ИВАН И НИКОЛАЙ СКАЧКОВИ ОТ "МЕБЕЛОР" В РУБРИКАТА "ВТОРА ГЕНЕРАЦИЯ В БИЗНЕСА"

Продължаваме рубриката „Втора генерация в бизнеса“, за да представим развитието на секторите дървообработване и мебелна промишленост у нас. Малко браншове могат да се похвалят със семейни традиции, но в Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост голяма част от фирмите са семейни. Първото поколение в бизнеса е стартирало малки предприятия още по време на прехода, а днес вече ръководят по-големи, модерни фабрики, които смело могат да се мерят с тези в Европа. Освен това, редом до тях крачи уверено второто поколение, което скоро ще поеме щафетата. 

Вижте двете интервюта с Иван Скачков баща и неговия син Николай Скачков, които ръководят една от големите и успешни фирми в бранша Мебелор. Компанията е базирана в Пловдив и успешно работи с европейски и световни пазари и се е наложила с качеството на продукцията си. 

********

Иван Скачков: Български фирми успешно конкурират чужди компании за изпълнение на най-престижните проекти в Европа и света

Иван Скачков е основател на фирма Мебелор и първа генерация в мебелния бранш. Завършил е Лесотехнически универститет-София, впоследствие започва собствен малък бизнес, а днес ръководи голяма успешна мебелна компания, която се увеличава и разширява през годините, внедрява модерни машини и софтуер.

БКДМП е организация с над 30 г. история, кога за пръв  път се запознахте и станахте член в Камарата?

Фирма „Мебелор“ е в контакт с БКДМП повече от 20 години. Членове сме на Камарата от 15 години.

Какво се случи за този период от време на развитие?

Периодът на близките 30 години беше силно динамичен. Малките фирми с няколко човека пораснаха с десетки и стотици. Компаниите от бранша на няколко етапа извършиха преоборудване на машинния парк с нови и високотехнологични машини. Във времето се увеличи дела на експорта. Повишиха се техническите възможности и капацитета на производство на фирмите.

Кои са ключови за бранша моменти, на които сте свидетел и няма да забравите?

За този период имаше няколко ключови и критични моменти за бранша като например финансовата криза 2008-2010 г. и Ковид пандемията 2020-2022 г. Разбира се имаше и положителни събития. Влизането в Европейския съюз отвори европейските пазари за българските фирми. Европейското финансиране помогна на много от фирмите да се оборудват с машини.

Разкажете малко повече за своя път и кариера в бранша, как започна всичко?

Моят път в бранша е дълъг и последователен. Аз съм от малкото собственици в бранша, които са завършили Лесотехническия институт /специалност дървообработващи машини и автоматизация в мебелното производство/. Започнах с първите стъпки - малки поръчки, като постепенно във времето Мебелор постоянно се разширяваше. Обновихме и увеличихме машинния парк повече от 4 пъти, наехме повече персонал, нарастваше и обема на производство. Сега пред мен е и последната стъпка - проект за нова модерна фабрика с най-новите и технологични машини. Този проект трябва да реализираме в рамките на 18 месеца.

Имате ли служители с дълъг стаж, които са ви останали лоялни през годините? Как постигнахте тези отношения с екипа във време, когато хората сменят непрестанно месторабота и се заговори за дигитални номади?

Постоянното развитие и нарастване на „Мебелор“ дължа  на основното ядро във фирмата -  служителите със стаж 10-15-20-25 години, които представляват 50% от персонала. Във времето ние изградихме сериозни отношения -  професионални и лични. Надявам  се да продължаваме така развитието и в новата фабрика.

Браншът в последните години не е атрактивен за младите хора. На какво се дължи това и как може да се преодолее този проблем?

Мебелният сектор напоследък не е много атрактивен за младите хора. Това се вижда и в другите браншове. Дължи се на неправилната политика и стратегия в индустрията. Респективно и образователната система обслужва индустриалното развитие. Трябва да се определят основните приоритети в индустриалното развитие и да се обезпечат с необходимите квалифицирани кадри.

Как се подготвят кадри за мебелното производство и кога трябва да започне това?

За да се подготвят кадри за мебелното производство е необходима целенасочена политика още от началното училище, като се въведе обучение за техническа грамотност и основни понятия. Необходимо е да се развиват и подкрепят средните технически специализирани училища, така нар. техникуми. Да се увеличи броят на студентите, изучаващи инженерни специалности.

Какви са най-големите трудности, с които БКДМП, а и индустрията трябва да се справи в спешен порядък?

За да се справи индустрията с тези трудности трябва да се направи генерална стратегия с цели, включващи:

• Подобряване на образователната система - да е съобразена с нуждите на индустрията
• Да се засили контакта между индустрията и образователната система - дуални обучения, фирмени лаборатории и обучителни центрове.

Кои са постиженията, с които можем да се гордеем в дървообработващата и мебелна индустрия?

За тези 30 години мебелният бранш успя да създаде своето място в българската промишленост и да постигне своите успехи. Български фирми успешно конкурират компании за изпълнение на най-престижните проекти в Европа и света. Нашите фирми са надежден доставчик за европейския пазар и света. Те осигуряват съответните продукти във всички ниши на българския пазар.

***

Николай Скачков: Мотивацията да учиш и да се развиваш се изгражда първо в семейството и после в училището

Николай Скачков е второ поколение в мебелната промишленост. Влиза в производството, за да се запознае в фабриката още като 15-годишен. Впоследствие учи и се развива, за да заеме днес позицията търговски директор в компанията.   

Как  започна вашият път в професията и в бизнеса?

Във фирмата съм вече от 10 години. Започнах в производството и по-конкретно работех в монтажа от 12 клас. Летните ваканции също прекарвах във фабриката. Пътувах с баща ми при посещения на панаири в Германия, за да превеждам от немски език. Така навлизах в дълбочината на това какво представлява мебелния бранш. Учех за материалите, машините, технологиите. Сега вече работя като търговски директор .

Браншовете дървообработване и мебелна промишленост са традиционни за България, но напоследък не са популярни сред младите хора. Вие защо избрахте да се развивате точно в тази индустрия?

Мисля, че е логично да продължа създаденото от баща ми. Освен това изпитвам силен интерес да се развивам в тази посока. Имам много идеи и баща ми ги споделя. Срещам много други млади хора на моята възраст, които поемат  създаденото от техните родители и се развиват успешно.

Имаха ли влияние върху избора Ви вашите родители?

Естествено, че имаха, но бих казал само в положителна посока. На практика аз израснах с фирмата. Бил съм  на 1 година, когато баща ми е създал бизнеса. Така израствахме заедно с компанията и сега смело мога да кажа, че за мен няма изненади и неизвестни в бранша.

Какви са първите спомени от досега с бизнеса и производството, на колко години бяхте когато стъпихте за първи път във фабрика?

На практика прекарвах лятото във фабриката от 15-годишен.

Трудно ли е да си втора генерация в бизнеса и какви са предизвикателствата?

В никакъв случай не бих казал, че е трудно. Напротив - имаш база, на която да стъпиш и да надграждаш.

Какви уроци научихте от родителите си, които няма да забравите и спазвате?

Много важен урок - никога не бързай да взимаш прибързано решение. Първо помисли и тогава реши.

Имаше ли неща в управлението на бизнеса, които се опитахте да промените?

В управлението решава баща ми, но винаги се консултира с мен. Нямам претенции да му отнемам това право, което е извоювано за 30 години.

Защо младите хора избягват да работят в сектора и защо им се струва непривлекателен за развитие? Как трябва да се промени това според вас?

Съдейки по младите хора, които идват при нас от техникума - липсва им мотивация. Тя се изгражда първо в семейството, а след това в училище. Там са причините.