БСК: ПРАВИЛАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ БАЗИРАТ НА ПРИНЦИПИ И ДА ОТГОВАРЯТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СТАНД

Във връзка с предложението за удължаване с една година на мандата на представителните организации на работниците и служителите и работодателите, БСК изразява следната позиция:

1. Одобряваме решението на комисията по трудовоправни отношения към НСТС за отлагане с една година на процедурата за признаване на организациите на работниците и служителите и работодателите за представителни на национално равнище. Не приемаме подхода за внасяне на промени в правилата за определяне на националната представителност на работодателските и синдикалните организации в последния възможен момент.

2. Наложително е участниците в тристранния диалог първо да постигнат съгласие по основните принципи, на които да се базират промените, и едва след това да се пристъпи към обсъждане на конкретните критерии, изисквания и подготовка на нормативен текст за промени в Кодекса на труда.

3. Основните цели на промените следва да бъдат:

3.1. Заздравяване и разширяване обхвата на социалния диалог на национално, секторно, регионално, местно ниво и на равнището на предприятията;

3.2. Разширяване обхвата и представителността на браншовото колективно трудово договаряне и засилване ролята на секторните (браншови) организации.

4. Основните принципни позиции, които поддържа Българската стопанска камара, са:

4.1. Промените да бъдат в съответствие с ратифицираните от страната ни конвенции на МОТ и практиката на ЕС.

4.2. Свобода (доброволност) на сдружаването: Организации, създадени със закон, изискващ съгласуване с държавни органи, или предоставящи изключителни права за упражняване на дейност, не могат да участват в социалния диалог и колективното трудово договаряне.

4.3. Субординация: Предприятията предоставят права за представителност на браншовите работодателски организации, а те - на националните работодателски организации.

4.4. Двустранно взаимно признаване между социалните партньори на база изграден капацитет и оценка на влияние.

4.5. Единственост на представителността:

4.5.1. Едно предприятие предоставя права за представителност само на една секторна (браншова) организация, а тя - само на една национална работодателска организация.

4.5.2. Една секторна (браншова) работодателска организация може да е представителна в няколко сектора (бранша) до ниво втори знак по КИД 2008.

4.6. Неизключване на работодатели и заети лица от социалния диалог, в т.ч. от колективното договаряне:

4.6.1. Секторни (браншови) структури, които не отговарят на изисквания за представителност, но обединяват най-малко 5 % от заетите в дейността до втори знак по КИД 2008 г., могат да участват в браншовото колективно договаряне със съвещателен глас.

4.6.2. Национални работодателски организации, които не отговарят на условията за представителност, но обединяват браншови структури, в които има общо над 50 хил. заети, могат да участват в диалога на национално равнище със съвещателен глас.

5. Държавата, като равностоен участник в системата за тристранно сътрудничество, трябва да представи преди началото на консултациите своите принципни позиции и аргументи.

6. Каквито и нормативни промени да се предприемат, трябва да се даде на засегнатите организации нужния срок, който да им позволи да се адаптират към новите изисквания.