ОТНОСНО: ПРОЕКТ НА ПМС ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОВ РАЗМЕР НА МРЗ ЗА 2019 Г.
Изх. № 04-00-65 / 07.12.2018 г.
ДО
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ
Относно: Проект на ПМС за определяне на нов размер на МРЗ за 2019 г.
Българската стопанска камара не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 на 560 лв. от началото на 2019 г.
Обръщаме внимание на следните аргументи, които очевидно са останали извън предварителния анализ и изготвената оценка на въздействие:
- Независимо от многократните искания на национално представителните работодателски организации, за поредна година в НСТС не бе консултирана средносрочната бюджетна прогноза /СБР/ в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 3а, ал. 1 на Кодекса на труда. Освен прогнозните размери на МРЗ за следващия тригодишен период, СБР определя и други основополагащи параметри на политиката по доходите, трудовите и осигурителни отношения и жизнено равнище. В същото време, напълно неясна остава използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони с ниско равнище на произведена добавена стойност, и заплащане на труда.
- Предвиденият ръст от 9,8 % на МРЗ за 2019 г., не съответства на ключови параметри, регламентирани в ратифицираната в началото на т. г., Конвенция № 131 на МОТ. По-конкретно, определеният ръст на МРЗ през 2019 г. надвишава с 3,4 % пр. п. кумулативния ръст от 6,4 % от прогнозната производителност на труда (3,3 % среден ръст до 2021 г.) и средногодишната инфлация по ХИПЦ за 2019 г. от 3%. Добре известно е също, че само част от прогнозния ръст на производителността на труда може да бъде обвързван с очаквано увеличение на трудовия принос, по-висока работна интензивност, физическо и психическо натоварване на наетите лица. Значителна част от очакваното номинално нарастване на общата производителност, очевидно ще произтече от ръста на продажните цени, промени в технологията и организацията на труда, които не засягат трудовото натоварване и т. нар. обща факторна производителност. В тази връзка, считаме за напълно некоректно посоченото в частичната оценка на въздействие /ЧОВ/ съответствие с изискванията на Конвенция № 131, както и позоваването, че ръстът на МРЗ „отговаря на обективната икономическа и социална рамка“, на „макроикономическата среда“, на „обективната икономическа реалност“, и т.н.
- Напълно не съответстват на текущите реалности и изводите в ЧОВ, че „Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата.“
Обратната теза, а именно за наличието на негативна връзка между промените МРЗ, вкл. в отношение към СРЗ, и заетостта е потвърдена многократно както за ДЧ на ЕС в проучвания на ЕК, така и за пазара на труда в България след отключване на глобалната криза от 2008 г. Припомняме, че БСК е представяла неколкократно свои проучвания при обсъжданията в НСТС по този въпрос, като е подчертан негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените - майки, ромската общност и други уязвими групи на пазара на труда.
От таблиците по-долу са видни значителният общ спад на заетостта в страната от над 69 хил. д. в периода 2016-2018 г. и ясната връзка с високото и нарастващо отношение на МРЗ/СРЗ за последните три години в повечето административни области. Един допълнителен корелационен анализ, който ще изготвим по друг повод, ще потвърди отново по категоричен начин тази зависимост.
Райони и административни области с намаляваща заетост през 2018 г. – наети лица и съотношение на минималната към средната работна заплата към септември 2016-2018 г.
Административни области с нарастваща заетост през 2018 г. – наети лица и съотношение на минималната към средната работна заплата към септември 2016-2018 г.
Изт.: НСИ, Краткосрочна статистика на заетостта и работната заплата
4. В ЧОВ е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че „През 2018 г. минималната работна заплата в България е с 39,36% по-ниска от минималната работна заплата в Литва и с 36,07% по-ниска от тази в Румъния.“ Подобни сравнения имат смисъл само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда. В конкретния случай производителността в Литва е с 62%, а в Румъния е с 40% по-висока от тази в България.
5. Изключително важно е да се отбележи, че с последният доклад по т. нар. механизъм за предупреждение от 21.11.2018 г., СОМ (2018) 758 final, ЕК стартира изготвянето на задълбочен преглед на констатираните макроикономически дисбаланси в България, заради несъответствие на три показателя спрямо определените целеви стойности. Конкретно отбелязан е прекомерен ръст на т. нар. разходи на труд за единица продукция /Unit labor cost/ - показател, представящ тригодишния ръст от 13,6% на отношението на СРЗ към производителността при максимално допустима стойност от 12%.
Това обстоятелство, както и необходимостта от елиминиране на всички пречки пред присъединяването на Р България към ERM II през следващата година, очевидно налагат провеждане на по-предпазлива политика по доходите, вкл. умерен ръст на бюджетните заплати и компенсацията на едно наето лице, както и запазване на сегашното равнище на МРЗ, т.е. следване на напълно обратен подход на възприетия в Закона за ДБ за 2019 г.
С уважение,
РАДОСВЕТ РАДЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БСК
