ПИСМО ДО ПРЕМИЕРА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ОТНОСНО НАМАЛЯВАНЕТО НА ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕЖЕСТ

2007-09-17

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

КОПИЕ:

МИНИСТЪРА НА ТРУДА
И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-ЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА

МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ

МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА
И ЕНЕРГЕТИКАТА
Г-Н ПЕТЪР ДИМИТРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Д-Р ХАСАН АДЕМОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-Н РУМЕН ОВЧАРОВ

Относно: Адекватна реакция на бизнеса на намалението на данъчно-осигурителната тежест

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С настоящето Ви информираме, че обявеното от правителството намаление на данъчно-осигурителната тежест и промяна на разпределението на осигурителните вноски между работодател и работник вече предизвиква адекватна реакция на бизнеса за увеличение на работните заплати и осигурителните вноски през 2008 г.

Приключиха преговорите между браншовите организации на работодателите и синдикатите за договаряне на минималния осигурителен доход (минималните осигурителни „прагове”) за 2008 г. Средният процент на повишение, договорен при тези преговори, е 25 на сто. Във връзка с решението на правителството за нарастване на минималната работна заплата на 220 лв. този процент се повишава до 26,1 на сто.

По изчисления на Националния осигурителен институт, само от договорените минимални осигурителни „прагове” постъпленията в държавното обществено осигуряване ще нараснат с 391 млн. лева.

Тъй като същите доходи са база за изчисляване и на останалите осигурителни плащания, това ще доведе до повишаване на постъпленията от здравноосигурителни вноски с 86,4 млн. лева и на приходите във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” - със 7,2 млн. лева.

Общият ефект за цялата социалноосигурителна система възлиза на 484,6 млн. лева.

Необходимо е да посочим, че това е ефектът само от дейностите в реалния сектор на икономиката. С повишението на минималния осигурителен доход в бюджетната сфера този ефект ще нарасне допълнително.

Освен това трябва да се отчита, че минималните осигурителни „прагове” отразяват заплащането на работниците и служителите с най-ниска квалификация от 9-те категории персонал. Никой работодател не би допуснал техните работни заплати да се изравнят или превишат заплащането на по-квалифицираните и опитни техни колеги. Това ще доведе до допълнително увеличение на работните заплати и на работниците и служителите с по-високи трудови възнаграждения от минималните осигурителни „прагове” и до допълнителен ефект за социалноосигурителната система.

Изчисленията показват също, че увеличението на минималните осигурителни „прагове” и на останалите трудови възнаграждения е в размери, които ще позволят не само да се компенсира ефектът от въвеждането на „плоския” данък и на промяната на съотношението „работодател - работник”, но и ще осигурят реално нарастване на работните заплати.

Тези резултати още веднаж потвърждават, че икономическите стимули за бизнеса играят много по-силна роля за повишаване на трудовите възнаграждения и на приходите от данъци и осигурителни вноски, отколкото административните мерки.

По повод дискусиите за промяната на съотношението между осигурителните вноски между работодател и работник прилагаме изчисления, които показват отражението на посочената промяна през периода 2000-2006 г. върху реалната нетна средна работна заплата. Новото при тези изчисления е, че е отразено не само влиянието на инфлацията, но и намалението на данъчноосигурителната тежест върху личните доходи. В резултат на това през посочения период реалната нетна средна работна заплата се е повишила с 67,3 на сто въпреки постепенното увеличение на дела на работника в осигурителните вноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
(Божидар Данев)