ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ ОТ 26.09.2006 НА МОСВ

На Ваш № 97-00-727 /10.10.2006г.

На вниманието на г-н Чавдар Георгиев,

Зам.-министър на околната среда и водите 

ОТНОСНО: ПРЕДЛОЖЕНИЯ И БЕЛЕЖКИ ПО ПроектА на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети от 26.09.2006г. НА МОСВ

Уважаеми Господин Георгиев, 

С настоящето Ви изпращам бележки и предложения по законопроекта, както бе уточнено в писмо на БСК (Изх. № 1839/30.10.2006г.). 

Надявам се, че предложенията ще бъдат разгледани и възприети по целесъобразност. 

С уважение, 

БОЖИДАР ДАНЕВ

Председател на Българска стопанска камара 

08.11.2006г. 

СТАНОВИЩЕ 

ОТНОСНО: Проект на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети от 26.09.2006г. 

На 20.10.2006г. в Българска стопанска камара се проведе обсъждане на първоначален проект 26.09.2006г., на МОСВ на Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. В обсъждането взеха участие представители на БЪЛГАСКА СТОПАНСКА КАМАРА, АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА МИННА КАМАРА, БРАНШОВА КАМАРА НА ЧЕРНАТА И ЦВЕТНА МЕТАЛУРГИЯ И БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ПО РЕЦИКЛИРАНЕ, БРАНШОВА КАМАРА НА ЦЕЛУЛОЗНО ХАРТИЕНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ, Кумерио Мед – Пирдоп, Елаците мед АД, Асарел Медет АД, Хемус М АД, Мини Марица Изток АД, Кремиковци АД, като бяха изразени становища и предложения, обобщени по-долу. 

1. Във връзка с последващите процедури по обсъждане и редактиране на текста, на национално представителните, на браншовите организации и на задължените оператори следва да бъдат предоставени (или публикувани на Интернет страницата на МОСВ): 

• оценката за въздействието от прилагането на законопроекта;
• проекта на наредба за инвентаризация на замърсени терени;
• прилаганите до този момент методики и указания за (бърза) оценка на риска, оценка и анализ на екологичните щети (т.н. “Немски наръчник” обсъждан в процеса на предварителните консултации). 

2. Чл.3, ал. 2 следва да отпадне. 

Мотиви: Текста вменява отговорности на операторите, които са извън техните възможности за контрол. Текста противоречи и на чл. 4, т. 6 и не транспонира изискване на основната директива на ЕС. 

3. В чл. 4 да добави нова т. 3 със следния текст “екологични щети причинени от емисии, замърсявания, или инциденти, възникнали преди приватизацията на дружеството” 

Мотиви: текста реферира към отговорностите на държавата като собственик на предприятия, обекти и инсталации преди приватизацията, определени в ЗООС. 

4. Приложение №3 да бъде озаглавено и добавени критерии за определяне на значимостта на въздействия върху почвите и водите, с оглед по прецизното дефиниране на екологичните щети във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3. Към чл. 5, ал. 2 след думите “т. 1” да се постави запетая и добави текста “ т. 2 и т. 3”. 

5. В чл. 6 следва да бъдат включени като компетентни органи само МОСВ и РИОСВ. На всички останали органи в т.ч., областни администрации (вместо кметове на общини за част от функциите) могат да бъдат вменени целесъобразни отговорности и задължения, както е посочено в текста. 

Мотиви: Обмена на информация, съгласуването и други функции не представляват достатъчни основания за определянето им като компетентни органи. Предложението следва да бъде отчетено и при редактиране чл.9 (например РИОСВ с участието на служители на Басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове) и следващите членове (чл.10 – чл.13). В противен случай, операторите се поставят в отношения с многобройни органи, които в повечето случаи не познават спецификата на инсталациите и използваните технологии, въздействията върху ОС, в степента, опита и познаването на конкретните условия на работа, от страна на РИОСВ. 

6. Към Чл. 8., ал. 1, т.2 след думите “национални паркове” да се постави запетая и добави текст “както и на операторите на инсталации”. 

7. В чл. 26, ал. 1, т. 1 след думите “приложими” да се добави думата “коригиращи”. 

Мотиви: По такъв начин се дефинират мерки, аналогично на съдържанието на понятието, определено в ISO 14001 и европейските изисквания по околна среда. 

8. Във връзка с прилагането на чл. 30, ал.1, чл. 33, ал. 6 и чл. 34, ал. 1 следва да бъдат дефинирани ясно случаите, при които се налага провеждането на специални анализи и експертиза за определяне на оздравителните и коригиращи мерки. Пак в тази връзка в чл. 5 следва да бъде въведена нова алинея с която се регламентира приемането на наредба (в срок от три месеца от влизане в сила на закона в ПЗР) за определяне на приложимите методи, указания за оценка на екологичните щети и риска, както и списък на основните оздравителни мерки и мероприятия и ценоразпис, подлежащ на текущ преглед и актуализация. 

Мотиви: Специални анализи и експертиза (в т.ч., за определяне на оздравителните и коригиращи мерки) следва да бъдат възлагани и изпълнявани за незначителна част от случаите (непроучени въздействия върху околната среда и свързани еко щети). Всички останали случаи следва да бъдат изчерпателно регламентирани (чрез подзаконовата нормативна уредба), като бъдат реферирани основни и алтернативни оздравителни мерки, приложими към съответните щети. Това ще облекчи значително процедурите по определяне, възлагане и изпълнение на мерките, и осигури тяхната необходимата икономичност и ефективност. 

9. В чл. 19 от законопроекта да се предвиди възможност за достъп до информация, която да послужи на оператора за определяне наличието на заплаха за екологична щета, както и за освобождаването му от отговорност по чл. 46, ал. 2 от законопроекта. 

10. В чл. 20, ал. 6 да се предвиди задължение към компетентния орган да доведе заповедта до знанието на всички заинтересованите лица. 

11. В чл. 22 не е определен механизъм за прилагане на „неотложни превантивни мерки”. 

Мотиви: В определенията в ПЗР за “превантивни мерки” и “непосредствена заплаха от щети” липсват критерии, чрез които да бъде дефиниран риска и вероятността (честотата) на поява на съответното събитие. Предлагаме дефиницията за „неотложни превантивни мерки” да се обвърже с конкретни предпоставки и конкретен срок за прилагането им. 

12. В чл. 23, ал. 2 сред реквизитите на заповедта на министъра не е посочен най-съществения елемент: „органът, който е отговорен за прилагането на превантивните мерки”. Сред реквизитите на заповедта не фигурира и друг важен елемент: „за чия сметка се прилагат превантивните мерки”. Необходимо е тяхното допълване. Същото се отнася за заповедите по чл. 29, ал. 6 и по чл. 33, ал. 6. 

13. В чл. 25 да се разпишат конкретни основни критерии (или принципи) за оценка на риска, за заплаха за екологична щета, като например:

• наличие на предишни нарушения (по-висок рисков фактор);
• неизпълнение на дадени предписания;
• местоположение на потенциалния източник на замърсяване (близост до приемници с висока чувствителност, ниски прагове на експозиция) и т.н. 

Мотиви: Тези критерии ще послужат за ясно и недвусмислено определяне на понятието „заплаха за екологични щети”. Определението за "непосредствена заплаха за екологични щети" съдържа голяма доза субективизъм, което е недопустимо с оглед предвидената административна отговорност, съответно свързаната вероятност при установяване на конкретната отговорност. 

Предлагаме следната дефиниция: „непосредствена заплаха за екологични щети” означава оценена с оглед критериите за оценка на риска достатъчна вероятност за възникване на екологични щети в бъдеще, която да е в пряка причинно-следствена връзка от човешко поведение или човешки фактор”. 

14. В чл. 30, ал. 3 и чл. 34, ал. 1 следва да се разшири възможността и за други компетентни лица да изготвят доклади за оздравителни мерки, освен регистрираните експерти по чл. 85, ал. 1 на ЗООС. 

Мотиви: В значителна част от случаите регистрираните експерти по чл. 85, ал. 1 на ЗООС не притежават необходимата експертиза за идентифициране на оздравителни мерки, каквато имат редица проектантски бюра. В други по-комплицирани случаи ще се налага ползването на чуждестранна експертиза. На следващо място, следва да бъде осигурен свободен достъп до пазара на консултантски услуги от 01.01.2007г., в съответствие с принципите на ЕС за свободно движение на стоки и услуги и свобода на конкуренцията на единния европейски пазар. 

15. В чл. 37, ал. 3 да се добави нова т. 8 въвеждаща аналогичен текст от чл. 12, ал. 2 от Директива 2004/35/ЕС. 

Мотиви: Предложеното допълнение създава известни гаранции срещу предявяването на необосновани искания за определяне и прилагане на оздравителни мерки. 

16. В чл. 46, ал. 1 след думите превантивни да се постави запетая и добави думата “коригиращи”, като думите “мерки по чл. 26, ал. 1, т. 1” се заличат. 

Мотиви: Виж т. 7 на настоящето становище. 

Текста на чл. 46, ал. 2, т. 2 да отпадне и бъде заменен с кореспондиращия текст на чл. 8, ал. 4 от Директива 2004/35/ЕС. 

Мотиви: Регламентират се случаи, предвидени в директивата, които не са надлежно транспонирани в сегашния текст (непредвидимост на щетата, свързана сегашното състояние на научното и техническо познание, яснота относно предписанията на компетентния орган за допустимост на емисията, причинила щетата и т.н.). 

17. В чл.46 , ал. 2, да се добавят т.3 и т. 4 със следното съдържание:

“т.3 са резултат от спазване на емисионни норми, залегнали в комплексното разрешително на съответния оператор;

т.4 са свързани със заплащани регулярно ежемесечни санкции за превишаване на концентрацията на замърсителите над емисионните норми, включени в издаденото комплексно разрешително или приложимата нормативна уредба ”.

Мотиви: Виж т. 16. 

18. В чл. 46, ал. 4 да отпаднат думите “гражданско-правен ред” и се регламентират основните принципи и приложими административни процедури за възстановяване на средствата. 

Мотиви: Предявяването на иск по гражданско-правен ред, следва да бъде оставено само като последна възможност, която не е необходимо да бъде посочвана в изричен текст. 

В чл. 46, ал. 4 началото на изречението да се допълни „Когато ал. 3 е неприложима, както и ”. 

Мотиви: Предлаганото допълнение гарантира, че когато операторът е направил разходи за покриване на чужда екологична щета, ще може да се обезпечи възстановяване на средствата, които е разходвал без основание в случаите когато третото лице не може да бъде установено или е дружество с прекратена дейност. 

19. Чл. 47 се нуждае от цялостна редакция в следния смисъл: 

В ал. 1 не е посочено, как компетентният орган удостоверява размера на направените от него разходи за прилагане на превантивните или оздравителните мерки. Необходимо е да се предвиди, че това става на база първични счетоводни документи за платени за сметка на компетентния орган суми. Не е посочена нито целта, нито механизма за разходване на тези средства, например: „средствата ще се разходват от МОСВ за превенция и за отстраняване на заплахи за еко-щети, за информационни кампании, за мониторинг и контрол и т.н. Освен това контролът върху разходването на тези средства трябва да бъде изрично възложен на Сметната палата и да се осъществява по реда на Закона за съдебната палата. Така чрез осъществяването на финансов одит ще се гарантира прозрачност и контрол върху разходването на тези публични средства. 

В ал. 2 не е ясно предназначението на административните разходи и какво се покрива с тях, нито по чия сметка ще се превеждат, поради което предлагаме ал. 2 да отпадне. 

Мотиви: В националния бюджет са предвидени средства за администриране на държавни дейности (чл. 51 от законопроекта), освен това се заделя процент от приходите, които се събират по ЗООС, поради които е недопустимо да се събират повторно. 

Ал. 3 е неоснователна. Логично е средствата да се внасят не по сметка на общинския бюджет, а по сметка на органът, който е предприел мерките, съответно е реализирал разхода. Този извод следва и от текста на чл. 48 от законопроекта. 

Ал. 4 следва да отпадне във връзка със съображенията изложени по-горе. 

20. Чл. 49 следва да бъде прередактиран с оглед защитата на държавния интерес или следва да отпадне изцяло. 

21. Чл. 53 се нуждае от цялостна редакция относно: 

- не са включени определения за екологичен и финансов риск в ПЗР с оглед по прецизно дефиниране на обезпеченията по ал.1;, което 

- към чл. 53, ал.1 да се добави допълнителна точка със следния текст “т.3 обезпечение – ипотека върху недвижимо имущество собственост на оператора, с местонахождение в района на потенциално възникване на екологични щети и свързаните с тях въздействия върху ОС.” 

- не са включени определения за екологичен и финансов риск в ПЗР, което

- не е посочена конкретната цел на обезпеченията; - необходимо е нейното изрично формулиране в текста; - не е посочен изчерпателно и вида на обезпеченията, които операторите имат право да учредяват в полза на МОСВ (да се допълнят: ипотеки, залог на ценни книги и други); 

- следва да бъде предвидена възможност за откриване на международна /колективна/ застраховка.

- В ал. 2 следва да се изпишат изчерпателно наименованията на законите по които се предвижда откриване на банкови гаранции; 

- Ал. 4 и ал. 5 да се редактират основно, като:

• Банковата гаранция не може да бъде нито безусловна, нито неотменяема, защото може да има спор за причинител на екологична щета, поради което е недопустимо реализиране на средства по нея, докато спорът се разреши по съдебен ред с влязло в сила решение /определение за прекратяване, например поради спогодба/.
• Банковата гаранция би следвало да се освобождава само срещу /след/ представянето на убедителни писмени доказателства /първични счетоводни документи/ за поправяне на настъпилите екологични щети.
• Да бъдат включени критерии към застрахователните компании аналогично на възприетия подход към банковите институции.

- В ал. 6 да се предвиди, че:

• по б. „а” „неплатежоспособността” следва да бъде установена по съответния ред, предвиден в Търговския закон, който е елемент от производството по несъстоятелност.
• по б. „б” да се посочи за които точно задължения, при неизпълнение на които следва освобождаването на гаранцията. Правилно е да се посочи, че това ще стане при неизпълнение на задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от закона. 

- В ал. 4 думата “безусловна” следва да отпадне, като по-долу в ал. 6 бъдат регламентирани изчерпателно конкретните случаи или условия за реализиране на вземането от страна на МОСВ или съответната община – например: - ако не са предприети задължителните оздравителни мерки в съответствие с издадената заповед. 

- Във връзка с наредбата по чл. 53, ал. 7, в няколко члена следва да бъдат дефинирани основните принципи, критерии, рефериране към приложимите методи и указания за оценка на риска (мащаб и значимост на въздействието, замърсители, чувствителност на приемника – води, почви, флора, фауна, застрашени видове, хора, вероятност – честота на възникване и др.) и най-общ ред за определяне на минималните и максимални размери на банковите гаранции, обезпечения и застрахователни суми по ал. 1, ред за учредяване на гаранцията и усвояване на средствата по тази гаранция от МОСВ. 

- Да се предвиди обособяване на партида в ПУДООС в която да се внася определена част (например до 50%) от санкциите и дължимите такси за покриване на (административни) разходи по оздравителни мерки, предприети за сметка на МОСВ и общините (областните управи). 

22. В глава V „Принудителни административни мерки и административно - наказателна отговорност да се предвиди, че отговорността по чл. 60, чл. 63 и чл. 65 се носи само, ако не е дадено обезпечение за изпълнение на задълженията по закона, или даденото обезпечение е недостатъчно с оглед покриване разходите по наложената мярка. 

23. Следва да се уеднаквят глобите и имуществените санкции за еднакви нарушения налагани на операторите на инсталации и кметове на общини. 

24. В Допълнителните разпоредби (§1): 

• да се прецизира понятието по т. 1 „щета”;
• да се даде нова дефиниция на т. 13. „непосредствена заплаха за щета” (вж. предложената дефиниция по-горе);
• да се конкретизира понятието „базисно състояние”;
• да се даде дефиниция на понятието „оценка на риска” (виж предложението по-горе). 

25. § 4 да придобие следната редакция “Чл. 53, ал. 1 - 6 и чл. 65 влизат в сила две години след обнародване на този закона.” 

26. Да се разгледа възможността за по-дълъг отлагателен период за влизане на закона в сила или на част от изискванията (§7 от ПЗР на закона) – например 01.01.2008 г., с оглед необходимото време за подготовката на предприятията за неговото прилагане.