браншови колективен трудов договор, и с колективен трудов договор на ниво предприятие, като браншовете и отраслите, които могат да го прилагат, да бъдат посочени в Кодекса на труда, а не с наредба. Това наше предложение ние изпратихме в Министерството на труда и социалната политика още в началото на годината. Ние продължаваме да поддържаме нашите предложения.
Целта е от направените промени в полагането на извънредния труд резултатите да бъдат положителни за страните по тудовото взаимотношение. Надяваме се разговорът да продължи и да бъдем изслушани в бъдеще.
