СТАНОВИЩЕ НА БСК ПО ПРОЕКТА НА НОВ ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
Предложените промени хармонизират изцяло българското законодателство с европейското в областта на обществените поръчки. Това е изключително важно с оглед на създаване на предвидимост и доверие при участие на европейски фирми на търгове и конкурси у нас, както и при участие на български фирми на европейските пазари за обществени порчъки.
С цел подобряване на прозрачността и ефективността на изразходване на бюджетните и обществени средства правим следните предложения:
Първо: В член 8, ал. 1 да отпадне думата „длъжностни”, като текста придобие следната редакция ”Възложителите организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях чрез ръководителите си или упълномощени от тях лица”. Промяната се налага, от обстоятелството, че Възложителят може да прехвърли правото си и да упълномощи друго юридическо лице или търговски представител, вписан по фирмената му регистрация да организира и/или проведе процедурата по възлагане на обществена поръчка.
Второ: В член 12, ал. 1, точка 4 да бъде добавен следния текст: „ ... и от Възложители по Закона за обществените поръчки, в случаите в които купуват електрическа енергия по регулирани цени.” Предложената промяна е свързана с обявяването на процедури от възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки за доставка на електрическа енергия. От една страна, Законът за обществените поръчки, предвижда че възложителите обявяват процедура на договаряне без обявление, в случаите когато възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на изключителни права, придобити по силата на закон или на административен акт. В тези случаи, възложителите са задължени да обявят процедура, тъй като в противен случай носят административно наказателна отговорност. От друга страна, електроразпределителните дружества, притежават лицензии за разпределение и обществено снабдяване с електрическа енергия на съответната територия и осъществяват дейността си при публично известни, одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, общи условия за продажба на електрическа енергия и при цени, утвърдени от същия орган. Провеждането на процедури за доставка на електрическа енергия от потребители, които купуват електрическа енергия по регулирани цени, и участието на електроразпределителните дружества в тях като кандидати не води и не може да доведе до промяна или договаряне на по-благоприятни условия от посочените в одобрените „Общи условия за продажба на електрическа енергия” или на цени, различни от утвърдените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От трета страна, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с писмо № Е – 13-00-1 от 11.01.2006 г., уведоми електроразпределителните дружества, че незаконосъобразният отказ за участие в процедура по възлагане на обществена поръчка на електроразпределително дружество води до нарушаване на действащото законодателство, в случая - Закона за обществените поръчки, а оттам и до нарушение на условията на лицензианта, като Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране може да наложи съответните санкции, посочени в Закона за енергетиката.
Трето: В § 11, точка 2 от Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки след думата „услугите” да бъдат добавени „доставките или строителството”, като текста на новата ал. 2 на член 12, придобие следната редакция: „В случаите по ал. 1, точка 5, когато свързаното предприятие не е реализирало оборот за предходните три години, поради датата на неговото създаване или началния момент на дейността му, е достатъчно неговите бизнес планове да предвиждат, че поне 80 на сто от средния му годишен оборот да бъде реализиран от услугите, доставките или строителството, които ще бъдат предоставяни на свързани предприятия.” Предложението за промяна е продиктувано от факта, че в член 12, ал. 1, точка 5 се говори освен за услуги и за доставки и строителство, а ал. 2 прави връзка с ал. 1, точка 5. По този начин, ако бъде възприета предложената промяна, двата текста ще бъдат еднозначни по отношение на обектите на договорите, без да се дават основания за различни тълкувания.
Четвърто: В член 4, точка 5 да останат само юридическите услуги. Договорите за правна помощ са договори свързани с личността, от една страна, от друга минималните възнаграждения на адвокатите са определени с Наредба, като е забранено договарянето на по-ниски хонорари от посочените в нея.
Пето: Към член 4 да се добави нова точка 6, която да третира заплащането на държавни такси /например винетните такси и нотариалните такси/. Аргумент за това е, че таксите са определени със закон, размерът им с тарифа или наредба и наличието на различни „доставчици” не променя стойността им.
Шесто: Необходимо е да бъде разписана по-подробно допълнителната фаза на водене на преговори при процедурата “състезателен диалог”. В този си вид процедурата не унифицира еднозначно механизма на преговорите и създава условия за непрозрачност.
Седмо: Създаването на централен орган за обществени поръчки следва да се разглежда не като допълнително бюрократично звено, а единствено като аутсорсване на несвоиствени за администрацията дейности по възлагане на обществените поръчки на външни субекти.
Осмо: Оценъчните дейности в Закона за концесиите следва да се прехвърлят в Закона за обществените поръчки. В противен случаи едни и същи процедури ще трябва да се повтарят и в двата закона, създавайки разнопосочни практики.
Девето: Целесъобразно е като първа инстанция при обжалването да се ползва не Комисията за защита на конкуренцията, предвид на липсата на капацитет, а предвидените административни съдилища в цялата страна. С цел осигуряване на бързина при решаване на спорове е целесъобразно да остане възможността за арбитражно производство на всички етапи на провеждане на процедурата.
Освен представените по-горе предложения, считаме, че е необходимо да обърнем внимание и върху следните ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ:
- Не е предвиден ред за атакуване на непрофесионално и/или некоректно подготвени задания за ОП, съдържащи неясноти и двусмислия, които на по-късен етап се явяват източник на спорове. Необходимо е да се предвиди "филтър" за коректност с участието на експерти на браншовите сдружения с цел да се осигури прецизност на заданията. Привличаните външни специалисти в оценъчните комисии също следва да бъдат избирани от списъци, предложени от тези сдружения.
- При прекратяване на процедури за ОП по вина на възложителя (липса на средства и др.) законово да се регламентира възстановяване на вече направените от кандидатите разходи по подготовка на офертите, издаване на банкови гаранции, лихви и др.
- Да се предвиди забрана за участие на кандидати от страни, които не осигуряват адекватен реципрочен достъп за български участници до обществени поръчки на местния пазар. Изключения да се допускат с решение на МС за високотехнологични стоки и услуги.
- Заданията за ОП следва да съдържат параметрите, характеризиращи критерия "икономически най-изгодната оферта" и техните тегла, а също и алгоритъм за оценка на степента на съответствие, по който се разпределят точките при класирането на кандидатите. Протоколите на комисиите за оценка трябва да включват съответните оценки по обявените параметри за всеки един от кандидатите.
- Сроковете за изпълнение на ОП в строителството да текат не от момента на възлагане на ОП, а от момента на учредяване на право на строеж по ЗУТ, тъй като изпълнителят не може да предвиди срока на това учредяване, което зависи от общинските органи.
- Да се предвиди достъп до решенията на възложителя. Такъв е предвиден само до протоколите на комисиите по оценка на офертите. Тази практика сериозно накърнява интересите на некласираните кандидати за съдебна защита на техните права, тъй като предмет на обжалване не е протоколът на комисията, а решението на възложителя, с който кандидатът не разполага.
- Регистърът за ОП трябва да съдържа пълна информация не само за спечелилия кандидат и параметрите на сключения договор, но и данни за останалите кандидати и техните оферти, решенията на комисиите, обжалвани ли са, качеството на извършените услуги и доставки, и т.н. Целта е да се осигури, от една страна, публичност и прозрачност, а от друга - възможност за сериозни анализи относно ефективността на разходваните бюджетни и обществени средства. Понастоящем такава централизирана информация отсъства.
- Не е ясно специфициран видът на изискваните документи за кандидатстване – оригинални, нотариално заверени, копия с мокър печат, копия и т.н., което затруднява и бави кандидатите и води до риск от невалидност на офертите.
Председател на БСК,
Божидар Данев