СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗИД НА ЗДМТ, ВНЕСЕН ОТ МФ

УВАЖАЕМИ Г-Н ГОРАНОВ,

Във връзка с общественото обсъждане на проект на ЗИД на ЗМДТ, представяме становище и предложения на БСК за промени в законопроекта.

Като цяло, предложените текстове на ЗИД на ЗМДТ отразяват в значителна степен становищата и предложенията на представителите на работодателските организации, взели участие в работната група към Министерство на финансите.

1. Категорично подкрепяме предвидената възможност да не дължат такса битови отпадъци предприятията, които имат сключени договори за обслужване с оператори с валидни разрешителни за събиране и транспортиране на битови отпадъци (чл. 71, т. 3).
2. В §5 (чл. 67, ал. 5) е регламентирано правото на общинските съвети да приемат основа/основи на ТБО, различни от посочената в ал. 4 (количеството генерирани и третирани битови отпадъци), при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи тяхното прилагане. Този текст насочва усилията на общинските съвети към „аргументиране“ на „обективни обстоятелства“, препятстващи прилагането на количеството като основа за определяне на ТБО. Считаме, че е задължително текстът на законопроекта да рамкира императивно прилагане на ал. 8, регламентираща основи, обвързани с количеството генерирани, събрани, транспортирани и третирани битови отпадъци.

Допълнително следва да се приемат промени в законодателството, улесняващи прилагането на този принцип, вкл.:

• връщане на действалите до 1996 г. задължителни изисквания при проектиране на нови жилищни и нежилищни сгради (режим, отменен през 1996г.) за изграждане на приземни общи помещения за временно съхранение на масово разпространени отпадъци;
• реално прилагане на режима на адресна регистрация чрез увеличаване на глобите за задължените лица, вкл. управители на етажна собственост, длъжностни лица от общинските администрации, допълнителни правомощия на органите на МВР и др.

3. Финансирането на специфичните услуги за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (§5, чл. 67, ал. 8, т.2 от проекта на ЗИД на ЗМДТ) се свежда до две основни възможности:

Първа: За сметка на отделна местна такса, с ясно определена основа (алтернативни основи). Този способ създава условия за повече прозрачност, отчетност и обществен контрол от страна на задължените лица, предприятия и жителите на съответната община (населеното място) върху планирането и отчитането на съответните дейности и разходи. Създава се възможност за определяне на икономически обосновано равнище на разходите и размера на таксите, както за гражданите, така и за собствениците на нежилищни имоти. Разновидност на този способ е запазването на отделен компонент като част от общата такса за битовите отпадъци, какъвто е подходът, възприет в проекта на ЗИД на ЗМДТ.

  В този случай, основен проблем остава изборът на адекватна основа (алтернативни основи) на таксата. ЗИД на ЗМДТ посочва като алтернативни основи - броя на ползвателите на съответния имот или неговата данъчна оценка (отчетна стойност). Защитаваната до този момент позиция от повечето работодателски организации е, че не следва да се използва данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимия имот, доколкото липсва пряка връзка с образуването на отпадъците. Обратно, поддържането на обществените територии е пряко свързано, както с наличната инфраструктура (жилищна, пътна, индустриална, енергийна и др.), така и с нейното използване от постоянно пребиваващите и приходящи лица (заети, туристи и др.), както и при осъществяване на различни дейности и услуги (транспорт, строителство, обществено хранене и др.). Като компромисен вариант може да бъде обсъдено използването на данъчната оценка или на броят ползватели на имотите, при специфични ясни правила за определяне на условния брой ползватели на нежилищни сгради.

Втора: Финансиране на съответните дейности по поддръжка на местата за обществено ползване за сметка на общите данъчни и неданъчни приходи на общините. Този подход се прилага широко в чуждата практика, основно за сметка на приходите от имуществените данъци, обвързани с пазарната стойност или данъчната оценка на недвижимите имоти и икономически обоснован размер на ставките. Основен недостатък е ограничената възможност за контрол над органите на местната власт и определяне на икономически обосновано ниво на съответните разходи.

4. В §6 следва да се добави нова ал. 3 на чл. 68, за да се предотвратят потенциални опити общинските съвети да се връщат към практиката за определяне на ТБО на база данъчна оценка (отчетна стойност на активите), ако не са определили план-сметка до 20 януари, със следния текст:

„(3) В случаи, при които до 31 декември общинският съвет не одобри план-сметката с разходите за следващата година и/или видовете основи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци по реда на този закон, съответните разходи за услугите по чл. 62 се финансират за сметка на собствените приходи на общината за следващата календарна година.“

5. В §10 от ПЗР следва да се съкрати от шест на три месеца срокът за приемане на наредбата по чл. 66, ал. 3, т. 1 от Министерския съвет. Считаме, че от началото на 2014 г., след стартиране на дейността на работната група към Министерство на финансите, имаше достатъчно време за изясняване на източниците на информация, приложимите алгоритми и общи правила за определяне на реда и условията за подготовка на план-сметките на общините и определяне на основите на такса битови отпадъци.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

БОЖИДАР ДАНЕВ

Изпълнителен председател