ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (№654-01-87/28.06.2006Г.)

Изх. № 1160/04.07.2006

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИТЕ В 40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ГЕОРГИ БОЖИНОВ

КОПИЕ: МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Г-Н ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ

Относно: Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (№654-01-87/28.06.2006г.)

Уважаеми г-н Божинов,

Във връзка със заседанието на комисията от 04.07.2006г., БСК отправя следните предложения по т. 1 Първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите (№654-01-88/28.06.2006г.) и т. 2 Първо четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (№654-01-87/28.06.2006г.):

І. В проекта на ЗИД на Закона за водите § 50, чл. 120, ал. 2, да се постави точка след думите “комбиниран подход”, като отпаднат думите “и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми”.

Мотиви: 1. Действащите в момента емисионни норми са заимствувани от препоръчителни секторни описания на Международната банка за реконструкция и развитие (т.н. Sector Pollution Prevention Guides, 1997 (1999), приложими към проекти, финансирани от банката. Като цяло те отразяват изисквания към концентрации и съдържание на замърсители в промишлени отпадъчни води, базирани на т.н. Най-добри налични техники (НДНТ). В общия случай, те се отклоняват от приетите описания и емисионни прагови стойности в НДНТ, възприети в ЕС, които също имат препоръчителен, а не задължителен характер. Прякото прилагане на тези норми като задължителни в редица случаи поставя отделни сектори на българската индустрия (в т.ч. чуждестранни инвеститори) при по-строги изисквания и условия, отколкото действащите емисионни ограничения в страни членки на ЕС.

2. В случаите при които съответния водоприемник притежава по-значим потенциал за усвояване и възстановяване (относително висок и постоянен минимален отток, ниска степен на уязвимост и др.), е налице възможност за договаряне и на по-либерални индивидуални емисионни ограничения (респективно по-високо съдържание/концентрация на съответния замърсител или характеристика на отпадъчния поток), като се изхожда от броя на заустванията, обемите на отпадъчните води, вида и характеристиките на замърсителите (в т.ч. на основата на т.н. “комбиниран подход”).

3. Това се отнася преди всичко за големи промишлени предприятия-замърсители, чиято дейност подлежи на комплексно разрешително и установяване на индивидуални условия и емисионни ограничения. Самите индивидуални емисионни ограничения при всички случаи се договарят за всеки конкретен случай като се използва именно, регламентирания комбиниран подход (каквато е практиката във всички страни членки на ЕС), а не определят императивно.

Следва да се добави по Директива 1996/61/ЕС Р. България е договорила изключително кратки преходни периоди (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяванията) за ограничен брой инсталации (около 30 предприятия до 2011г., при общо около над 150-180 действащи инсталации), сравнени с постигнатото от Румъния (общо над 700 инсталации за периода 2014 – 2016г.). В тази връзка, по отношение на заустванията на промишлени отпадъчни води в р. Дунав, румънската промишленост ще бъде поставена в изключително привилегировани условия. Обратно, като се отчита и необходимостта от спазване на изключително строги емисионни норми (част от които по-рестриктивни от действащите в ЕС), операторите на промишлени инсталации и редица сектори от българска страна ще бъдат подложени на нелоялна конкуренция, необходимост от значителни ускорени инвестиции в скъпоструващи НДНТ, по-високи оперативни разходи и т.н. Без съмнение много от тях ще преустановят дейността, ще закрият работни места, ще се нарушат междуотраслови връзки и т.н. Елиминираното замърсяване няма да допринесе значително за подобряване на качествените характеристики на съответните водоприемници. Ако е необходимо налагането на по-строги ограничения, това може да бъде постигнато за всеки отделен случай именно на основата на комбинирания подход, като бъдат договорените (приети) по-строги индивидуални емисионни ограничения за отделни промишлени инсталации.

4. В този смисъл сегашната редакция на чл. 122 на действащия Закон за водите отчита по-точно съществуващите различия и възможности в случаите на разрешено ползване на водни обекти за заустване на отпадъчни води, като:

-          допуска прилагането на по-либерални индивидуални емисионни ограничения

-          посочва ясно случаите при които се допуска прилагането на по-строги от определените емисионни норми.

Този принцип следва да бъде съхранен и при предстоящите изменения на закона, като се запази редакцията на §52, чл. 122, т.1 и т.2. на проекта на ЗИД.

ІІ. Остава впечатлението, че § 106, въвеждащ нов чл. 195а, ал. 1 противоречи на § 107, чл. 196, ал. 1, т. 5, доколкото едни и същи глоби и санкции за нарушаване на закона постъпват едновременно в МОСВ, басейновите дирекции и ПУДООС (по какъв принцип, за кои случаи, в какъв относителен дял?). В съответствие с изразеното по-рано становище, постъпленията от глоби и санкции и част от таксите за заустване на отпадъчни води, с цел подобряване на качеството на водите и състоянието на водните обекти, следва да бъдат насочвани към бизнеса:

-          безвъзмездно към оператори от частния сектор (МСП), като се спазват изискванията на Закона за държавните помощи;

-          или на проектна основа при спазване изискванията за обществените поръчки.

За целта следва да бъдат внесени съответни промени в ЗООС.

ІІІ. Във връзка с първото четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (№654-01-87/28.06.2006г.), БСК изразява отново следните принципни позиции за необходимостта от законодателни промени (особено след 01. 01.2007г.), част от които са представяни неколкократно от началото на 2000г., на ръководството на МОСВ и парламентарната комисия по околна среда и водите:

1. Предприемане на цялостна либерализация на законодателството, като за разрешителните режими и норми за допустими емисии се отчита технологичното и финансово състояние на промишления сектор при едновременно спазване на ангажиментите към ЕС (договорени преходни периоди, изисквания на директиви и др.). В тази връзка, следва да се променят всички текстове с които се въвеждат по-строги изисквания, отколкото се определят с директиви на ЕС. Предложеният подход цели улесняване прилагането на нормативните изисквания не само от страна на бизнеса, но и от компетентната държавна администрация. При възприемане на този подход, БСК е готова да предостави конкретни предложения за промяна на законовата и подзаконова нормативна уредба по отделни компоненти на околната среда;
2. Осъществяване на децентрализация на контрола и разрешителните режими с оглед създаване възможности за ефективно административно обжалване на съответните актове и санкции, улесняване и ускоряване на процедурите и ограничаване на корупцията. В тази връзка, считаме за необходимо всички контролни функции на МОСВ спрямо предприятията да бъдат прехвърлени на РИОСВ, басейновите дирекции и Агенцията по околна среда (МОСВ функционира като орган за формиране на политиката по околна среда, координация и пряк контрол на органи, налагащи спазването на нормативната уредба от предприятията);
3. От изключително значение за прилагане на новоприетото законодателство, транспониращо правото на ЕС по околна среда, е създаването на необходимите финансови данъчни условия, укрепване на административния капацитет, обслужваща инфраструктура (лаборатории за измервания и анализи и т.н.). В тази връзка следва да бъде въведено прозрачност при управлението и равнопоставено (квотно) участие на бизнеса, държавата и общините при управлението на средствата на Предприятието за управление на дейности за опазване на околната среда (ПУДООС). Следва да:

- бъде повишен достъпа и дела на бизнеса до средствата (понастоящем над 70-80 % са в проекти на публичния сектор),

- се насърчават инвестициите в проекти за постигане на нормативно съответствие, превантивни мерки и технологии (в проекта на Оперативна програма Околна среда не са предвидени никакви средства за покриване на дефицити в частния сектор над 10-12 млрд лв, при постигане на екологичните изисквания каквато е практиката в ЕС, особено по отношение на МСП).

За постигането на тези цели, БСК е готова за постоянен диалог и сътрудничество с органите на изпълнителната и представителна държавна власт.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ

БОЖИДАР ДАНЕВ