БАСЗЗ СЪС СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) излезе със Становище относно съществуващите проблеми, предизвикани от прилагането на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба. Касаещи принудителното отчуждаване и учредяване на сервитути на земеделски имоти и нарушаващи правата на собствениците на земеделски земи в Република България.

В документа БАСЗЗ напомня, че по данни от окончателните резултати за заетостта и използването на територията на България (МЗм 2021), площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. е 5 227 350 ха (52 273 500 дка), което представлява около 47,1% от територията на страната. Обработваемите земи (площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите) през 2021 г. заемат 3 486 748 ха (34 867 480 дка) или 69,1% от използваната земеделска площ. Необработвани земи са тези, които не се включват в сеитбообращението и не са използвани за земеделско производство повече от две години. По данни от аграрния доклад на МЗм (2021) през 2020 г. необработваните земи заемат около 1,63% от площта на страната.

"Възстановяването на земеделската земя в реални граници доведе до раздробяването ѝ, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди (по неофициални данни), собственост на всички български граждани (в качеството им на собственици или наследници на собственици)", се казва в становището.

Според БАСЗЗ, "за да се осигури устойчиво  развитие на селското стопанство в Република България, следва да се отдели специално внимание на въпросите по планиране и управление на поземлените ресурси, най-важният от които е земята със земеделско предназначение. В светлината на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) най-важния аспект, на който следва да се обърне внимание, е осигуряването  на достатъчно гаранции за защита правата на собственост, сигурност на земеползването и подпомагане създаването на ефективно, пазарно ориентирано земеделие".

Становището е изпратено до Председателя на Комисията по земеделие, храни и гори при 48-то НС, Министъра на земеделието, Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на правосъдието, с копие до Омбудсмана на РБ. В писмото се настоява за среща с отговорните институции, в рамките на която да бъдат обсъдени следните възможности:

• да се създаде законова възможност при разминаване в площите след преобразуването на КВС в КККР, собствениците на земеделски земи да получават официално информация за извършената промяна и съответно да имат право да обжалват издадената заповед;
• да се създаде законов регламент при промяната в начина на трайно ползване на имотите, при който след преобразуването на КВС в КККР те променят първоначалното си НТП от един в друг вид, собственикът да бъде информиран задължително за промяната и да има право да се запознае с необходимостта от тази промяна;
• да се създаде законов механизъм за обезщетяване на засегнатите собственици за отстраняването на „явни фактически грешки” при изработването на парцеларните планове за инфраструктурните проекти, вкл. около линейните обекти на техническата инфраструктура – пътища, железопътни линии, канали, електропроводи и др.
• при отчуждаване на частни земеделски имоти за обществени нужди и проекти от общонационално или регионално значение да се въведе възможност за замяна на отчуждената земя с равностойна държавна или общинска,  при същите условия и цени, при които държавата или общините я отчуждават от собствениците на земеделски земи;
• при принудителното отчуждаване – да се освободят собствениците на земеделски земи от заплащането на административните разходи по прехвърлянето. Считаме, че държавата или общината е редно служебно да се снабдяват с нужните им документи, а не да принуждават собствениците да извършат разходи  в пъти по-високи от определеното им парично обезщетение. Когато  държавата или общината взима принудително земеделска  земя  трябва да  бонифицира собственика на принудително отчуждената земеделска земя;
• да се премахне диспропорцията при прилагане на различните методи на оценка към сходни  по местоположение имоти, отчуждавани за една и съща нужда;
• предлагаме при определяне на обезщетението да отпадне фактора категория  на земите, а да се определя обезщетение на база квадратура на отнетата или засегната земя. Не категорията, а обработването на земята и добивите от нея имат значение.
• да се заложат минимални цени за обезщетяване;
• при учредяване на сервитутите да бъде решен категорично въпросът с рекултивацията на засегнатите имоти. Когато се  извършват строителни работи освен, че се нарушава хумусния слой на почвата, се засягат имотите и със строителни отпадъци, които стоят с години и се възпрепятства ползването на имотите от собствениците и от наемателите/арендаторите;
• при определяне размера на обезщетението да се съобрази обстоятелството, че при отчуждаването или учредяване на сервитути, при наличие на заварен договор за наем или аренда, собственикът дължи на ползвателите обезщетение за увредената реколта;
• началото на строежи по учредяването на сервитути да започва след прибиране на реколтата, за да не се нанасят вреди в големи размери на земеделските производители и/или собственици ползватели, респективно да не се предпоставят конфликти между собствениците и ползвателите.

 ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СТАНОВИЩЕТО ТУК!