БСК СЕЗИРА МТСП ОТНОСНО ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

ВИЖТЕ ОТГОВОР ОТ МТСП 

Относно: Проблеми при изпълнение на Закона за хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕТКОВ,

С настоящото представям обобщение на проблеми при прилагането на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и Правилника към закона, както и предложения за промени, обсъдени на работна среща с представители на основни сектори на индустрията и задължени лица.

1. При действащата нормативна уредба работодателите нямат достъп до информация за наетите по трудов договор работници и служители с трайни увреждания съгласно определението по §1, т. 2 от ДР на ЗХУ. Липсват нормативни основания за изискване на тази информация, както от компетентните държавни органи, така и от вече наетите работници/служители или от лицата, с които предстои сключване на трудов договор.
2. По тези причини работодателите са поставени в невъзможност да преценят дали вече са изпълнили своите задължения за назначаване на хора с трайни увреждания по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Същото се отнася и за възможностите за предприемане на стъпки по реда на чл. 22, ал. 1 на Правилника или за прилагане на алтернативни мерки по чл. 38, ал. 5 ЗХУ и чл. 30-32 от Правилника, вкл. закупуване на стоки услуги от специализирани предприятия или от т. нар. предприятия от солидарната икономика.

В тази връзка е необходима незабавна интеграция на регистрите за сключените трудови договори, осигурените лица (за което БСК е настоявала многократно) и за издадените решения на експертни лекарски комисии. Следва да бъде осигурен и регламентиран достъп до необходимите данни за работодателите при изразено съгласие на работник или кандидат за заемане на съответната длъжност.

3. При изпълнението на проекти за назначаване на хора с увреждания по чл. 33 и следващите от Правилника, в нарушение на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление и чл. 5, ал. 2 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и съответната директива на ЕС, от работодателя се изисква да изпраща повторно информация за назначени лица с трайни увреждания, която вече е предоставена с уведомлението за сключен трудов договор по Наредба № 5 на МТСП от 2003 г.
4. Остава неизяснена процедурата за прекратяване на трудови отношения с лица, които не са представили информация за издадени решения на експертни лекарски комисии и които работят при условия, несъвместими с приложимите ограничения. В тази връзка напомняме, че в хода на обсъжданията на проекта на ЗХУ не бяха приети предложенията за отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовите отношения с трудоустроени лица.
5. Липсва регламентация за реда, условията и критериите за прилагане на чл. 38, ал. 3 от ЗХУ, даващ възможност работодателите заедно със съответните служби за трудова медицина, да обосноват чрез посочване на съответни обстоятелства наличието „на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания“.
6. Работодатели, получили отказ за заемане на съответната длъжност от лица с трайни увреждания, „насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа“ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, следва да бъдат освобождавани от тези задължения до насочване и назначаване на нови кандидати. Съществуващото изискване в чл. 22, ал. 3 от Правилника, че „в срок 3 месеца от предприетите действия по ал. 1 работодателят следва да назначи на работа човек с трайно увреждане, който отговаря на изискванията за заемане на съответното работно място“, не отчита случаите, когато това не зависи от волята на работодателя, а от външни фактори като липса на хора с увреждания живеещи в близост до съответните предприятия, които да бъдат наети.
7. Регламентираният размер на доставки на стоки и услуги от специализирани предприятия на хора с увреждания е твърде висок и следва да бъде намален до една минимална работна заплата, доколкото определения двойно по-голям размер демотивира работодателите да прилагат тази алтернативна мярка. Следва да се отчете обстоятелството, че заетостта (под 2 х. д.) и общата продукция (възможност за доставки) на тези предприятия е изключително ниска като стойност спрямо потенциалното търсене от страна на задължените над 5500 предприятия с персонал над 50 д. и обща заетост от над 1 млн. д. Осигуряването на общи доставки при сегашните прагове (две МРЗ месечно) предполага наличието на възможности за доставка на стоки и услуги от над 269 млн. лв., при допускане за максимален обхват на този тип алтернативни мерки. Това надхвърля десеткратно сегашните капацитети на специализираните предприятия за хора с увреждания.
8. Самите специализирани предприятия за хора с увреждания са в изключително тежко финансово състояние и голяма част от случаите не могат да се възползват от предвидените преференции, поради високите квоти за назначаване на хора с увреждания. Спецификата в тези предприятия налага много често да се изплащат заработки, по-ниски от МРЗ, при осигуряване върху по-висок осигурителен доход, равен или по-висок от МРЗ.
9. Тези обстоятелства, както и значителните разходи за обезщетения дължими за първите три дни от временната нетрудоспособност (обхващаща значителна част от персонала при висока честота на заболеваемост - повторяемост) от страна на работодателите, поставят предприятията за хора с увреждания в изключително тежко финансово състояние. В последно време се увеличават процедурите по несъстоятелност и продажбата на сгради и съоръжения, осигуряващи специализирана работна среда и адаптирани работни места за хора с увреждания.

Изложените проблеми при прилагане на законодателството за заетост на хората с увреждания изисква иницииране на задълбочен анализ, изготвяне и приемане на съответни промени в законодателството за тяхното разрешаване, за което БСК е готова да окаже необходимото съдействие.

С УВАЖЕНИЕ,

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК