ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРОЦЕДУРА ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА МРЗ

Изх. №  05-02-34/14.11.2017 г. 

ДО 

Г-н БИСЕР ПЕТКОВ
Министър на труда и социалната политика 

Копие:      

Г-н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
Министър на финансите

Относно: Проект на Рамково споразумение за процедура по определяне на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 10.11.2017 г., Ваш № 9116-6/13.11.2017 г. 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ, 

Като изразявам подкрепа на открития и конструктивен диалог за постигане на взаимно приемливи решения по процедурите, индикаторите и методиката за договаряне и определяне на МРЗ, с настоящото представям бележки и предложения на Българската стопанска камара по предложения проект на споразумение.

1. Проектът отчита значителна част от заявените позиции на социалните партньори и дава възможност за постигане на напредък в изготвянето на взаимно приемливо и балансирано споразумение.
   
   
2. Предлагаме обща редакционна промяна на текста, като:

• отпадне сегашният чл. 1 и Заключителните разпоредби;
• т. 1 регламентира приемането на процедурата /в ново Прил. 1/, индикаторите /ново Прил. 2/ и Методиката за определяне на МРЗ /ново Прил. 3/;
• съответно т. 1 - 4 от сегашните „Заключителни разпоредби“ се преномерират като т. 2 - 5.

3. Крайната дата /31 март на текущата година/ за приключване на договарянето на размера на МРЗ между социалните партньори, следва да бъде съобразена с възможността за предоставяне в пълен обхват на актуални данни по всички индикатори от сегашното Прил. 1, към датата на откриване на преговорите – 1 февруари. Следва да се отчете, че данните за ръста на БДС на един зает и относителния дял на компенсацията на един нает в БВП за годината, предхождаща преговорите (t-2) се предоставят от НСИ през м. март, т. е. непосредствено преди края на преговорите.
   
   
4. В началото на преговорите /1 февруари/ или не по-късно от началото на м. март, на социалните партньори следва да бъде предоставен проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, който се одобрява с решение на МС, обикновено в края на м. април на текущата година. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза следва да посочва  очакваните стойности за ръста на ключово значими показатели за годината, за която се определя МРЗ /t/, като:

• компенсацията на един нает в т. ч. и на средната работна заплата;
• наетите и заетите лица.

В тази връзка отново предлагаме, проектите на РМС за одобряване на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза да бъдат консултирани в НСТС в съответствие с чл. 3 на КТ. Това законово изискване следва да бъде отразено и в текста на процедурата за договаряне и определяне на МРЗ, като бъде посочен съответен срок – края на март на текущата година.

5. Коментари по проекта на Методика за определяне на размера на МРЗ  /сегашно Прил. 2/.

5.1. Горната граница на предложения интервал от 40 - 50% за определяне на МРЗ спрямо средната работна заплата, надхвърля значително средното съотношение за 22-те ДЧ на ЕС, прилагащи МРЗ, което достига 41 - 42 %. Предложената горна граница от 50% надхвърля и граничното съотношение на МРЗ към медианната работна заплата от 66%, съответстващо на определенията за нископлатен труд и нископлатени работници, използвано от Евростат. В тази връзка настояваме за фиксиране на горна граница на интервала за преговори, не по-висока от 42-43%.

5.2. Следва да бъдат осигурени актуални ежегодни данни за медианната, средната работна заплата и за броя на наетите лица за предходната година /t-2/ от информационната система на НАП за администриране на вземанията по ЗДДФЛ, вкл. по общини, области и на национално ниво.

5.3. Основен параметър при определяне на МРЗ в предложената формула е „прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството“. В тази връзка, от Министерство на финансите следва да бъде осигурен ежегоден достъп до приложимата конкретна методика и параметри за прогнозиране на този ключов показател, за годината /t/, за която се определя МРЗ.

Изразяваме очаквания в дискусиите за финализиране на текста на споразумението да бъдат включени отговорни представители на Министерството на финансите, както и да бъде осигурен достъп до изразеното становище в писмо с изх. № 04-13-244/28.07.2017 г.

Отбелязваме отново негативните ефекти върху прилагането на механизма за определяне на МРЗ, на многократно обсъжданите деформации на пазара на труда и организацията на заплащането, свързани с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален и прагове за т. нар. минимален осигурителен доход. В своята съвкупност те водят до дискриминация на отделните групи наети лица по възраст и заетост в частния и обществен сектор, узаконяват недекларирания труд и пасивните нагласи при упражняване на контрола върху нарушенията на трудовото, осигурително и данъчно законодателство. 

С УВАЖЕНИЕ, 

БОЖИДАР ДАНЕВ
Изпълнителен председател