РУМЕН РАДЕВ НАЛОЖИ ВЕТО НА "БЪРЗАТА ПИСТА" ЗА ГОЛЕМИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ

Темата накратко

• Президентът вижда сериозни проблеми в новите текстове на Закона за насърчаване на инвестициите и закона за околната среда, включително и противоконституционност.
• Радев атакува съкратените срокове за произнасяне на администрацията, въвеждането на мълчаливото съгласие, ограничения съдебен контрол, новите правомощия на публичните предприятия.
• Ветото може да бъде преодоляно, но са необходими 121 гласа за това, а още не е ясно кога ще влезе в парламента.

Президентът Румен Радев наложи с обстойни мотиви вето на седем параграфа от промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда. С тях парламентът създава "бърза писта" за инвестиционни проекти въпреки съпротивата на граждански и екоорганизации. Както обичайно, президентът заявява, че подкрепя обявените цели на закона - да се създадат условия за бързо и качествено изграждане на обекти със стратегическа важност за развитието на страната. Това обаче не трябва да става за сметка на уронване на ценности от конституционен порядък, каквито са защитата на здравословна околна среда и достъпът до правосъдие, казва президентът.

Ако в законите има пречки за бързо реализиране на стратегически проекти, промените в тях трябва да се правят едва след като се направи оценка на съществуващите текстове, сочи Румен Радев. (Пълните мотиви на президента може да видите тук.)

"Вместо това под предлог за ускоряване на изграждането на такива обекти, и то в разрез с принципите на прозрачност и публичност на законодателния процес, в Народното събрание периодично се прокарват еднотипни и спорни изменения, които накърняват конституционните права на гражданите", се казва в мотивите към ветото.

• Спорните промени по ОВОС в Закона за насърчаване на инвестициите бяха приети по бързата писта
• Бърза "зелена" писта за АЕЦ, кариери и магистрали предлагат от ГЕРБ и ДПС

Любопитно е как ще реагира парламентът, който се разпусна във ваканция заради изборите, но за утрешния ден, вторник, има насрочено извънредно заседание. По принцип ветото би могло де се включи още в утрешното заседание, но въпросът е дали в новата обстановка ще се събере мнозинство за отхвърлянето му, още повече че за преодоляване на президентското вето са необходими поне 121 гласа - повече от половината от всички народни представители. При второто четене на закона късно през нощта на 19 април, извънредното вкарване на тази точка в дневния ред мина само с един глас - 95 на 96 гласа, а проблемните текстове минаха с нищожно мнозинство, и то при отсъствието на 16 депутати от "Продължаваме промяната" и напускането на депутати от БСП. В този смисъл неясно е как биха се развили нещата в пленарната зала при гласуването на ветото.

Илюстрация на порочни практики Този закон е илюстрация на порочните начини, по които се приема лобистко законодателство в българския парламент - с прокарани текстове преди второто четене, без сериозни мотиви или въобще без мотиви, нямащи нищо общо с първоначалните текстове. Първоначалният законопроект е внесен от Министерския съвет и цели въвеждане на европейско законодателство и премахване на административни пречки пред инвестициите. Проблемните текстове в него, които президентът оспорва, бяха вкарани преди второто четене на закона в две отделни предложения на депутати от ГЕРБ и СДС, сред които Делян Добрев, Жечо Станков, Десислава Трифонова, Станислав Анастасов, Хамид Хамид и др.

С тях се въведоха няколко типа промени. Прие се, че публични предприятия ще могат да извършват продажба, замяна или да учредяват възмездно ограничено вещно право върху имоти без търг или конкурс за приоритетни инвестиционни проекти на цени, по-ниски от пазарните, но не по-ниски от данъчната оценка на имота.

Съкратиха се наполовина сроковете за произнасяне по заявления за инвестиции и по екооценките на приоритетни инвестиционни проекти, въпреки че това често са изключително сложни обекти. Въведе се мълчаливото съгласие при забавяне на произнасянето по екооценките. Сроковете на действие на старите решения по ОВОС за приоритетни проекти пък се удължават с десет години заедно с ред други облекчения в процедурата. Отново се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на екооценки на стратегически обекти и обекти с национално значение.

Според президента прилагането на тези текстове би довело до намаляване на нивото на отговорност на администрацията за защита на живота и здравето на хората при изпълнението на мащабни проекти. Това застрашава конституционно гарантираното право на българските граждани на здравословна околна среда. Той оспорва текстовете както по същество, така и с оглед на нарушаването на законодателната процедура, при което оспорваните текстове са приети на практика само с едно гласуване, тъй като са предложени преди второто четене на закона и без връзка с първоначалните предложения. На места в мотивите президентът подсказва, че вижда основания да сезира и Конституционния съд (КС) за противоконституционност на отделни текстове.

Няма гаранции срещу злоупотреба с имоти и права на публични предприятия Създадената нова възможност за публичните предприятия да се разпореждат с недвижими имоти не предоставя никакви гаранции срещу злоупотреба, казва президентът.

Законът дава възможност на всички публични предприятия по искане на инвеститор със сертификат за клас инвестиция да извършват продажба, замяна или да учредяват безвъзмездно ограничено вещно право върху имоти без търг или конкурс, както и на цени, по-ниски от пазарните, но не по-ниски от данъчната оценка на имота. Към момента това е възможно само за еднолични дружества с държавно или общинско участие, както и за търговски дружества, чийто капитал е собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие. На следващо място се позволява на всички публични предприятия да стават съучредители за образуване на търговско дружество чрез пряко договаряне с инвеститор. Понастоящем тази възможност е предвидена само за еднолични дружества с държавно или общинско участие и за бюджетните предприятия.

Годишният обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2021 г. включва 265 публични предприятия, в които държавата упражнява доминиращо влияние чрез различни министерства и холдингови структури, сочи президентът. Те са от съществено значение за икономиката на страната и са водещи в ключови сектори като енергетика, здравеопазване, транспорт, ВиК и други и разполагат със значителен брой недвижими имоти.

Промяната дава възможност вече специални дружества, които не са точно държавни предприятия по Търговския закон също да влязат и да се извършват сделки с техните имоти, като се продават на данъчна оценка, обясни екологът и бивш заместник-министър на околната среда и водите Тома Белев. Това касае държавните горски предприятия, с което на практика се продължават скандалните заменки.

Съкратените срокове за произнасяне водят до неефективност на процедурата

"Съкращаването на сроковете за действие на администрацията по определени инвестиционни проекти и въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие представлява риск за качеството на извършваните оценки, а оттам и за цялостната ефективност на превантивните процедури. Съществува реална възможност компетентните органи да се окажат в обективна невъзможност да се произнесат в новия съкратен срок. Това, съчетано с въвеждането на принципа за мълчаливо съгласие, напълно ще отстрани ключови органи от процеса на вземане на решение", смята държавният глава. Въвеждането на законова презумпция за мълчаливо съгласие при непроизнасяне на органа в срок е в разрез с духа и принципите на екологичното законодателство, според които анализът дали определена дейност уврежда компоненти на околната среда следва да е винаги мотивиран.

Ограничаването на достъпа до съд за екооценки е недопустимо

"Недопустимо е именно по въпроса за околната среда да бъдат въвеждани изключения от общия принцип за двуинстанционния съдебен контрол върху административните актове." Така президентът коментира поредния опит да се ограничи само до една съдебна инстанция контролът върху екооценките при обекти с национално значение и от стратегическа важност. Грижата за околната среда е сред основните начала на Конституцията и така се гарантира правото на живот и се защитава здравето на гражданите.

Втората съдебна инстанция за екооценките на големите проекти беше премахната през 2017 г. от ГЕРБ, през 2022 г. уж бе върната, но за след 1 юли 2024 г. В този смисъл съдебният контрол по тези дела отдавна е сериозен проблем за управляващите.

• Мнозинството върна втората съдебна инстанция за ОВОС, но тя ще влезе в сила след две години
• Срамният провал на управляващите с втората инстанция за екооценките
• Правен капан за екооценките

Правото на здравословна и благоприятна околна среда се намира в неразривна връзка с правото на съдебна защита, казва президентът. То несъмнено включва както произнасяне на независим съд по законността на решенията на административните органи, така и възможност засегнатите страни да активират съдебния надзор над законността на издаваните първоинстанционни съдебни решения.

За удължаването на срока на действие на решенията по ОВОС

Противоконституционно е и удължаването на срока на правно действие на определени решения на администрацията по ЗООС от пет на 10 години, смята президентът. Тези разпоредби имат обратно действие и засягат принципа на разделението на властите. Забраната за обратното действие на законите е конституционен принцип, който се съдържа в самото понятие за правова държава, а в случая промяната е и немотивирана.

Правомощие на Министерския съвет е да определя обектите от стратегическа важност

С промените се дава възможност Народното събрание да определя с решение даден проект за обект със стратегическа важност. Президентът смята, че така законът възлага на Народното събрание компетентност, която е конституционно запазена за правителството, което означава, че и тук Радевт вижда аргумент за противоконституционност. "Парламентарната практика от последните години показва, че в не един или два случая правомощието на Народното събрание да се произнася по определени въпроси с решения се използва за разтоварване на правителството от отговорност, а това е недопустимо от гледна точка на конституционните принципи за разделение на властите, за правова и демократична държава", казва президентът и се позовава на Решение №4/2008 г. на КС, в което за пореден път се сочи: "Изземването от страна на Народното събрание на конституционни функции, които принадлежат на Министерски съвет, е нарушение на принципа на разделение на властите, на принципа на правовата държава и на върховенството на Конституцията."

Гражданският сектор и бизнесът подкрепят ветото на президента

Междувременно коалиция "За да остане природа в България" и гражданската инициатива "Зелени закони" обявиха, че мотивите в президентското вето са изключително силни. Те напълно отразяват представените аргументи в гражданските писма и петиции срещу приетите преди седмица от ГЕРБ, ДПС и ИТН поправки в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), а с преходни разпоредби и в още три закона - Закона за опазване на околната среда, Закона за устройство на територията и Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

Въпросните промени имат за цел осигуряване на "бърза писта" за най-опасните за хората и природата и с най-голям корупционен риск инвестиционни проекти в държавата (вкл. магистрали, АЕЦ, ТЕЦ, заводи и депа за отпадъци, кариери, газопроводи и т.н.), но не чрез увеличаване капацитета на държавните институции, а чрез елиминиране на екологичните и устройствените процедури по ЗООС и ЗУТ, както и чрез незаконна държавна помощ за инвеститорите. Скритата цел е по-бързото и безпроблемно усвояване на бюджетните и евросредствата за тези проекти от приближени на партиите фирми, коментират от коалицията.

Президентското вето защитава икономиката и финансовия интерес на държавата, защото с връщането на ЗНИ за ново обсъждане и прегласуване се избягва рискът от нова наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на редица регламенти и директиви, допълват от "Зелени закони". Така се избягва и рискът от спиране на европейското финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост за всички национални проекти, които тези промени засягат.

Бизнесът също подкрепя ветото на президента. Това коментира за "Капитал" Илиана Павлова, директор Център "Чиста индустрия" към Българската стопанска камара. Промените трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане и да са конкретно предложение в Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство на територията.

За съжаление през целия този скандал за вкарването на тези промени така и не стана ясна позицията на Министерството на околната среда и водите. Ековедомството може би "умишлено" мълчи, а министърът Петър Димитров като директор на Басейнова дирекция и с дълъг опит би могъл да излезе с официална позиция по така изготвените и внесени набързо промени, което досега не се е случило, а "Капитал" още очаква отговор на своите въпроси до министерството.

Законът може да бъде приет до края на работата на настоящото Народно събрание, което ще бъде поредно безобразие и ако това се случи, ще има протести пред Народното събрание, коментира Тома Белев за "Капитал".