ПОЗИЦИЯ НА БСК ПРОТИВ ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА ПРИМЕС ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА КВОТИ ЗА ЕМИСИИ НА СО2
В писмо до министрите на финансите, на околната среда и на икономиката БСК настоява България да поиска по официален път предоставяне на информация, преглед, промяна или отказ от използване на модела ПРИМЕС при определяне на сценариите за развитие и приноса на отделните държави-членки в намаляване на емисиите на парникови газове.
Повод за писмото е публикация на в. „Файненшъл таймс" от 07.11.2011 г. за непрозрачност на модела ПРИМЕС, неговото използване като основа на националната енергийна стратегия, разпределението квоти за търговия с парникови газове до 2012г и 2020г., подготовка на националните стратегически документи и т.н. Европейска Енергийна Пътна карта 2050.
Според „Файненшъл таймс" плановете за развитие на европейската енергетика до 2050 г. отново са основават на непрозрачния и ненадежден модел ПРИМЕС, собственост на Атинския технически университет. От своя страна, BUSINESSEUROPE призова Европейската комисия да предложи друг, по-прозрачен модел за целите на дългосрочното програмиране.
Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес многократно е изразявала твърди негативни позиции относно прилагане на модела ПРИМЕС при разработването на Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. и 2013-2020, Националната енергийна стратегия и националните стратегически документи по „Европа 2020". Това становище бе изразено и на срещат с Комисаря по Климата на ЕК, г-жа Кони Хедегор на 13 май т.г.
Моделът ПРИМЕС се основава на изключително рестриктивни параметри за развитие на българската икономика, енергийните мощности и ограничаване на емисиите на парникови газове. Предвижда се минимален 3% средногодишен ръст на БВП до 2020г., заложен и в националните стратегически документи по Стратегията „Европа 2020" и националната енергийна стратегия. По такъв начин се предпоставя рязък ръст на цените на електрическата енергия за битови и промишлени консуматори след 2013г., ограничават се инвестициите в ниско и безвъглеродни технологии с висока икономическа и екорезултатност, създават се предпоставки за възпроизвеждане на т.н. „енергийна бедност". Времето за достигане дори на скромно равнище на икономическо развитие (60% от БВП на жител по паритет на покупателна способност спрямо средно европейското ниво) се отмества в далечна и неясна перспектива.
На експертно ниво БСК е изисквала от сътрудници на Атинския технически университет предоставяне на базова информация за надеждност и обективност на сценариите за развитие на икономиката и енергийните системи на България по време на техническите консултации за приемане на националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове (2007-2008). В онзи период бе отказана информация за входящите параметри и допускания. Изходните резултати за България и Румъния не бяха приети и публикувани по официален път. Те обаче бяха използвани от Главна дирекция „Околна среда" на ЕК, водена от г-н Ставрос Димас при окончателното разпределение на квотите за България и Румъния. Това даде основание на тогавашното правителство да инициира дело срещу ЕК в Съда на Европейските общности в Люксембург.
БСК декларира отново категоричното си становище за необходимостта от промени в разработените стратегически документи, вкл. Националната енергийната стратегия, в които се предвижда скромен растеж на БВП, ограничаващ възможностите за достигане на средно европейско ниво на икономическо развитие.
Писмото до тримата министри е публикувано в прикачения по-долу файл!
